Първият ми сблъсък с поредицата беше в късните тийн години. Спомням си, че тогава се препънах някъде на четвъртата част, но изчетох стоически всичко, макар и с чисто младежка досада.
Сега, в очакване на филма, реших да си припомня сюжетата и да, затвърждавам категорично мнението си — величието на първата част е недостижима за останалите. „Дюн“ е толкова добра, че си е самодостатъчна, а от там насетне историята тръгва надолу и то стремглаво. За мен останалите части до голяма степен просто са излишни, разтегнати до безкрай и твърде претенциозни, особено в контекста на историята от първата част. В някакъв момент симбиозата изчезва, губи се, остава само едно усещане на неоправдани очаквания и загуба.
Но всичко си залужава заради първата част.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.