Читателски коментари (за „Аз, Клавдий “ от Робърт Грейвс)

Книгата е страхотна!

Разказва по много увлекателен начин, представена е в автобиографичен стил и не очаквах да ме заинтригува толкова много. Историята звучи съвсем неподправена, а в същото време е наистина интригуваща и в повечето части задържа вниманието с всеки абзац. Чете се много лесно, защото историята е поднесена по много естествен и в същото време изпълнен с емоция начин.

Първата част ми хареса повече от втората, но и двете са чудесни и ги препоръчвам.

Невероятна историческа книга, завладаваща до самия край с точността на събитията и траги-комедията в управлението на империята. Коерктора на издранието обаче тотално се е изложил — стотици правописни, грамактически и пунктуационни грешки, някой от които налагат препрочитане на изречения и пасажи.

За почитателите на Древен Рим задължително ! И то повече от един път. Препоръчвам и английския сериал, който се доближава максимално до книгата.

Това че и Имперска Русия, и сегашната след Съветска Русия се самопредставят за „Третият Рим“, пренебрегвайки приносът на Царство България към християнизацията на руският народ донякъде е заради прекомерната славянофилия на част от българите, и заради пропагандата на Руските Нероновци и Калигуловци, влудени на тема абсолютна власт.

Много, много увлекателна!

Първата част действително е по-интересната. Написана е малко като „от кухнята“, фабула с доста клюки и интриги, направо е страхотна.

Страхотна книга. Забавно увлекателна, изключително приятно четиво.

Книгата е великолепна. Р. Грейвс е използвал най -вече Светоний (Животът на дванадесетимата цезари), който в големи и пикантни подробности пресъздава много от интригите в Рим. Грейвс е преразказл историите по особено оригинален начин, който те кара да почувстваме близък живота на Клавдий. Интригите и превратите в Рим спомагат да възприемем героите като наши съвременници. Те страдат от недостатъци, които ни ги представят като „живи“ образи.. В кипящата борба за власт първо си отиват достойните — Август, Германик, Постум…После си отиват недотам достойните като Кастор, а след това хитреците като Сеян, докато се стигне до времето на ненормалния Калигула. През цялото това време Клавдий, когото всички смятат за безобиден идиот се снишава търпеливо, преструва се на по-гърбав, по-заекващ, по-глупав само да го оставят на мира…и успява да се добере до престола.

Несъмнено първата част е много по-интересна, във втората Грейвс (след много критики) се е отдалечил от стила на Светоний. Въпреки това е добре да се прочете и втората книга, в нея Клавдий се отдава на управление. В нея става ясно, че във вътрешно- и външно-политически план той се справя доста добре, нодопуска същата грешка като Август — личният му живот да определя съдбата на Рим. Двемете му съпруги-императрици — Месалина и Агрипинила (Агрипина младата), са една от друга по-неподходящи. За всеки който поне малко обича историята тази книга е задължителна.

П.С. В харитеното издание в самото начало на книгата има приложения с родословното дърво на Клавдий. Не намерих това родословно дърво тук, ако може екипа на Читанка да го пусне, защото спомага за ориентацията.