Читателски коментари от Ayho

Шедьовър. Една от най-прекрасните книги, които съм чел.

Накратко: книгата е прекрасна.

Благодаря dehumaniser. Мисля че и аз си спомням сега — родителите му го наричаха ’’нашето щурче’’.

Още една от прекрасните творби на братата Стругацки. Но не за това пиша коментара си. Някой би ли могъл да ми обясни смисъла на края :

’’— Слушай, Стас, хубаво би било да си поиграем сега. Нали?

— Да — отговарям аз. — Няма да е лошо.

— Щурец край огнището — казва той и известно време мълчи.

Чакам.

— Добре — проговаря бодро Малчугана. — Хайде тогава пак да поговорим. Хайде?

— Разбира се — казвам. — Хайде. "

Какъв е смисълът на ’’щурец край огнището’ -явно не мога да си спомня къде другаде в творбата се споменаваха тези думи или е нешо свързано с руската култура. Дали края иска да внуши, че на момчето е забранено повече да играе със земляните заради последвалия инцидент с наблюдателната камера от чуждата цивилизация или момчето само се ограничава и го е страх да играе заради противоречията и последващото вътрешно раздвоение и терзание, породени от двойнствената му природа ? Или смисълът е съвършено различен ?

Благодаря за отговорите предварително.

Имам въпрос към тези читатели и коментатори, които смятат че книгата е една от най-добрите шедьоври в жанра си. Бихте ли споделили , кои са големите идеи, които са ви впечатлили дотолкова, че да я определите за такава ? За мене критериите, по които определям една художествена творба за такава са идеите, които съдържа и стил, който те грабва и увлича. Книгата беше увлекателна и интересна, но идеите бяха малко и на места доста повърхностни a la добрият американизъм в стил филма ’’Железният Човек’’ и друга типична американска боза-как добрите американци в алтернативният свят на книгата разпостраняват знанието и цивилизацията на туземците в Африка и Китай чрез образователни програми …Това би било донякъд оправдано, ако алтернативният свят на книгата в книгата не описваше действителният свят, в който живеем, но доколкото ми е известно авторът е имал за цел да опише него…

Интересните и неконвеционалните идеи бяха опитът да се погледне по друг начин на историята-какво би станало ако Оста беше спечелил войната. Също възможността , че в Англия би било възможна диктатура от рода на азиатските. Но образът на японците, които са много по-хуманни от нацистите не е правдоподобен, те са извършвали подобни прочиствания в Китай, каквито са извършвали нацистите и са имали подобни идеологии.

Краят не беше изобщо такъв, в смисъл че не дава нищо значително нито по отношение на развитие на действието, нито по отношение на идеи. Такъв край би имал смисъл само ако има продължение на книгата. Общо взето всичките интересни идеи поне за мене се свеждат до това, че автора представя един алтернативен свят и нищо повече от това. При това със всичките фактически исторически грешки (английските войски са участвали в битката при Сталинград ??? ), неубедителността на трансформирането на японския режим, който е отговорен за етническото прочистване на милиони китайци и за неизброими други зверства в един условен такъв, чийто върховен чиновник се възмущава от геноцида на нацистите). И каква беше ролята на дамата с тайния агент, която спасява симпатичния, висок и много интелигентен автор на творбата в творбата (много дълбоко подозирам, че този автор е самият Дик или поне желанието му да бъде такъв по отношение на външността-нямам съмнение по отношение на интелигентността му разбира се) ??? Каква беше ролята на Франк и неговото ’’изкуство’’ ?

Всички тези мисли ме карат да определя книгата като средно добра, но нищо повече. Бихте ли се обосновали защо според вас тя е бисер и велика книга ? И ще ви помоля да отговорите конкретно, а не да си губим времето с изблици на емоционални нападки без никакво обосноваване.

Много добра книга, която трябва да се прочете. Потресен бях от картините на човешко страдание и на брутална жестокост, причинени от войните и от екстремизма.. Но също така и от безусловните и висши саможертви на майките и от любовта, която е навсякъде в книгата. Една книга, която ни показва истинския, човешки лик на афганистанската майка, както и на много достойни афганистанки мъже. Това е пример какво се случва на една държава и народ, които са под властта на екстремистите и на фанатиците. Нека се поучим и да не забравяме, че и ние си имаме есктремисти, макар и такива , които не се кълнат в името на бог, а на масов убиец като Хитлер. Екстремисти, които мразят, всеки който не се вписва в техните догми, фанатици,които са същите като талибаните в Афганистан, но с една разлика, че са тука при нас и в цяла Европа. Историята е доказала на какви ужаси са способни и те, стига да се докопат до власт. Нека не им позволим нашата родина да се превърне в Афганистан на омразата.

Прекрасна книга, една от най-добрите в този жанр.

Този разказ преспокойно може да биде приложение към някой учебник по психология в раздела за нарцисизма :). Оскар Уайлд е пристрастен към тази тема, по неизвестни за мене причини и има много добро разбиране за този феномен. Предполагам, че в живота си е срещнал човек с нарцистични наклонности, който му е направил голямо впечатление. Някой да знае повече дали е имало такъв близък човек ?

Прави впечатление, че потребителите зашитаваши ,, Под Игото’’ изтъкват предимно родолюбие и патриотизъм като причини да се харесва тази книга. Наистина някои от критиките могат да се изразят по много по-добър начин. Но само от родолюбие не може да се каже , че дадено произведение е прекрасно. Било е добро за времето си и за тогавашните читатели, също е добро за получаване на представа за тази епоха от българската история. Но човек, който има що годе добра представа за литература не може с леко сърце да го определи като най-добрата българска творба. Вазов е наречен патриарха на българската литература, а не гения му, и то с основание. Не може дори да се сравни с Ботев като писател. По мое мнение Захари Стоянов също би бил много по-добър пример за много добра българска литература относно това трагично време.Да не говорим за по-съвременните български писатели. Но все пак да не забравяме, когато критикуваме романа, да се отнасяме с уважение.

Това че има други книги , които използват същите идеи не означава че те са убедителни или силни :). Една от ’’силните’’ черти на човека е да копира посредствеността. А че идеите са неубедителни е не заради някакъв идеализъм, който изповядвам. По скоро е заради прагматизма. Такова ниво на развитие на технологиите означава и съответното или по голямо развитие на средствата за масово итребление. Дори в сегашната епоха е толкова лесно да се самоунищожим разполагайки с например атомни бомби и бактериологично оръжие. А при такова развитие оцеляването ни би било просто абсурдно, когато в ръцете на всеки що годе нормален човек би било възможно да има много по разрушителни средства. Може да се възрази, че тогава би имало по добър контрол. Какъвто има сега ли…? Но умножено по стотици и хиляди светове …

Единствения начин за нашето оцеляване е промяна на същността ни, ако това е възможно, разбира се… А в този променен мироглед не би имало място за робски манталитет като императори например. Обратното би означавало, че все още инстинкти като преклонение пред силата и агресията ще са основни.

Посредствен разказ, посредтвени идеи. Жалко е да се види как дори в един писател фантаст има толкова коленопреклонничество и бедна фантазия. Толкова напреде в бъдещето, човечеството се е разпростряло на стотици светове, а принадлежи на император и героите използват коне, ножове и т.н. Дори да се приеме, че на земята по някаква причина са избрали да останат настрани от технологията, не е възможно човечеството да оцелее имайки същия манталитет на насилие и преклонничество пред деспоти.