Читателски коментари от Aimee Montes

За първи път се случва книга на тази авторка да не ми хареса и толкова да ме ядоса. И друг път съм се ядосвала на героини, които позволяват мъже да се държат безобразно с тях, но това вече беше върхът. Чаках ли, чаках този тип да се осъзнае и да се извини, за да може да започнат здравословна връзка, но така и не се случи. А накрая всичко „магически“ е наред — просто нямам думи. Сигурно на авторката ѝ е харесало да напише нещо различно, но на мен определено не ми хареса да го чета.

Всъщност Призракът на Сандокан не е на Салгари. Написана е от автор, който се е опитвал да го имитира. Този автор е написал също и Сандокан в Адския Лабиринт, и Смарагдът от Цейлон, доколкото знам.

Всъщност те не умират в никоя книга, а само се казва, че са починали, поне за Ада е така. За Мариана не съм сигурна, тъй като не всички книги са преведени у нас, но тук за първи път се споменава, че Ада е починала. Последователността е: Тайните на Черната Джунгла, Последната Битка на Сандокан, Малайските Пирати, Двата Тигъра.

Наистина е жалко, че и двете умират, особено за моята любимка Ада, но какво да се прави, решение на автора. Въпреки това книгите му са великолепни.

Великолепна книга! Чела съм я десетки пъти и ще си я чета отново и отново. Толкова хубаво е написана, че никога не ми омръзва! Само ми се иска графинята да имаше повече участие, но човек не може да има всичко.

Някак си Сандокан не може да ме грабне така, както Тремал-Наик например, не ми е толкова симпатичен, та затова е жалко, че той е герой в повече книги, а като че ли няма какво толкова да предложи на читателя. За щастие покрай него винаги имаме Янец, или Яниш, който ми е почти толкова любим, колкото Тремал-Наик, и раздвижва атмосферата. В тази книга си спомням главно него.

Може би най-хубавата книга, която съм чела някога. Най-хубавата любовна история със сигурност. За съжаление продълженията са доста тъжни, но това не променя стойността на тази книга.

Беше малко по-различна от другите книги на Кренц — движена по-скоро от героите, които са изключително приятни и интересни. Тяхното усъвършенстване е в центъра на историята, техният път един към друг, но и към това кои искат да бъдат. Много ми хареса.

Много интересна и забавна, би трябвало да издадат с превод и другите две книги Амарилис и Орхидея. Тази е средната и не мога да разбера защо са превели само нея!

С изключение на пролога, който е прекалено дълъг и информативен (след него трябваше да намеря продължението и да прочета книгата до края, а после да се върна и да прочета началото!), историята е чудесна. Аманда и Ерик са много интересни и макар да не се оказа това, което очаквах, ми хареса.

Хубаво написано, но иначе… Времената наистина са били такива, и все пак Скай не прави нищо, освен да получава команди от мъже, а опита ли се да оспори, винаги губи. През цялата книга — накрая вече става изключително еднообразно.

Съпругът ѝ поне би трябвало да се опита да се държи като джентълмен, а на места е по-лош и от пирата. И няма никаква логична причина да не ѝ каже истината, още когато я отвежда от острова, след като тя вече е влюбена в пирата, вместо да я чака да се влюби наново. Сякаш така и не видяхме положителни черти на лорда, Скай просто беше привлечена от него. Уж тя е главната героиня, а всъщност нищо не решава и нищо не зависи от нея и почти никога нищо не прави. Много еднообразно и доста безсмислено през втората половина на книгата.

Чудесна книга! Описанието не я представя в пълния ѝ блясък. Интересна, динамична, романтична и много приятна за четене.

Най-хубавата книга на Куик/Кренц! Напомня ми на Необуздани Сърца, но е още по-хубава! Беше невероятно забавна, а главната героиня Алис е просто великолепна! Освен това историята успя да ме изненада накрая, а вече съм чела много книги на тази авторка и имам опит с разпознаването на злодея.

Една от най-любимите ми книги на Кренц. Нямах високи очаквания, когато я започнах, но бях изключително приятно изненадана. Очарователна!

Прекрасна! Една от най-любимите ми книги на Кренц, най-хубавата от серията.

Изобщо не ми хареса. Дори не беше достатъчно интересна, за да прочета всичко. Разочароващо пише този човек, а доста бях слушала за него.

Страхотна книга! Една от любимите ми на Кристи. Чете се лесно и приятно, не е напрягаща, Томи и Тапънс са чудесни както винаги. Жалко само, че няма повече книги с тях.