Читателски коментари от Charly

Drackon, гледай внимателно. Тази карта би трябвало да ти е под нивото:

http://chitanka.info/text/14628/comments

Филмът „Контакт“ е по едноименната книга на Карл Сейгън, която може да се намери тук в читанката.

Сейгън пише книгата през осемдесетте, много преди Сойер.

Ники m, седя и ти се чудя. Обобщаваш, опростяваш и лепиш един черно-бял етикет на всичко. Този е добър, този — лош, този става, този — не. Отсъждаш с абсолютизма на върховния арбитър, на когото са известни всички детайли. Същевременно ми повтаряш мисълта на Сократ. И аз се чудя дали си се замислял малко по-дълбоко какво е искал да каже. Той е знаел, че нещата стават толкова по-сложни, колкото по-надълбоко се вглеждаме в тях. Влияние върху преценката кое е добро и кое зло оказват все повече факти, които не знаем, ето защо двуполюсният начин на категоризация е все по-неприложим. Това е, с което умните трябва да се съобразяват, а прибързаните пропускат. Нещото, което ти обяснявам от не знам колко време, е, че не знаеш всичко за религиите и вярващите, за да даваш обобщени оценки.

Да, съгласен съм, че има догматици и лицемери, но както ти повтарям има и добри хора, които не следват сляпо догмата, а по начин, който е полезен на тях и, подчертавам, останалите. Ето защо не мисля, че трябва толкова лесно да наричаш напълно непознати, както ти дойде.

Просто помисли много, много пъти преди да дадеш оценка, с която ще засегнеш непознати ти хора.

Ники fm, съжалявам, че не се изразих достатъчно ясно, но не мисля, че имаш причини да се засягаш. Използвах „непочтено“, доколкото ти беше такава, като не изяснявайки позицията си, събуди любопитството ми и го остави да ме гложди. :)

Ники m, не си ме засегнал на религиозна основа, недей да се безпокоиш. Даже ми е малко странно като си чета коментарите и излиза, че защитавам църквите и религиите.

Всяка власт е склонна към корупция. Организираната религия е мощен фактор в обществото и много хора пряко или косвено се опитват да се възползват от нея. Но религията не е единствена, тя е просто поредното доказателство, че е в природата на властта да бъде използвана. Елементарен пример е националната държава. Ако сравниш причините и поводите за войните през последните 200 години, ще забележиш почти на всякъде едно несъответствие, което доста често се дължи на нечии, подчертавам, лични интереси. Но никой до сега не е тръгнал да нарича националните идеолози „червеи“, а патриотите — „глупави хора“. С това искам да ти кажа, че ако омразата ти към религиите няма някакъв личен произход (когато пък бихме говорили за омраза към цялата система, поради частен случай), то гръмките изявления от рода на „неизмерими“ и „необзорни“ са плод на вековна пропаганда, целяща да оправдае идването на една форма на власт на мястото на друга.

Мисля, вече казах, че предположенията по недостатъчни факти са смешни. Още повече, че не смятам, че има смисъл да коментирам съждения по мой адрес, отправени от човек, който никога не ме е срещал. Един умен човек е казал, че „когато човек има чук, всеки проблем му изглежда като пирон“. Може би възможността да се почувстваш като Шерлок Холмс те съблазнява и се чувстваш чудесно, когато по изолиран факт достигаш до гениални прозрения за събеседника си, но това не винаги е така. Ако се замислиш, ще забележиш, че твърденията „Чарли е езотерик“ и „Чарли е религиозен“ съдържат в себе си леко противоречие. Дори да не мислиш така, трябва да ти кажа, че за трите години, откакто имам тази регистрация, съм я използвал 10–12 пъти и една трета от тях е била заради теб. Ето защо мисля, че информацията тук е абсолютно негодна за правенето на изводи.

За да не се чудиш повече обаче дали си прав, ще ти кажа, че си леко много не прав, но че все пак с радост приемам прошката ти за моето мълчание. Също така ти благодаря, че ми позволяваш да те следвам по обсъжданите тук теми, независимо дали са свързани с книгата или не.

Колкото до научната фантастика, ако мислиш, че тя е само бягство от реалността значи, че си пропуснал някои прекрасни произведения.

Ники fm, непочтено е да заявяваш различна позиция и да не я конкретизираш! Ще се радвам да науча мнението ти по обсъжданите въпроси и по какво се различават от моето и това на Ники m.

Тесногръдие и шовинизъм прочетох в предишния ти коментар. Това ме стимулира да пиша по доста бледи спомени от книгата, нещо, което използваш, за да си повдигнеш самочувствието, както виждам. Дерзай! Но преди това искам да ти кажа нещата, които от любезност пропуснах първия път.

Наричаш 3–4 милиарда души „долни копеленца“. Без да обсъждам какво говори това за нивото на личната ти култура, ми се налага да кажа, че говориш с авторитет за личните качества на 50 — 60 000 пъти повече хора, от колкото си срещал през целия си живот. Представителната ти извадка е мизерна.

Наричаш „червеи“ всички свещенослужители, а вярващите — "глупаци. И сред двата вида има необразовани, тесногръди и догматични хора, има и корумпирани лицемери, но има и хора, за които това е най-добрият начин да служат на останалите и да им помагат, както могат, а могат много. Поставяш твърде различни видове хора под един общ знаменател, ето защо мисля, че това, което ти сочиш като картина, всъщност е едно най-обикновено огледало.

Авторът бил пикал на религиите и пр. Действието на романа е в началото на XVII век, когато се вихрят контрареформацията и 30-годишната война. Църквата взима дейно участие в политиката и в начеващата колониална експанзия. От там е и намесата им в Япония. Именно историята на Япония се разглежда в книгата, както сам ти каза. И въпреки че авторът не е професионален историк, това не му пречи реалистично и обективно да разказва за миналото. Пише, както за грозните страни на японците (ето защо не го обичат), така и за тези на англичаните, португалците и католиците. Ако си чел следващите книги, ще видиш, че там църковни представители няма по простата причина, че църквата вече не играе роля в местната история. За това пък ще установиш, че авторът „пикае“ на колониалните империи, национализма и корпорациите.

В едно хубаво произведение могат да се открият много пластове. Посредственият читател намира само един, който подкрепя убежденията му, и интерпретира само него. Режимът е приел, че книгата е антиклирикална, но това не значи, че е написана с тази цел. По подобен начин „Андрешко“ по онова време е интерпретиран първо като разказ за един борец за социална справедливост, а втори път като подстрекателство за неподчинение на държавата.

Накрая. Смешно е някой да прави изводи по оскъдна информация, още по-смешно е, когато това не е цялата дадена информация. Ако си беше дал труда да провериш за какви книги съм дал оценка, а не само какви съм качвал, щеше да видиш, че съм писал 6 на нф-та. Спести ми, моля ти се, следващи подобни моменти — и без това смешката не е от смешните.

Пропуснал си много от посланията на книгата, а други си взел от себе си. Мисля, че автора дава просто картина на един друг живот, на една друга култура. До някъде обща, защото сме хора, и много по-различна от всичко познато ни, защото хората не са еднакви.

Не мисля, че авторът мрази религиите, той просто разкрива своето виждане, че те не изпълняват своята роля. Прави го без омразата, коят влагаш ти, а с безпристрастието на историка.