Джуд Деверо
Лея (9)

Глава девета

Риданията на Кимбърли събудиха Лея рано сутринта. Уес я беше прегърнал и се мъчеше да я утеши, но тя изглеждаше неутешима. Лея простена от главоболие. Отметна одеялото си и ахна от учудване. Видя, че е съвсем гола. Цялото й тяло се изчерви от притеснение. Спомни си какво се е случило предната нощ. Бързо се огледа. Непознатият го нямаше.

— Уесли — гласът й беше пресипнал.

Погълнат от проблемите на Ким, той не я чу. Лея си прочисти гърлото.

— Уесли — каза тя нетърпеливо.

Той се обърна подразнен.

— Да?

— Би ли ми донесъл дрехи?

Тя мразеше да го моли, за каквото и да е, но нямаше намерение да си остане завита в някакво оскъдно одеяло.

Той повдигна вежди. Запъти се към фургона и донесе кафява памучна рокля. Изобщо не си направи труд да потърси бельо.

— Очевидно правиш впечатление на мъжете при първа среща — каза той, като оглеждаше голите й рамене.

Тя грабна роклята.

— Отивай при твоята Кимбърли — каза тя сърдито, заслушана в стенанията й.

Тя търпеливо се облече под завивките и взе ведрата за вода. По пътя към реката видя Джъстин, гол до кръста да копае гроб.

— Добро утро — извика той.

Лея едва промърмори в отговор. Беше навела глава от смущение при спомена, че е стояла гола пред този мъж. Внезапно той се оказа до нея и пое ведрата.

— Добре ли спа?

Тя кимна с глава. Все още не смееше да го погледне.

— Такова незначително нещо като липсата на дрехи не може да застане между нас. Аз съм разсъбличал стотици жени.

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Може би не стотици — усмихна се той. Изпиваше я с поглед. — И със сигурност не толкова красиви като теб. Не се обръщай. Винаги ли си така срамежлива?

— Не мисля, че съм срамежлива, но сега аз… — Тя искаше да смени темата на разговора. — С нас ли ще пътуваш?

— Да, по целия път до Кентъки.

Бяха стигнали реката. Той пое ведрата, за да ги напълни.

— Израснал съм в града, където Уесли купи ферма. Цяла зима той работи като вол на това място. Предполагам, че е искал да го подготви за мис Шоу.

— Така мисля. Фермер ли си?

— Разбира се. Освен това съм ловджия. Аз ще ги нося — добави, когато Лея протегна ръце към пълните ведра.

— Мога да се грижа за нещата си. Благодаря ти — каза тя сковано.

Джъстин й се усмихна. Красивото му лице изглеждаше очарователно.

— Не се съмнявам, че можеш да носиш дори сто ведра, но не бъди така жестока да ми отнемеш удоволствието да ти помогна.

Тя не отговори, усмихна се:

— Мразя да ме наричат жестока. Господин Старк, носете водата!

— Джъстин — каза той през смях — всичките ми дами са ме наричали така.

— Всички? — Тя се разсмя и се почувства така добре, както не се беше чувствала от седмици.

— Вие двамата сякаш сте забравили какво се случи вчера — каза намръщено Уесли. — Трябва да изпитвате поне малко уважение към мъката на Кимбърли.

Джъстин стана сериозен. Той беше малко по-дребен от Уес, но не му отстъпваше.

— Мисля, че Лея показа голямо уважение, като едва не се удави, търсейки мъжа, който не й е никакъв. Това, че тази твоя възлюбена жена плаче високо не означава, че жертва нещо друго, освен сълзите си.

Лея погледна двамата разгневени мъже, извини се и се оттегли, за да не я видят, че се усмихва. Думите на Джъстин я караха да се надсмива над всичко. На душата й беше леко. Тя се зае с ежедневните задължения — грижата за животните, закуската и подготовката на фургона за път. Не знаеше дали Уес и Джъстин са продължили да спорят. Когато застанаха пред гроба, двамата мъже сякаш се бяха помирили.

Ким тежко се беше облегнала на ръката на Уес. Той говореше колко добър човек е бил Стивън Шоу.

