Читателски коментари (за „Падналите богове “ от Дейвид Зиндел)

Книгата започва интересно, с очакване за едно голямо приключение. След което заорава в една безкрайна умствена мастурбация.

Авторът ни закопава с огромни планини от нищо не означаващи понятия. Мистификацията е толкова прекалена и толкова непрестанно блокира действието, че човек се чуства като нагазил в локум до кръста. Страници наред нищо не се случва, а измислената терминология на автора не изразява нищо, защото не означава нищо. А не означава нищо, защото авторът никъде не е обяснил какво би трябвало да означава, поне в най-общи линии. Т.е. цялата творба е на приниципа — „Това са десетки ужасно сложни категории, които вие и без това няма да разберете, но аз въпреки това ще ви замервам с тях, докато не започнете да повръщате.“.

В крайна сметка, след мъчително джвакане в страници наред пълни с безпредметни мистификации, въпросните „ужасно сложни категории“ всеки път се проявяват като стандартни философски клишета, ама не баш дообмислени всъщност, защото на авторът му се искало явно да ги избегне.

Авторът толкова много се е старал да се прави на интересен и умен, че характерите му се държат абсолютно неестествено. Един вид това са няквакви хора на бъдещето, с някакви си техни си разбирания и за това ние изобщо не можем да ги разберем. Но все пак някакси са човечки същества, за които продължават да са валидни вечните въпроси на битието откакто свят светува.

Логиката непрестанно се къса, защото нали това са толкова ама толкова „сложни“ личности, че нищо и без това не дава смисъл, но в крайна сметка, те винаги, когато стане напечено попадат в капана да се държат като най-обикновени галфони. Т.е. като цяло се получава една шизофренна глупост — един огромен куриоз.

Книгата е добра за този, който обича куриози.