Читателски коментари от Цар Изрод

Достойно продължение на първа част. Може би тази част дори и е малко по-добра.

Книгата е чудесно написана!

Много герои, с най-различни интересни характери и лични истории. Авторката отразява добре цайтгайста на 20-те години на миналия век, по времето на сухия режим в САЩ с всичките съпътсващи, културни особености. От нелегалното сервиране на алкохол в джаз-клубовете, през наличието на организираната престъпност, технологичния прогрес, класовата борба, та до типичната декадентност на периода.

Авторката ни пренася в един реалистичнен, исторически дух на 20-те, като много добре е вплела създадените от нея свръхестествени сюжети, които също отразяват засиления интерес към окултното, типично за този исторически период. Единствено хорър елементите са леко пресилени, за моя вкус. Според мен е трябвало да са по-подмолни и мистифицирани, но пък те са много малка част от романа така, че не дразнят прекомерно.

Първа част става за четене, но това…

Глупотевините с привкус ала Дисни направо му разказват играта.

Плюс останалите глупости: глупави батални сцени, глупави порно сцени, глупави мотиви управляват героите…

Определено не препоръчвам.

Приятно фентъзи, което става за забавление.

Аз лично съм живял общо над 25 години в Германия.

За това мога да кажа, че авторката някои неща ги е видяла, някои ги е разбрала, а за други и хал хабер си няма!

Става ясно, че е хукнала за чужда държава, без да се информира за културата и начина на живот и след това е учудена, че не е каквото тя си е мислела. А пък как за 7 години не е успяла да научи езика, въобще няма какво да се коментира. Това е под всякаква критика! Тя един вид се е самоосъдила да бъде вечния чужденец и после се оплаква, че едва ли не я третират като втора ръка човек.

И най-смешното, е че не става ясно в Любек харесва ли и, не и ли харесва? Ще излезе, че само там мъжът и може да си намери работа в цяла Германия.

А да се оплакваш от климата в държава като Германия е супер смешно! Премести се във Фрайбург или в Розенхайм като не ти понася Севера! Или в Констанц.

Обобщено, тази книга е изповедта на едни глупави решения, довели до глупави последствия на човек, който няма и минимална воля да промени неща, които реално не костват никакви усилия да бъдат променени.

Като цяло, не си заслужава прочита, освен ако по начало нямате интерес към Германия и всякакви мнения отностно Германия.

Учудващо свежарско фентъзи. Приятно за четене, интересна история, при това не е съвсем линейна. Не е прекалено клиширано.

Заслужава си прочита за феновете на жанра.

Единствената ми критика е, че главната героиня на места е леко оувърпауърд.

Книгата започва интересно, с очакване за едно голямо приключение. След което заорава в една безкрайна умствена мастурбация.

Авторът ни закопава с огромни планини от нищо не означаващи понятия. Мистификацията е толкова прекалена и толкова непрестанно блокира действието, че човек се чуства като нагазил в локум до кръста. Страници наред нищо не се случва, а измислената терминология на автора не изразява нищо, защото не означава нищо. А не означава нищо, защото авторът никъде не е обяснил какво би трябвало да означава, поне в най-общи линии. Т.е. цялата творба е на приниципа — „Това са десетки ужасно сложни категории, които вие и без това няма да разберете, но аз въпреки това ще ви замервам с тях, докато не започнете да повръщате.“.

В крайна сметка, след мъчително джвакане в страници наред пълни с безпредметни мистификации, въпросните „ужасно сложни категории“ всеки път се проявяват като стандартни философски клишета, ама не баш дообмислени всъщност, защото на авторът му се искало явно да ги избегне.

Авторът толкова много се е старал да се прави на интересен и умен, че характерите му се държат абсолютно неестествено. Един вид това са няквакви хора на бъдещето, с някакви си техни си разбирания и за това ние изобщо не можем да ги разберем. Но все пак някакси са човечки същества, за които продължават да са валидни вечните въпроси на битието откакто свят светува.

