Читателски коментари от Aimee Montes

Абсолютно ужасна. Главният герой е изключително противен и действително е насилник, както е споменал и друг читател. И накрая като по магия всичко се оправя и героинята му прощава, а той изведнъж се е превъзпитал! Пълна глупост. НЕ препоръчвам на никого нито да чете за такива отношения, нито да търпи някой, който се държи като главния герой.

Като цяло не ми хареса, но все пак беше доста забавна. Другата книга на тази авторка, преведена у нас, е много, много по-хубава, точно затова си купих и тази. За съжаление тази ме разочарова.

Какъв чудесен край — мъжът ще продължава да командва, ревнува и обижда, след като е „поправил“ жената и вече всичко е наред! Тя ще си зареже дома и хубавия офис, за да работи в мрачната стая, която той ѝ е избрал, и ще ходи с него където му скимне, защото той така казва! Някои книги от тази поредица са толкова тъпи и пълни с токсични отношения, че направо не е за вярване. Като чета мислите на този тип, ми идва да повикам полиция… или психиатър.

Прекрасна книга! Много я харесвам. Жалко, че няма повече книги за Динотопия, поне не и преведени. За първи път я прочетох преди 12 години и все още ми е много приятно да си я препрочитам.

И това е детска книга? Дори да пренебрегнем огромното количество смърт, остават поне два намека за насилствен брак и изнасилване, в един от случаите — свързани с малолетна! Така лежерно споменати неща в книга за деца… Чела съм доста от тази поредица, но нищо не беше дори отчасти толкова мрачно и тревожно, колкото тази книга. Не бих я препоръчала за деца.

Обичам книгите на Кренц, но, по дяволите, тази беше наистина отвратителна, най-лошата от няколкото ѝ такива. Героят проявява физическо и психическо насилие на почти всяка страница, прави поне няколко опита за изнасилване на героинята, унижава я, обижда я, лъже я, заповядва ѝ, заплашва я и дори я отвлича — а тя се влюбва в него и иска да се оженят! Не само е неприятно, но и нереално. Как писателката иска да повярваме, че героинята е умна, след като доброволно избира да бъде с човек, който я третира като предмет и я наранява непрекъснато?

Това е третата част от Огнени Гори, но както виждам, втората май не е качена. Другият превод от книгата Огнени Гори, където са събрани и трите части, е по-хубав от този. Първите две книги са може би по-интересни и приятни или просто тук има твърде много носталгия и тъга, защото всички истории вървят към своя финал, а има и повече смърт.

Великолепна книга! Особено ако се чете заедно с втората част. Изключително въздействаща и безкрайно интересна, с чудесни герои — между другото индианците съвсем не са представени зле, личи си уважението на автора към тях. Този превод не е най-добрият.

Впрочем карл май никога не е бил ходил в Америка, когато е започнал да пише книгите си, и е представил индианците нереалистично (освен това той не пише толкова увлекателно като Салгари, но това е друг въпрос).

Не бих казала, че липсват трагични моменти, както твърди предишният коментар, на места е дори доста драматично — и, както всички книги на Салгари, е много интересна и вълнуваща. Героите са описани достатъчно добре, след като все пак историята не се концентрира върху развитието на герои, а върху случващото се с тях.

Прекрасна книга, една от най-хубавите във всички поредици на Арлекин. Забавна, интересна, смислена, стилът на авторката е чудесен, героите са добре описани и симпатични. Лесна и приятна за четене. Даже ми се искаше да е по-дълга, като че ли свърши много бързо.

За първи път се случва книга на тази авторка да не ми хареса и толкова да ме ядоса. И друг път съм се ядосвала на героини, които позволяват мъже да се държат безобразно с тях, но това вече беше върхът. Чаках ли, чаках този тип да се осъзнае и да се извини, за да може да започнат здравословна връзка, но така и не се случи. А накрая всичко „магически“ е наред — просто нямам думи. Сигурно на авторката ѝ е харесало да напише нещо различно, но на мен определено не ми хареса да го чета.

Всъщност Призракът на Сандокан не е на Салгари. Написана е от автор, който се е опитвал да го имитира. Този автор е написал също и Сандокан в Адския Лабиринт, и Смарагдът от Цейлон, доколкото знам.

Всъщност те не умират в никоя книга, а само се казва, че са починали, поне за Ада е така. За Мариана не съм сигурна, тъй като не всички книги са преведени у нас, но тук за първи път се споменава, че Ада е починала. Последователността е: Тайните на Черната Джунгла, Последната Битка на Сандокан, Малайските Пирати, Двата Тигъра.

Наистина е жалко, че и двете умират, особено за моята любимка Ада, но какво да се прави, решение на автора. Въпреки това книгите му са великолепни.

Великолепна книга! Чела съм я десетки пъти и ще си я чета отново и отново. Толкова хубаво е написана, че никога не ми омръзва! Само ми се иска графинята да имаше повече участие, но човек не може да има всичко.

Някак си Сандокан не може да ме грабне така, както Тремал-Наик например, не ми е толкова симпатичен, та затова е жалко, че той е герой в повече книги, а като че ли няма какво толкова да предложи на читателя. За щастие покрай него винаги имаме Янец, или Яниш, който ми е почти толкова любим, колкото Тремал-Наик, и раздвижва атмосферата. В тази книга си спомням главно него.

Може би най-хубавата книга, която съм чела някога. Най-хубавата любовна история със сигурност. За съжаление продълженията са доста тъжни, но това не променя стойността на тази книга.

Беше малко по-различна от другите книги на Кренц — движена по-скоро от героите, които са изключително приятни и интересни. Тяхното усъвършенстване е в центъра на историята, техният път един към друг, но и към това кои искат да бъдат. Много ми хареса.

Много интересна и забавна, би трябвало да издадат с превод и другите две книги Амарилис и Орхидея. Тази е средната и не мога да разбера защо са превели само нея!

С изключение на пролога, който е прекалено дълъг и информативен (след него трябваше да намеря продължението и да прочета книгата до края, а после да се върна и да прочета началото!), историята е чудесна. Аманда и Ерик са много интересни и макар да не се оказа това, което очаквах, ми хареса.

Хубаво написано, но иначе… Времената наистина са били такива, и все пак Скай не прави нищо, освен да получава команди от мъже, а опита ли се да оспори, винаги губи. През цялата книга — накрая вече става изключително еднообразно.

Съпругът ѝ поне би трябвало да се опита да се държи като джентълмен, а на места е по-лош и от пирата. И няма никаква логична причина да не ѝ каже истината, още когато я отвежда от острова, след като тя вече е влюбена в пирата, вместо да я чака да се влюби наново. Сякаш така и не видяхме положителни черти на лорда, Скай просто беше привлечена от него. Уж тя е главната героиня, а всъщност нищо не решава и нищо не зависи от нея и почти никога нищо не прави. Много еднообразно и доста безсмислено през втората половина на книгата.