Читателски коментари от Клото

Първият ми сблъсък с поредицата беше в късните тийн години. Спомням си, че тогава се препънах някъде на четвъртата част, но изчетох стоически всичко, макар и с чисто младежка досада.

Сега, в очакване на филма, реших да си припомня сюжетата и да, затвърждавам категорично мнението си — величието на първата част е недостижима за останалите. „Дюн“ е толкова добра, че си е самодостатъчна, а от там насетне историята тръгва надолу и то стремглаво. За мен останалите части до голяма степен просто са излишни, разтегнати до безкрай и твърде претенциозни, особено в контекста на историята от първата част. В някакъв момент симбиозата изчезва, губи се, остава само едно усещане на неоправдани очаквания и загуба.

Но всичко си залужава заради първата част.

Прекрасна, прекрасна поредица! Търся я от години и за мен е впечатляващ фактът, че я откривам тук. Препоръчвам горещо на всеки, който иска да прочете нещо стойностно и разтърсващо. Историята се врязва в съзнанието, сграбчва те за гърлото и на моменти е трудно да дишаш дори — толкова е нереална и в същото време напълно достоверна.

Дано някой качи и „Историята на рода Кастил“, една също толкова добра поредица. Може би дори по-добра.

Книгата е 8-ма от поредицата. Номерирането е неправилно и объркващо за тези, които следят поредицата хронологично. Добре ще е да се поправи.

Клише след клише.

Оф, по-важното е, че Росен, видите ли, се е прецакал да купи книгата. И понеже той се е прецакал, много е важно да спомене етичния кодекс на читанка.инфо. Току виж я свалят от сайта, та всички да сме прецакани заедно с него.

Ако на мен книгата ми хареса, ще си я купя при всички положения. И да не беше качена тук, първо щях да я потърся от приятели, защото толкова пари давам, само ако съм сигурна в качеството на творбата.

Не знам кога издателствата и разни други особи ще се усетят, че всяка реклама, в това число фен-преводи и торенти, може да е само от полза за продажбите. Откакто имам киндъл, купувам дори повече книги отпреди, ужасно (за мен), но факт.

Благодаря на Деница Минчева за чудесния превод!

Кинг беше казал, че благодарение на успеха на първите си романи, е спечелил правото и превилегията да пише каквото си иска и както си иска. Неговото творчество не може да се вмести в един жанр, твърде многопластово е.

Бях много скептично настроена, главно от страх, че ще се сбъскам с прекалено много измишльотини, представени като исторически факти.

Всъщност, книгата дори ме очарова, по един особен начин, без да претендира за изключителност. Интересен поглед върху събитията, макар и леко претупан. Да пишеш за Калигула, Клавдий и Нерон в рамките на един роман… Амбициозно.

Дохърти умее да пише.

Много добра! Определям и поредицата, и авторите, сред откритията ми напоследък. Книгата е динамична, без да е претупана, елегантно съчетание на хорър с крими, чудесен стил. Удоволствие е да се чете.

Пълна е с правописни грешки, но дори тях преглътнах.

Чела съм и по-хубави книги от жанра, но като цяло грабва вниманието. Финалът е доста силен и ме изненада, което си е постижение и заслужава да се отбележи.

Не разбирам в какво се опитвате да ме убедите. Не ми хареса. Точка.

Kнигата е 7 част част от поредицата „Паднали ангели“.

1. „Непрелично предложение“

2. „Падналите ангели“

3. „Dancing on the wind“ (непреведена)

4. „Ангелът мошеник“

5. „Защото вярваш в любовта“

6. „River of Fire“ (непреведена)

6. „Розата и херцога“

Не е лоша поредицата, става за убиване на времето.

Действието е толкова забързано, че за момент се зачудих какво точно чета — роман или сценарий. Може би авторът трябва сериозно да се замисли дали да не се преквалифицира…

Иначе книгата не е скучна, но нещо не се е получило както трябва. Райли доста е пресолил манджата, в желанието си да вкара колкото се може повече екшън в сюжета. Имам усещането, че много му се е искало да пише за всичко, което е гледал някога на кино и с огоромен ентусиазъм се е заел да го направи: То не бяха митични котки, огромни крокодили, гонитби с джетове и хамъри, водопади и тайни проходи, супер разрушителни оръжия с извънземен произход, нацисти и индиаци…

На фона на целия този хаос, човек би решил, че тази ситуация е преодолима само за Батман, Супермен или поне Чък Норис. :)

Не бих нарекла книгата шедьовър, но и тя, като всички на Памук, ме накара да се замисля за онази Турция, която ние не виждаме. Прочетох я изключително трудно, няколко пъти я зарязвах, но все пак успях да я избутам някак. Имаше много тегави моменти, доста по-малко добри такива, но ми остави едно странно усещане…

И не е въпросът в това, че е тежка. От Орхан Памук не може да очакваш друго, освен дълбочина и реален, коравосърдечно реален анализ. И все пак можеше да е по-увличаща, вместо това се читателят се губи сякаш в нищото. Много самота има в нея, много безнадежност. Определено не е за всеки и определено не се чете на един дъх.

Отново си припомних книжката покрай децата. Чудесна е.

Приятна книга за една съвременна принцеса. Не е от сладникавите, а си е в типичния стил на авторката.

И все пак смятам, че най-добрият й роман е „До утрото на новата ни среща“. Дано скоро го видим тук, като и останалите преведени в Бг.

Книгата е добра, като всички на Джудит Кранц.

Toва е най-глупавата и слаба книга на Джоана Линдзи. Вярно, че тя има колкото добри, толкова и посредствени романи, но това „нещо“ е абсолютното дъно на нейния писателски талант и ме отврати от жанра за поне една година напред.

Жалко, предвид факта, че същата аворка е писала и книги като „Нежен бунт“ и „Покорителят“.

Изключително добра, дори бих казала отлична книга.

Доста глупава и посредствена книга. Скучни герои, скучна сюжетна линия, повърхностни диалози, не ми хареса изобщо.

През цялото време се прозявах и чаках нещо да се случи, но не би.

Супер си е книгата, но като част от поредица. Прочетена така самостоятелно, без преди това да сте се запознали с предните две, много ясно, че няма да я харесате.

Аз препоръчвам цялата поредица, ако ви се чете нещо горещо, но поднесено с фантазия и хумор (особено първите две книги за Лорджин и Реджар).