След службата, каквато и да беше тя, Ким позволи на Уесли да й помогне да се върне обратно във фургона и си легна.

Джъстин хвърли вързопа си и седлото във втория фургон, привърза отзад коня си и седна до Лея, като взе юздите от ръцете й.

— Не знам как ще издържим заедно аз и онази жена толкова дни.

Въпреки че Лея отрече да е срамежлива, тя не знаеше за какво да говори с Джъстин. Не трябваше да се безпокои. Той й разказа за родния си град, за трите си сестри и четиримата братя, за племенниците и племенничките си. Разказваше кой в кого е влюбен и как красивата Миранда Макалистър подлудява ергените.

— Включително и теб? — попита плахо Лея.

— Е, поглеждал съм я няколко пъти, но винаги съм имал представа каква жена бих искал да имам.

— И? — насърчи го тя.

— Като теб, Лея — каза той меко и погледна напред, когато един от конете стъпи в засъхнала следа от колело.

По тялото на Лея премина вълна от страх. Този мъж не знаеше нищо за нея. Нямаше представа, че е една Саймънс от блатата на Вирджиния, че има сестра уличница, и че баща й е бил луд. Мина известно време преди да проговори. Неохотно отклони темата на разговора към любимата си област — тъкането.

Спряха за малко да хапнат студено месо и картофи. Ким дори не излезе от фургона. Вечерта Лея накладе огън и приготви вечерята, изми и нахрани животните. Джъстин събра дърва за огъня. Уес се грижеше за обърканата и смутена Ким, чиято мъка я беше направила неспособна за каквото и да е.

Пътуваха на запад дни наред. Джъстин до Лея говореше, задаваше въпроси и с всеки изминат ден у нея растеше чувството на вина. Рийган и Никол бяха мили с нея въпреки произхода й. Но те винаги са знаели всичко за нея. Сега тя изпиташе чувството, че подвежда този мъж. Лъжеше го, а той беше толкова мил с нея. Ако той в действителност знаеше коя е, откъде е, вероятно щеше да се държи с нея така, както и Уесли.

Измина седмица, а тъгата на Ким не утихна. Лея започна да носи храната във фургона, където скърбящата се вкопчваше в нея и ридаеше.

— Не го прави — каза една вечер Джъстин, като сложи ръка върху рамото на Лея, докато пълнеше чиния за Ким. Той се обърна към Уес:

— Не е ли време тя да престане да бъде принцеса? Лея не й е прислужница.

— Ким все още тъгува за брат си — упорито отвърна Уес.

— Тогава ти й прислужвай! — той грабна чинията от ръцете й и я тикна в ръцете на Уес.

Вечеряха мълчаливо. Ким излезе от фургона и се облегна на едно дърво, а Уес се въртеше около нея.

С отвращение Джъстин изля последните глътки кафе от чашата си в огъня.

— Всички се нуждаем от почивка. На няколко мили оттук има водопад. Утре Лея и аз ще го посетим — и с усмивка добави — може да изперем някои неща.

Лея гледаше в чашата си.

— Имам нужда да изпера някои неща — промълви.

Преди да настъпи утрото Джъстин застана до Лея и я подкани да побърза:

— А закуската? — попита тя, като събираше във вързоп мръсните дрехи.

— Нека поне един ден дукесата сама се погрижи за себе си.

Лея потисна смеха си.

— Готова съм.

— Лея — извика Ким и изтича към тях. Изглеждаше много красива в ранното утро. Подаде й няколко рокли и бельо. — Нали нямаш нищо против? Днес трябва да върша цялата работа тук, а вие отивате да се забавлявате. Така че би ли направила това за мен?

— Разбира се — отговори Лея, но Джъстин грабна дрехите.

— Можеш сама да си ги изпереш…

Лея постави ръка върху неговата и взе дрехите на Ким.

— Разбира се, че ще ги изпера.

— Хайде — Джъстин почти дърпаше Лея към оседлания кон. — Защо я оставяш да иска толкова много от теб? Ти струваш колкото петдесет като нея.

Той се качи на коня и я издърпа зад себе си.