Логиката непрестанно се къса, защото нали това са толкова ама толкова „сложни“ личности, че нищо и без това не дава смисъл, но в крайна сметка, те винаги, когато стане напечено попадат в капана да се държат като най-обикновени галфони. Т.е. като цяло се получава една шизофренна глупост — един огромен куриоз.

Книгата е добра за този, който обича куриози.

Много слабо написана книга. Явно става въпрос за „романтичните“ фантазми на някаква тьотка на ръба на критическата възраст.

Трудно може да се нарече „литература“. Така наречените „смешки“ са толкова плоски, все едно го е съчинявала някоя предпубертираща от шести Бе.

Не препоръчвам, но пък кой знае — може аз да нямам вкус.

Книгата е интересна, лична, заслужава си прочита.

Красива, романтична книга.

Добре написано. Авторката е провела старателни проучвания, за да не страда реализма.

Сюжетът и интересн и нелинеен.

Заслужава си прочита.

Книгата на мен лично много ми хареса.

Историята е мрачна, персонажите са социопати. Но според мен авторът много точно е успял да хване, какво чустват хора, които живеят с травмите си, в собствената си драма, и по тази причина не успяват да започнат да водят „нормален“ живот.

Здравейте приятели,

поредицата е забавна за четене, т.е. наистина е добра за забавление през свободното време, но не е нищо повече от това.

Препратките към някои от най-класическите приказки на практика са толкова отдалечени, че можеше да се мине и без тях.

Езикът на аворката е интересен и описателен до толкова, до колкото се създава впечатление, че по-скоро е сценарий за забавен фентъзи сериал, отколкото за роман. Всичко е наивно, фантасмагорично и забавно като в комедия. Липсва дълбочина на характерите, те по-скоро отразяват някакви архетипи.

От една страна поредицата е наквасена в уоук-културата и модерния, криворазбран феминизъм, от друга страна мъжките характери отлично рефлектират наблюденията на Джордън Питърсън, относно женските еротични фантазии. Всички компетентни герои са самостоятелни, силни, независими жени. В същото време мъжките образи са некомпетентни, тъпи, непохватни, но в същото време физически силни. И опасни! За всички, с изключение на женските, които закрилят.

За съжаление самата авторка не е достатъчно компетентна, за да представи ултра-компетентните женски образи автентично, от което уоук напъните придобиват леко смешен вид. За капак, героините непрекъснато се разсейват с романтично-еротичните въжделения на авторката във възможно най-неподходящите моменти.

Като цяло поредицата е тъповато романтично-оперетна, но достатъчно забавна, за да си заслужава прочита.

Втора част на „Войната на Старците“. Точно толкова силна, колкото и първата част — 6/6.

Книгата е супер!

Гради върху традициите на класическата научната фантастика. Поради това се усеща влиянието на Робърт Хайнлайн и Артър Кларк. Притежава обаче достатъчно много новаторски идеи, за да не звучи като старо претоплено, а има стойност като самостоятелна творба. Идеите са добре развити, езикът е супер — притежава и сериозност и хумор, и цинизъм. Отлична творба по мое мнение!

SecondShoe казва по-горе, че има много пробойни. Според мен е тъкмо обратното — защо Вселената на творбата е такава каквато е, е логически много добре аргументирано и консистентно!

Има интересни идеи като за фентъзи. Може да се чете като за забавление.

Прочетох и втора част, която според мен е по-слаба. Става неконсистентна и има прекалено много локуми.

Но като чета тук коментарите май няма да се пробвам с трета и четвърта част.

Първа част е по-добра и интересна за четене, защото идеите, поне донякъде, са новаторски.

В тази част обаче не са добре надградени и твобрата е по-скоро посредствена. Не е добре обмислено и страда от липса на консистентност.

Във всеки случай става да се чете за забавление.

Ако Толкин е 6, това тук е 3.

По мое мнение изключително мързеливо написана книга.

От самото начало ме издразни, но се оказа, че така си и продължава. Книгата е по-скоро фентъзи. Историческа не може да бъде, защото историческият аспект е изключитлено слабо проучен. Но причината е може би е в мен.

