Читателски коментари от Десислава Живкова

Изобщо не ме впечатли. Неубедителна.

Сюжет като за тийнейджърки и поведение на героите, което е много романтично и инфантилно. Чак започнах да съчувствам на Домициан.

Предишната книга от серията — „Дъщерите на Рим“ — е много по-увлекателна и интелигентно поднесена.

Книгата е многи увлекателна, изчиташ я на един дъх. Не очаквах, но много ми хареса.

Книгата не е лоша, но героят Спартак е представен прекалено художествено и себеотрицателно, чак нереално.

Другите образи са по-пълнокръвни и реалистични.

Книгата е великолепно описание не само на император Тиберий и Калигула, но и на политическата обстановка и ежедневието на народа. Тя е повече от роман, засяга психологията на индивида и на обществото, разказва за личните копнежи, мотиви и ценности на героите си, неразделно свързани във фабулата.

Книгата би била изключително завладяващо четиво за всеки, който се интересува от Древен Рим, и е смислено четиво.

Някакси недовършена. Прескача някои места. Набляга повече на вътрешния свят на героите. Прокарва идеята, че Нерон не е желал властта, а я е получил насила от майка си. Която впрочем е доста прагматична и дейна.

Има и по-добри четива.

Приятно, леко четиво. Разпознаваем стил ако си чел другите творби на автора.

Книгата прилича на останалите от поредицата. Не е лоша, но не очаквайте първокласна кримка.

Книгата е като останалите на Дохърти — тя няма претенцията да е най-най, а е просто четиво за свободното време. Роман си е, не е научен труд. Не ми хареса това, че много бързо и изведнъж се разплетоха нещата, някакси през куп за грош, но не мога да отрека и че не я оставих, докаъо не я прочетох.

Съгласна съм с останалите. Книгата е доста претупана и представя отново фактите, познати ни от Светоний. Не ми хареса, че уж разказва нейния слуга, някак си чак толкова да й е близък, че да е на всяко гърне мерудия не ми се връзва. Обаче Дохърти излага нова теза — че Агрипина умира заради любовта към сина си, а не от жажда за власт и съперничество. Каквато и да е била, Агрипина остава забелвжителна жена.

Книгата дава един нов поглед върху историята. Всъщност се обръща повече внимание на Октавиан, отколкото на Антоний и Клеопатра. Романът не е любовен, нито сладникав. За мен беше интересен.

Много, много увлекателна!

Първата част действително е по-интересната. Написана е малко като „от кухнята“, фабула с доста клюки и интриги, направо е страхотна.

Книгата е своеобразно продължение на другата книга на автора. Докато онази ни показва един ден в Рим като град, то тази е „обиколка“ в провинциите. Много любопитни неща научих и беше много интересно четиво. Дразни ме само глаголното време, което е употребено — сегашно. Някакси сковано и тегаво е така.

Иначе книгата не е роман, а научнопопулярна литература и е увлекателна.

Очаквах повече, в интерес на истината смятах, че ще открия повече древноримски отколкото християнски бит и култура. За мен твърде много е наблегнато на религията, на убежденията на младата Лигия. Така се загубва и нишката за романтичната любов между героите.

Но не мога да отрека, че Сенкевич е майстор: как само е описал преследването на християните и мъченията — все едно си там, тръпки те побиват!

Интересна ми беше, много. Хареса ми идеята за пътуване във времето. Не ме дразнеше и това, че са използвани реални исторически личности, за да градят образ в романа.

Мммм.. доста постна и безхитростна. Много ми се иска да видя как маите обясняват за земната ос в книга отпреди 1200 години. Обяснения авторът не дава, само твърдения с малко смисъл. Изобщо не става ясна връзката между експериментите днес и маите. Ама никак. Неубедително четиво.

Това е може би една от малкото книги на Ролинс, която не ме грабна и трудно се и сещам за сюжета. В сравнение с другите е слаба, но сама по себе си не е лоша.

Това е втората книга, но тя е по-интересна от първата, чийто край е някак си недовършен.

Някак си ми е твърде политкоректно да набутаме лесбийка в такъв роман, още повече че предпочитанията й по никакъв начин не са свързани с фабулата. Мисля си, че авторът го е направил с цел да пипероса историята, но според мен ненужно.

Образът на Диема ми е мааалко преекспониран. Толкова млада, а какъв стратег и изпълнител. Цяло племе от такива, а само тя пратена да се занимава — не се връзва.

Въпреки това четивото не е лошо и мисля, че би допаднало на хората, които харесват история, религия и мистерии.

Хубава книга, не я оставяш докато не я прочетеш. Действително е интересна. Малко шизофренични са убийствата, но краят доказва, че лошият човек не се ражда лош, а такъв го правят.

Напомня ми на „Без милост“ от Люк Дилейни.

Леле! Много увлекателна! Не си падам по убийствата, но ме грабна. Разказът проследява разследването от обективна страна — какво прави полицията и защо, както и представя субективната му страна — личното отношение, мисли, разсъждения, логика на убиеца.

И да, неочакван край, много добър сюжет и линия. Напомня някак леко на „Братът Грим“ пак от същата поредица.

Не ми хареса и само от уважение няма да я нарека пълна тъпотия както бях решила.

За пръв път чета автора и сигурно това му е стилът, към който аз не успявам да се нагодя и ми е неприятен.

Разказваческо четиво все едно са събрани и подредени хронологически изрезки от вестник. Ами, не, благодаря.

И краят един такъв никакъв…