— Не струвам — прошепна Лея, като мислеше, че той не я чува.

В продължение на час пътуваха на север, далеч от всички пръснати в равнината къщи, далеч от фургоните, пътуващи на запад. След час Джъстин слезе от коня и повдигна ръце към Лея. Като я държеше нависоко с ръце на кръста й, бавно я свали и нежно я целуна.

Беше приятна целувка, но Лея не почувства вълнение. Отвърна очи, когато той я постави на земята. Той озадачено сви вежди:

— Кой те е наранил, Лея? — попита меко. — Никога не съм срещал толкова красива жена, която да се чувства робиня на друга жена и да е винаги покорна и примирена.

— Има неща за мен, които не знаеш — каза тя. Отдръпна се, но главата й беше изправена гордо. — Не съм ничия робиня.

— Тогава защо се страхуваш от Уес?

— Да се страхувам? Не се страхувам нито от него, нито от който и да било мъж. — Тя снижи глас. — Има неща между Уес и мен, за които нищо не знаеш. — Той почувства нарастващия гняв у нея. — По-добре да започнем прането.

— Забрави прането. — Той й отне вързопа. — Какво има между теб и Станфорд?

— Не каквото си мислиш — очите й гневно искряха. — Уесли Станфорд ме мрази точно както и аз го мразя, както и всички като него, заради които семейството ми гладуваше, докато те харчеха пари за хубави коне и дрехи. Конят на Уесли струва повече отколкото е трябвало, за да преживеем ние деветимата в продължение на една година.

Тя го остави. Мислеше, че го е отвратила. Сега, след като знаеше всичко за нея, нямаше да й обръща внимание и да се интересува от нея, а тя нямаше да му покаже как промяната в държанието му я наранява.

— Ти и твоите добри обноски — добави тя. — Всички мъже си приличат. Мислите, че понеже сме бедни, можете всичко да вземете от нас. Но нека ти кажа, че само една от нас, Саймънс, е проститутка.

— Това ли си мислиш за мен? — ахна той. — Че аз те мисля за…

— Продължавай, кажи го — изкрещя му тя. — Достатъчно съм чувала тази дума от мъже като теб. Красиви дрехи отвън и мръсотия отвътре.

За момент Джъстин остана безмълвен.

— Това ли мислиш за мен! Мислиш ли ме за богат денди, отгледан в голяма къща с прислуга. — Изсмя се. — Бих искал хората от родния ми Суитбрайър да чуят това. Едно от момчетата на Старк е обвинено, че е богато и притежава добри обноски. О, Лея! Не знам как си израснала и колко бедна си била, но едва ли би ме надминала. Седни да ти разкажа истинската история на семейството ми.

Озадачена, Лея седна на земята и заслуша историята за живота на Джъстин. Той не я беше лъгал, когато й разказваше по-рано за семейството си, но беше премълчал най-лошото. Мислеше, че Лея по рождение е истинска дама и не искаше да я разочарова с историите на живота си.

Разказа за баща си Доул Старк, за който се носела мълвата, че е най-мързеливият мъж на изток от Мисисипи. За членовете на семейството му това не бе шега, а постоянна битка за оцеляване. Доул прекарвал дните си в магазина на Макалистър в смях и забавления, докато съпругата му и децата се опитвали да се издържат от няколкото акра изтощена земя. Доул поглъщал огромна закуска, за която семейството работило, после изчезвал до вечерта, връщал се и пак ядял и часове наред се опитвал да оплоди жена си. Джъстин бе лежал буден нощи наред, заслушан в тихите звуци, от които мразел баща си още повече. Доул никога не питал как семейството му успява, нито колко дълго, дълго е работил Джъстин, за да има храна на масата.

В града се шегували с мързела на Доул. Един-единствен път се намесили в семейството, когато най-голямата дъщеря Кори си навлякла гнева на скъпоценните Макалистър, разказвайки няколко измислици.

— Това ли са Макалистър с красивата дъщеря?

Лея бе започнала да разбира, че Джъстин е като нея, а не като Уесли.

— Същите. А сега разкажи за твоето семейство.

