Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
2,6 (× 5 гласа)

Информация

История

  1. — Добавяне

Все по-често се усмихвам на хората.

И те се усмихват, и става топло и хубаво.

Докосвам с ръка и небето, и слънцето.

Открих, че по тревата сутрин имало капчици.

И че залезът е красив, и някак — тържествен е.

Че смъртта е живот, а и двете — красиви са.

И че Тебе те има.

Край
Читателите на „Все по-често се усмихвам на хората…“ са прочели и: