Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Code of the Lifemaker, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Xesiona (2008)
Корекция
NomaD (2008)

Издание:

Джеймс Хоуган. Трите заповеди на Създателя

Роман

Издателска къща „Галактика“ — Варна, 1991

Библиотека „Галактика“, №107

Отговорен редактор: Милан Асадуров

Преведе от английски: Вячеслав Благоев

Редактор: Анелия Бошнакова

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Димитър Трайчев

Технически редактор: Тодорка Трендафилова

Коректор: Константин Божинов

Английска, първо издание

Дадена за набор на 4.II.1991 г. Подписана за печат май 1991 г.

Излязла от печат юли 1991 г. Изд. №2359. Формат 70×100/32

Печ. коли 25 Изд. коли 16,2. Цена 14,80 лева

ISBN — 954–418–013–3

Издателска къща „Галактика“ — Варна

ДФ „Георги Димитров’90“ — София, пор. №2825

Ч 820–31

© Вячеслав Благоев, преводач, 1991

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1991

 

© James Hogan, 1983

Code of the Lifemaker

Penguin Books, 1985.

История

  1. — Добавяне

2

— Хм! — Уолтър Конлън, ръководител на Програмата за планетарни изследвания на НАСО, се намръщи над листа на бюрото пред себе си, погледна отново многобройните забележки и задрасквания, нанесени с яркочервено мастило заедно с инициалите на различни хора от висшите кръгове в административната йерархия на НАСО, и лицето му придоби пренебрежителен израз. Беше червендалесто лице с непокорни рунтави вежди, което бялата, ниско подстригана коса и късият месест нос правеха още по-живо и войнствено. По-старите учени от Програмата го наричаха ГНАСО Гнома.

— И все пак не мога да разбера какво не ви харесва — повтори той. — Казано е каквото е нужно и е вярно. Искахте моето съдействие. Добре, ето. Не си падам по политическата козметика и по тая философия „Не дразни лудите“.

Алън Брейди, наскоро назначеният широкоплещест, русокос и елегантно облечен ръководител на отдела за връзки с обществеността на Северноамериканското поделение на НАСО, който седеше отсреща, с усилие успя да сдържи раздразнението си. Бяха го предупредили, че ще има проблеми с Конлън, но беше сметнал, че с опита си да поиска мнението му за отзива, който трябваше да излезе на другия ден в пресата по повод изявленията на Корнинг за нашествие на НЛО, прави стъпка в правилната посока. Черновата обаче, върнала се обратно от терминала на Конлън петнадесет минути след молбата на Брейди, беше предизвикала едва ли не сърдечни пристъпи в отдела за връзки с обществеността.

— Но ние не можем да отпечатаме подобно нещо, Уолт — възрази Брейди. — Излиза всъщност, че един американски сенатор е или глупак, или измамник.

— Такъв е — отвърна Конлън. — И двете. В науката той е невежа, а ако истината стане известна, ще се разбере, че се интересува от Новоевангелисткото научно братство толкова, колкото аз от средновековна турска поезия. Това си е чиста политика — пачки банкноти, фанфари, ала-бала и балони. Можеш да ме цитираш.

Брейди сви за миг устни, после махна примирително с ръка.

— Добре, и така да е. Ние все пак не можем да правим подобни изявления в официален бюлетин на НАСО. Да оставим етиката, нашата дейност е подчинена на правителството и не можем да си позволим да си създаваме врагове от хора като Корнинг. А програми като вашата, които все още се финансират главно от обществени организации.

Той спря да говори, поклати глава и погледна Конлън с недоумение.

— Но няма какво да ти ги обяснявам на теб тези неща, Уолт. Знаеш каква е системата. Просто ни трябва нещо по-тактично и с по-умерен тон. Даже не е необходимо да казва кой знае какво.

Конлън поклати глава.

— Не от мен. Прецедентите станаха твърде много, а не би трябвало изобщо да ги има. Не можем да си позволим да излезе, че сме съгласни с подобни неща. Ако продължава така, ще стигнем дотам, че да се съобразяваме с всеки смахнат, размахващ лозунги из Вашингтон, за да решаваме с какво трябва да се занимава НАСО. Не желая да имам нищо общо с това. Дойде ми до гуша от тази глупост със Замбендорф. Нямам време. Нямам средства. Нямам хора.

Църквата на Новоевангелисткото научно братство в Орегон беше съчетала едно напълно ново тълкуване на Библията с последните псевдонаучни писания за древните астронавти, за да създаде ново, „рационализирано“ учение, в което откритията и загадките на миналото се обясняваха с посещения на доброжелателни пришълци, притежаващи свръхестествени сили и имащи достъп до тайни, които човечеството щеше да получи привилегията да ползва, когато достигне своята зрелост. Второто пришествие всъщност символизираше времето, когато силите ще се разкрият, а съвременните знания за НЛО се вплитаха в темата като очевидни доказателства, че Страшният съд е близо. Църквата претендираше, че има милиони последователи, сигурно месечно си докарваше и подобен доход, и беше подела мощна кампания за законно научно признание, което, отбелязаха веднага Скептиците, би открило за движението достъп до федералните изследователски фондове. Ортодоксалните учени, предизвикани да опровергаят твърденията на сектата, се оказаха в обичайното положение между чука и наковалнята — ако изобщо вземеха отношение, биваха обявявани за „признали важността“ на твърденията, ако мълчаха — „нямат отговор“. Църквата поддържаше група ревностни привърженици, които между другото предявяваха искания за определена сума от ресурсите и фондовете на НАСО за изследване на свързаните с НЛО явления и които, по всичко личеше, бяха успели да привлекат сенатора Корнинг от Орегон за свой представител и защитник. А името на Корнинг се появяваше в пресата прекалено често, за да не предизвика отговор от страна на НАСО.

Брейди търсеше начин да не си тръгне от срещата с празни ръце.

— Добре, мисля, че тази част от написаното, която засяга Корнинг, може да се пооправи, но има една друга част, която безцеремонно осмива всичко, свързано с НЛО — Той се облегна назад и разпери умолително ръце.

— Защо искаш да раздразниш сума хора, които не ги е грижа за Корнинг и не се интересуват от религия, но са склонни да приемат с-ентусиазъм космическата програма? НАСО има силни поддръжници сред привържениците на НЛО. Защо да ги настройваме срещу себе си?

— Аз се занимавам с наука, а не се стремя към известност, като подкрепям популярни митове. Това означава, че търся обяснение на фактите. В тази област няма никакви факти, които да се нуждаят от обяснение. Това е.

Брейди го погледна изненадано. Той не беше учен, но смяташе, че като чете популярна литература, не остава по-назад. В небесата ставаше нещо, което учените явно не можеха да обяснят. А на Брейди, дори да не бяха исканията на сенатора Корнинг, доста му се нравеше идеята НАСО да положи сериозни усилия за проучване на въпроса. Би било вълнуващо да участва в подобна дейност, да разказва на приятелите си нещо интересно.

— Но там горе трябва Да има нещо — възрази той. — Имам предвид, че деветдесет и пет процент или колкото и да са от съобщенията са глупост, знам, но останалите пет? Как можеш да обясниш това?

Конлън изсумтя и потърка челото си. Колко пъти го беше чувал досега?

— Аз не мога, нито пък някой друг е в състояние — отвърна той. — Ето защо ги наричаме „неидентифицирани“. Това означава думата. Тук няма нещо, по-мистериозно от автомобилните злополуки. Ако анализираш статистическите данни ще установиш, че няколко процента се дължат на употреба на алкохол, няколко на невнимание, няколко на дефекти в колата и така нататък, докато стигнеш до петте процента, за които никой не може да посочи някаква определена причина и едва ли някога някой би могъл. Причините са „неидентифицирани“, но това не е повод да кажем, че имат нещо общо с някакви пришълци. Същото е с НЛО.

— Все пак това не доказва, че нямат нищо общо с пришълци — изтъкна Брейди.

— Не съм казал, че доказва — отговори Конлън. — Не мога да докажа, че не съществува и Дядо Коледа. Не можеш да докажеш негативното. Философски това е невъзможно.

— Така, и какво ще кажеш? — попита Брейди. Конлън разпери ръце и сви рамене.

— Казах ти, аз съм учен. Науката няма какво да каже. Това не е научен въпрос.

— Как можеш да говориш така, Уолт? — невярващо произнесе Брейди. — Става дума за космоса и изследването на космоса, за извънземен живот… Как можеш да кажеш, че не е научно?

— Това, което прави една теория научна, е начинът, по който тя е изградена логически. Не съдържанието й. Едно от условията, на които трябва да отговаря една теория, за да е научна, е да може да бъде оспорвана — трябва да има някакъв начин да се провери дали не е погрешна. Никога не можеш да докажеш абсолютно, че дадена теория е вярна. Ако разполагаш с теория, която твърди: „Някои НЛО може да са чужди космически кораби“, тогава ще се съглася с теб — някои може да са. Няма начин да докажа, че е погрешна. Това е всичко, което мога да кажа, това е всичко, което науката казва. Това не е теория, която може да бъде оспорвана. Разбираш ли ме?

Брейди клатеше неодобрително глава…

— Не мога да го приема. Трябва да има някакъв начин науката да оцени въпроса, някакъв начин да проучи поне част от него.

— Има. Обърни логиката и се позови на теорията, която аз предлагам: „Нито един НЛО не е чужд космически кораб“. Е, тази теория може да бъде оспорена много просто и убедително, но не от нещо, предложено до този момент като доказателство.

— А астрономите, които са я подкрепили публично? — упорстваше Брейди.

— Кои астрономи?

— Е, не мога веднага да си спомня имената им, но тези, за които четем.

— Пфу! — изду бузи Конлън. — Имаш предвид хора като Яницки?

— Е, да, той е единият.

— Той беше учен — затворен цял ден в една лаборатория, никой никога не беше чувал за него. Сега е знаменитост. Някои правят всичко, за да ги признаят. Колко други като него можеш да посочиш? Броят се на пръсти, а в страна като тази това е най-малкото, което може да очакваш. Това не означава нищо, Ал. По-малко от два процента от професионалните американски астрономи дори считат, че въпросът представлява интерес. Това наистина означава нещо.

След кратко мълчание Конлън добави:

— Във всеки случай да се търси мнението на астрономите по този проблем е нелепо. — Те не са компетентни.

— Какво?! — възкликна Брейди.

— Какво знаят астрономите за НЛО? — попита Конлън. Брейди безпомощно вдигна ръце.

— Ами… какво да ти кажа? Те са в небето, така ли е? Е, предполага се, че астрономите разбират от неща, които са в небето.

— Какви неща в небето?

— Какви неща? Тези, за които хората казват, че виждат.

— Точно така!

Конлън се облегна назад и разпери ръце в израз на задоволство.

— Нещата, за които хората казват, че виждат! Всички доказателства се свеждат до показанията на очевидците. Как може един астроном да прецени тези показания? Колко пъти в цялата му кариера му се е налагало да разбере дали един очевидец вярва на собствения си разказ, или да реши дали очевидецът е видял това, което мисли, че е видял и дали то е това, което смята, че е било. Разбираш ли какво имам предвид? Астрономът не е подходящ. Необходим е един добър адвокат или полицейски детектив, само дето всички те си имат други занимания, вместо да се мъчат с издирване на НЛО.

— Но съгласи се, че един астроном не е просто някакъв манекен — каза Брейди.

— Ако това е всичко, от което имаш нужда, защо не попиташ някой сърдечен хирург или играч на покер? Конлън поклати глава.

— Да си специалист в дадена област не означава, че мнението ти по въпроси, по които не си компетентен, има по-голяма стойност от това на останалите. Но всички твърде често смятат, че са непогрешими за всичко и хората им вярват. Това можеш да го видиш навсякъде — политикономисти, които мислят, че знаят за термоядрения синтез повече, отколкото ядрените инженери, адвокати, които се опитват да определят кое е живо и кое не, физици — носители на Нобелова награда, завладени от обикновените фокуснически трикове на така наречените медиуми. Какво разбира един физик от мошеничества и измама? Кварките и фотоните не лъжат. Имаме магьосници и фокусници, които са специалисти в измамата и в изкуството да баламосват хората — това им е занаятът. Но кой изобщо смята да ги пита?

Докато Конлън говореше, тонът му поомекна и Брейди започна да схваща посланието, което се опитваше да предаде: дали Брейди е съгласен с него за НЛО или не, Конлън и хората от Програмата за планетарни изследвания си имаха по-важна работа от това да се бъркат във взаимоотношенията им с такива като сенатора Корнинг. Това засягаше отдела на Брейди. А начинът, по който Конлън започна да се върти на стола, говореше, че времето, което се беше подготвил да загуби, за да предаде посланието, изтича.

Брейди разпери за момент ръце, после кимна примирително и като се изправи, вдигна листа от бюрото на Конлън.

— Добре, съжалявам, че ти отнех времето — каза той. — Ние ще се погрижим за това. Просто мислех… може би ще оцениш възможността да допринесеш нещо.

Той се обърна и тръгна към вратата.

— Ал — повика го Конлън дрезгаво, преди Брейди да излезе от стаята.

Брейди спря и се обърна.

— Разбирам, че си имал най-добри намерения. Не мисли, че си сглупил. Вършиш си работата, знам това. Предполагам, че отсега нататък ще се разбираме, а?

Брейди отвърна със слаба усмивка.

— Надявам се — отговори той. — Някой път ще ти поговоря повече за НЛО.

— Добре.

— Бъди разумен.

С това Брейди излезе.

Конлън въздъхна и остана известно време загледан в бюрото, подпрял брада на юмрука си. Чудеше се докъде ще доведе всичко това — багетисти, наемани от петролни компании да откриват находища; научни степени в областта на „паранормалното“, присъждани от университети, които би трябвало да са наясно с нещата; глупашки публикации в считани за авторитетни научни издания; политици, призоваващи към постепенно ликвидиране на програмата за термоядрен синтез, защото били убедени в предстоящото използване-за вечни времена на неизчерпаема „космическа енергия“ от пирамидални конструкции. И всичко това по време, когато САЩ трябваше да внесат от Япония модерни реактори „Токамак“.

Ставаше почти невъзможно да се намерят добри инженери и техници. Науката, техниката, истинските изкуства и занаятите — фактически течно нещата, които изискваха усилен труд, търпение и усърдие — изглежда се смятаха все повече от младите хора за демодирани, подходящи само за фукльовци. И веднага щом се дипломираха и добиеха някакъв опит, онези, които наистина успяваха да станат нещо, бяха склонни да търсят по-доходни и по-примамливи възможности отвъд океана. Народите на такива държави, като Япония, Китай, Индия и африканските страни, бяха живели твърде близко до реалността и твърде дълго, за да бъдат заблудени от понятия като „да намериш себе си“, каквото и да означаваше това, или от стремеж към мистично блаженство. „Открили“ двадесет и първия век, те бързо изоставиха своята вяра в магиите и суеверията и се заеха с изграждането на здравите основи на една напреднала, индустриализирана, технически развита цивилизация.

Конлън не беше съвсем сигурен кога всъщност е започнал този упадък — през втората половина на двадесетия век, предполагаше той от това, което беше чел. Изглежда, в по-стари времена американската система е била чудесно средство за стимулиране на производителността и творчеството и за повишаване на жизнения стандарт за пръв път в историята на цяла една нация. Но мисленето не е успяло да се развие толкова бързо, колкото техниката. Когато чрез широкото приложение на автоматизацията е станало възможно фактически всички основни жизнени потребности да бъдат задоволявани с част от наличните мощности, наложило се изкуствено да бъдат създадени нови потребности, за да се поддържа заетостта на машините и работната сила.