Лея се поколеба. Хората от града поне харесваха мързеливия му баща. Какво хубаво можеше тя да каже за своето семейство? Един поглед й бе достатъчен, за да разбере, че той е готов да чака до второ пришествие, за да чуе историята й.

Тя започна бавно. Наблюдаваше го, за да открие признаци на отвращение. Но когато видя само интерес и загриженост, тя се впусна бързо да разказва историята си: за най-големия си брат, който е отвлякъл жена, за проституирането на сестра си, лудостта на баща си, и за вечния побой, който трябваше да търпят. Най-накрая разказа за постоянната смазваща работа, която винаги трябваше да върши.

Гората беше особено мълчалива и когато тя свърши, затаи дъх. Страхуваше се да го погледне.

— И въпреки че си братовчедка на Станфорд, той те е оставил да страдаш така? Той никога не е казвал, но не е ли богат?

— Невероятно — промълви Лея, без да го погледне.

— Най-накрая какво го накара да ти помогне? Или те е наел да прислужваш на принцеса Кимбърли?

Лея пое дълбоко въздух.

— Баща ми почина и децата бяха осиновени от други плантатори. Аз… исках да дойда на запад. Да отида, където никой не ме познава. Снахата на Уесли ми даде пари, за да отворя тъкачница, а Уесли ми позволи да пътувам с него.

Джъстин за момент остана мълчалив. Лея се чудеше дали е повярвал на последната част от разказа.

— Къде научи добрите си обноски? — попита колебливо тя.

— От съпругата на Макалистър, една истинска дама, англичанка. А ти?

Тя с усмивка му разказа накратко как Рийган и Никол я бяха преобразили. Започна да осъзнава, че този мъж няма нищо против това, че е Саймънс. Може би не всички мъже са като Уесли? Може би в тази нова страна тя няма да бъде преценявана според произхода си.

— Те със сигурност са свършили добра работа — Джъстин се изправи през смях. — За днес приключваме със сериозните разговори. Да отидем до водопада. — Той я хвана за ръка и я поведе по една стръмна скала.

Там горе имаше вир и не много висок скрит водопад.

— Не е от най-големите, които съм виждал, но е от най-скътаните. Искаш ли да се изкъпем?

Тя присви очи и го погледна с недоверие. Той не обърна внимание на очевидното подозрение.

— Аз ще те чакам зад хълма. Когато се изкъпеш, ме извикай.

Остави я сама и се отдалечи.

Лея се поколеба няколко секунди. После си свали дрехите и влезе във вира. Изми си косата със сапуна за пране, който носеше и се изплакна на водопада. Когато се появи, се чувстваше така, както не се е чувствала месеци наред. Тайната на миналото й не й тежеше вече; чакаше я красив мъж; тя пътуваше към нова страна и нови хора; имаше своя тъкачен стан и на всичкото отгоре косата й беше чиста. Какво повече би могла да иска една жена от живота?

Тя със смях слезе по хълма и отиде при Джъстин.

— Няма да се бавя много — той се запъти към вира.

Лея коленичи до една скала и започна да пере. Не след дълго Джъстин се върна при нея. С гримаса започна да й помага да изплаква дрехите.

— Това прекрасно ненужно украшение сигурно принадлежи на принцеса Кимбърли — попита той. Държеше една почти прозрачна долна риза, обрамчена с копринени волани.

С почервеняло лице тя я грабна от него.

— Това е моя риза.

— О-о-о! — той повдигна вежди. — Това значи е на нейно величество — той повдигна чифт захабени, избледнели, скъсани на колана долни гащи. — Тя може да е дама на външен вид, но не и където трябва. Трябва да й направим услуга и да ги изхвърлим.

Преди Лея да успее да проговори, Джъстин изхвърли в реката износеното бельо.

— Не — извика през смях Лея и като запретна полите си, нагази в реката след дрехата, която течението бързо отнасяше.

Джъстин също нагази, сграбчи гащите, стисна ръката на Лея, и умишлено я накара почти да падне.

