Светослав Иванов
Есен е… Увиснали дюлите…

Есен е… Увиснали дюлите

са надули кореми като млади невести.

Пожълтяло полето и пълно с гущери

страшна напасти! Пропищяха скакалците от нея.

Дреме селцето… Само кокошки и дядовци.

Из градините куцат прегъбени бабите.

Ровят земята, сякаш избират си място във нея.

И къщурката сякаш от скръб се е свила.

Още малко ще падне. Сирота и глуха е.

Даже мишките не живеят вече из нея.

Есен е … Увиснали дюлите

са събрали за спомен златото на слънцето.

Дреме селцето…

Един подир друг ще си идат и старците.

А аз ще продам на дядо ми къщата.