Третият свят си гледаше своето, а по-голямата част от изобретателността и усилията на Запада се оказа изразходвана за създаване на нов апетит за дреболии и потребителски боклуци на собствения му вътрешен пазар. За нещастие, доколкото зависеше от тях, разумните, образовани и прозорливи хора не се стремяха да създават добри потребители, следователно не се полагаха особени усилия да се създава разумно, образовано и прозорливо население. Средствата за масова информация, които биха могли да бъдат инструмент за истинско масово възпитание, вместо това се бяха превърнали в инструмент за масово манипулиране, който осигуряваше на рекламаджиите безкритична публика, а училищната система беше принизена до малко повече от предобработка, създаваща тази посредственост, която тикаше обръщението. Въпреки всичко, въпреки безбройните теории за заговори, модни сред интелектуалци, учени и политически дейци, Конлън не вярваше, че магнатите, съзаклятничещи тайно в заседателни кабинети, бяха планирали всичко това. Нещата просто се бяха развили, малко по малко, чрез подбиране и подкрепяне на всичко, което би могло да донесе печалба.

Сигналът от терминала на бюрото прекъсна мислите му и Конлън чукна клавиша за приемане. Лицето, което се появи на екрана, беше на мъж някъде към петдесетте, с високо чело и сресана на път коса, изсечени черти на лицето, завършващо с леко прошарена брада, и светли проницателни очи, в които играеха неуловими весели пламъчета. Това беше Джеролд Маси, професор по познавателна психология в Мериландския университет и стар приятел на Конлън. Маси беше също така завършен сценичен маг с определен интерес към разобличаване на лъжливите претенции за паранормални способности. Именно познаването на работата на Маси беше подтикнало Конлън да заговори с Алън Брейди по въпроса.

— Здравей, Уолтър — каза Маси. — Моят компютър е записал, че си ме търсил. Какво има?

— Здравей, Джери. Да, търся те от вчера. Къде беше?

— Флорида, Талахаси.

— О? Какво става там?

— Правим с Върнън едно проучване. Върнън Прайс беше помощникът на Маси, негов дубльор и пръв съучастник в делата.

— Върнън демонстрира екстрасензорни способности пред ученически класове. На някои е казано предварително, че това е само фокусничество, на други — че е истина. Целта е да установим до каква степен предубеждението влияе върху тълкуването на видяното и какви различия предизвиква на равнището на съзнанието това, което им е казано.

Специалността на Маси беше да Изучава защо хората вярват в това, в което вярват.

— Звучи интересно.

— Да, но се съмнявам, че си ме търсил, за да ме разпитваш за работата ми — отвърна Маси.

— Вярно. Слушай, бих искал да се видим тия дни и да поговорим. Става дума за един проект на НАСО, с който се занимаваме, но наистина не искам точно сега да навлизам в подробности. Как си с времето?

— Звучи така, сякаш се опитваш да ми предложиш работа — отбеляза Маси.

Докато говореше, той погледна надолу и заработи с терминала, после вдигна поглед, но малко встрани, очевидно четеше нещо в една от приставките на екрана.

— За известно време съм доста зает, почти всеки ден. Пречи ли нещо да го направим вечер? Какво ще кажеш да наминеш пак тук? Бихме могли да вечеряме заедно, може би в онзи италиански ресторант, който харесваш.

— Добре звучи — каза Конлън.

— Какво ще кажеш за утре?

— Още по-добре. А, ще доведа Пат Уитакър със себе си. И той се занимава с това.

— Защо не. Скоро не съм го виждал.

Патрик Уитакър беше производствен директор на Глобъл къмюникейшънс нетуъркинг — главен доставчик на телевизионна и информационна техника.

Маси смръщи лице в недоумение.

— Слушай, за какво, по дяволите, става въпрос? Сигурен ли си, че не искаш да ми кажеш и думичка? Конлън се усмихна накриво.

— Накарай Върнън да ти разкаже с помощта на екстрасензорните си способности. Не, наистина, по-добре да оставим за утре. Кога ще се видим, около шест и половина?

— Става. Добре, до утре.

Конлън отново сведе очи и погледът му зашари по бюрото, докато премисляше какво още трябва да направи. Вниманието му привлече папката от Комитета за изпълнение на проекта за Марс, в която бяха окончателните оценки и подробното изложение на целите и задачите на всеки отдел. До нея лежеше новият брой на „Вашингтон пост“, който някой от отдела беше прегънал така, че отгоре стоеше отбелязано съобщение за завръщането на Карл Замбендорф в САЩ. Лицето на Конлън потъмня, здраво стиснатите му устни се изкривиха в гримаса.

— Медиуми! — измърмори той кисело.