Светослав Иванов
Вечерта припада, пръска ситен дъжд…

Вечерта припада, пръска ситен дъжд —

премръзнал, ветровит, бездомен.

По сградите, край този кръстопът,

една след друга — лампите, реклами

присветват, а отсреща — светофарът

намига като уличен гамен.

Прегърбени от вкисналия ден

и мокрите чадъри бързат хора.

Изкаляният и премръзнал автобус

с погнуса ги повърна на паважа.

Бездомникът, отдавна вече пиян

на спирката ги среща със усмивка.

А аз не бързам, нямам и чадър.

Дано бездомникът да се смили накрая.

Да ме подхване кротко под ръка

И ме отведе на топло в свойта къща.