Читателски коментари (за „Шогун “ от Джеймс Клавел)

Ники m, седя и ти се чудя. Обобщаваш, опростяваш и лепиш един черно-бял етикет на всичко. Този е добър, този — лош, този става, този — не. Отсъждаш с абсолютизма на върховния арбитър, на когото са известни всички детайли. Същевременно ми повтаряш мисълта на Сократ. И аз се чудя дали си се замислял малко по-дълбоко какво е искал да каже. Той е знаел, че нещата стават толкова по-сложни, колкото по-надълбоко се вглеждаме в тях. Влияние върху преценката кое е добро и кое зло оказват все повече факти, които не знаем, ето защо двуполюсният начин на категоризация е все по-неприложим. Това е, с което умните трябва да се съобразяват, а прибързаните пропускат. Нещото, което ти обяснявам от не знам колко време, е, че не знаеш всичко за религиите и вярващите, за да даваш обобщени оценки.

Да, съгласен съм, че има догматици и лицемери, но както ти повтарям има и добри хора, които не следват сляпо догмата, а по начин, който е полезен на тях и, подчертавам, останалите. Ето защо не мисля, че трябва толкова лесно да наричаш напълно непознати, както ти дойде.

Просто помисли много, много пъти преди да дадеш оценка, с която ще засегнеш непознати ти хора.

Ники fm, съжалявам, че не се изразих достатъчно ясно, но не мисля, че имаш причини да се засягаш. Използвах „непочтено“, доколкото ти беше такава, като не изяснявайки позицията си, събуди любопитството ми и го остави да ме гложди. :)