Някои пропуски по мое мнение:

— От самото въведение става ясно, че авторът смята, че въвеждането на християнството е единствената и безспорна причина за разпада на

Западната Римска Империя. Това исторически погледнато е пълна глупост. Християнстовото, тъкмо напротив, е било начин да се стабилизира Римската Империя. Но с или без него, тя пак е можела да продължи да съществува. Реалната причина за падането на Римската Империя е загубата на няколко ключови битки при паралелни слаби реколти плюс ужасна координация. На практика става въпрос за управленско безхаберие, защото империята по-рано е преживявала подобни кризи. Вж. https://www.youtube.com/watch?v=fqoHvTMNCsY

— Облеклото: В 6-ти век никой в Рим не е носил тоги. Реално са излезли от употреба някъде около 2-ри век. Тъпо е Рим на ранното срендовековие да се описва като античния Рим отпреди 400 години!

— Политеизъм: Елитът в Рим много добре си е давал сметка, че реално политеизъм няма, а всички богове са различни изражения на един и същ централен Бог. Т.е. идеята за монотеизъм не е била изобщо чужда. За справка вж. Юлиян от Гор Видал: https://chitanka.info/book/7517-julian

— Едва ли в шести век римляните щяха да говорят просто за някаква си „варвари“ на север, както е било по времето на Тацит. Най-малкото Франкската империя вече е била много добре етаблирана по това време като централизираната, организирана държавна структура. Най-малкото авторът можеше да спомене Велизарий (https://chitanka.info/book/357-velizarij), който реално би бил пълководеца, който можеше да помогне на една хипотетична Западна Империя срещу фракни и лангобарди.

— Датски крал на маите: това е ултратъпо и абсолютно ненаучно! Супер-дебилно фентъзи. Точно бях на път да се зарадвам, че римляните ще се преборят с някакви предшественици на Монтесума, а то ебати тъпизма! Да не говорим, че майската империя е колабирала най-късно 999-та, а авторът говори за майски градове през 1107, т.е. над 100 години по-късно. И отново римския генерал е описан като някакъв центурион от времето на Юлиус Кайзар. Това е ултра-тъпо!

— Какво става в Англия?: Ако Рим беше просъществувал до 10 век, римляните и датчаните щяха първо да се срещнат на острова. Там някъде щяха да се преговарят волю-неволю сферите на влияние. Вероятно обаче Рим нямаше да е спрял да се развива — аворът по някаква причина смята, че Рим винаги щеше да си стои във втори век. Не си е дал воля на въображението да помисли до къде биха се развили корабостроенето и военното дело при един стабилен, централизиран Рим в продължение на 400–500 години. С висока вероятност щяха да са и като общество и като технологии много, много по-напред от скандинавците.

— Военно безхаберие при завладяване на новия свят: Авторът отново проява краен мързел. Не става ясно защо римляните се хвърлят в Юкатан, без да осигурят всичките острови по пътя натам. В това няма никакъв смисъл! Всяка колонизация върви стъпка по стъпка. Реалното би било римляните да установят сериозна търговска и военна база в Куба, и пълен контрол над моретата, преди да влезат в Америките. Рим не са новаци в колиниазирането. Дори самата идея — „юруш на военна кампания зад един огромен океан“ е глупава…

— Авторът не отделя никакво усилие да опише как е структуриран Рим като общество, администрация и икономика през вековете. Какво става в Испания, Португалия и Англия? Какво става на Север? Какво става в Африка? Отървава се от арабите посредством един супер мързелив уъркараунд.

До тук стигнах, но не смятам, че ще имам нерви да допрочета цялото „произведение“

За съжаление книгата е недомислена, а към края е композирана мързеливо.

Вече повръщам, когато чета как цялата планета Земя е отровена безвъзвратно през 19–21 век и повече никога не може да се оправи. На това място авторът дори си противоречи — ем всичко е отровено, ем джунглата превзема все по-големи райони. Непрекъснато и непрекъснато се повтаря този влудяващ наратив, как човечеството посредством безотговорната си икономическа политика е отровило планетата необратимо. Абсолютно ненаучна дистопия.

Много недомислици и неконсистентност в четивото. Авторът има много по-интересни и по-добре структурирани произведения.

Прочит на собствен риск!