— Внимавай! — Усмихна се той, когато тя се притисна към него. Само миг и ръцете му я обгърнаха. Той я целуваше. На Лея това й хареса много повече, отколкото първия път.

Не чуха Уесли, който си проправяше път през потока, докато той не сграбчи рамото на Джъстин и го побутна във водата.

— Така ли трябва да ти се доверяваме — изкрещя той. — Винаги ли нападаш жените, за които се грижиш?

Джъстин излезе от водата обзет от гняв. Лея знаеше, че това е началото на кавга. Тя застана между двамата.

— Нямаш право да се месиш в живота ми — извика тя на Уесли.

— Да се меся? Ти си моя… Аз се грижа за теб — довърши той. — По дяволите, Джъстин. Какво трябва да направи мъж, който се държи така с твоята сестра?

— Ще искам да се ожени за нея — спокойно каза Джъстин. — Отивам си, Уес, не искам кавгата да се превърне в битка. Не искам да съществува омраза между съпруга на жената и нейните роднини.

Той излезе от водата и се запъти към коня, който го чакаше.

Уесли не проговори, докато шума от отдалечаващите се копита не изчезна.

— Кого имаше предвид, когато каза „съпруг“? — попита той, обвинявайки.

Лея грабна бельото на Ким и излезе от водата. Нямаше нужда да си повдига полата. Беше цялата мокра.

— Попитах те нещо!

— Не съм му казала за нас, ако имаш това предвид. Можеш да се успокоиш. Чистото име на Станфорд не е опетнено. А сега, ако ме извиниш, отново ще изпера дрехата на твоята годеница.

Уесли стисна уста.

— Вие двамата за това ли говорихте толкова дълго, за Ким?

Тя хвърли мокрите гащи в краката му.

— Може да се изненадаш като разбереш, че ние, хората от по-низшите класи, имаме и други теми за разговор, освен по-висшестоящите.

— Когато пристигнах, не ми изглеждахте да си говорите. Двамата бяхте мокри. Заедно ли плувахте? Отново ли му позволи да те разсъблече? — хвана я за раменете и я дръпна към себе си. — Когато те целува, кара ли те да се чувстваш така, както когато аз те целувам?

Тя положи усилия да не издаде чувствата си при допира с него. Беше изцяло безсилна. Беше по-различно от целувката с Джъстин. Това беше отдаване. Тялото му се притискаше в нейното. Устните му се бяха впили в нейните и тя не усещаше нищо друго.

Когато я пусна, тя беше замаяна и не можеше да стои на краката си.

— Изглежда не изпитваш това в обятията на Джъстин — самодоволно каза той.

Тя веднага отвори очи.

Знаеше с всяка частица от тялото си, че трябва да изтрие това самодоволно изражение от лицето му. Без да мисли, използва един трик, на който я беше научил брат й. Ритна го с коляно между краката.

Той се сви, а тя побягна, метна се на коня и тръгна към лагера. Засмя се от удоволствие при мисълта, че той трябва да се върне пеша. Но след миг спря коня. Вероятно го е наранила. Имаше право да се гневи, но не и да го нарани.

Все още се колебаеше, когато Уесли се хвърли от едно дърво над нея и хвана юздите на коня.

— Как…

Той не отговори. Поведе коня обратно към водопада. На Лея не й харесваше тихият му гняв, но не се осмели да проговори. Дали ще я бие?

Той спря при реката:

— Слез и вземи дрехите — студено каза Уес.

Лея се подчини.

Той се качи на коня, взе мокрото пране, предложи й ръка, за да се качи зад него. Лея се страхуваше от изражението на лицето му. Страхуваше се да му откаже. Когато седна, се опита да не го докосва, защото не искаше да му припомня за присъствието си.

Веднъж конят стъпи накриво и тя почти щеше да падне.

— Ако не можеш да понасяш да ме докосваш, поне се хвани за проклетото седло.

Лея отново му се подчини.

Яздиха мълчаливо. Тя беше мислила, че досега Уес я е мразел. Но сега гневът му приличаше на горещо, червено наметало, което го обгръщаше, наметало, което би изгорило пръстите, осмелили се да го докоснат. Тя се стремеше да го избегне.