Джуд Деверо
Лея (10)

Глава десета

След два дена срещнаха семейство Грийнуудз — Ханк и Седи и трите им малки момчета. Лея предложи да пътуват заедно. През последните два дена беше доста неприятно да се пътува с Ким, Уес и Джъстин. Уесли продължи да я гледа с мътен поглед, а Джъстин се отнасяше към нея, сякаш е толкова крехка, че ще се счупи всеки момент. Всичко това й досаждаше. Без да обръща внимание на напрежението, Ким проявяваше все по-големи претенции към Уес.

Грийнуудз и шумните им деца бяха точно това, от което имаха нужда, за да намалее напрежението между тях. Имаше много хора на път за Кентъки и дори за по-далечния запад. Те бяха привлечени и дори омаяни от богатствата, от плодородната девствена земя, която можеше да стане тяхна. Индианският въпрос повече не съществуваше. Кентъки беше щат, където те се чувстваха в безопасност, защитени от трудностите. Някои от пътуващите бяха добре подготвени, фургоните им бяха натоварени със стока. Бяха продали фермите и имаха пари да купят нова земя на запад. Други просто бяха тръгнали от родните места. Семействата им ги следваха единствено с дрехите по гърбовете си и чувал с храна.

По целия път имаше странноприемници и въпреки че повечето от тях бяха мръсни, цените бяха високи.

Лея видя едно бедно семейство и си припомни детството си. Дечицата бяха облечени в дрипи. Изглеждаха мършави и изтощени от дългия изморителен път на запад, който по задължение следваха с родителите си. Отначало тя тайно хранеше тези деца. Не искаше Уесли да разбере. В края на краищата храната беше негова. Вечерта, когато бяха срещнали Грийнуудз и бяха насядали край огъня, тя колебливо предложи да дадат храна на някои хора с по няколко деца недалеч от техния лагер.

И този път Ким изрази твърдо мнението си:

— Не си ли позволяваш прекалено много с чуждата храна и стока? Хората трябва да се научат сами да се грижат за себе си. Ако започнем да им даваме разни неща, те никога няма да се научат да разчитат на себе си. Винаги ще очакват друг да се грижи за тях.

Известно време всички мълчаха. След това заговориха за нещо съвсем друго.

Тази нощ Лея дълго време остана будна. Когато всички заспаха, тя мълчаливо допълзя до фургона и взе приготвената от по-рано торба с храна. Запъти се в тъмнината към близкия лагер. Там имаше четири малки дечица и една малка количка с провизии. Мълчаливо остави вързопа близо до каруцата и се запъти към фургона си.

Беше изминала само няколко ярда, когато един глас я накара да подскочи от изненада.

— Не викай, да не ги събудиш — прошепна Уес и й направи знак да го последва, между дърветата.

Лея преглътна. Знаеше, че е заловена да краде от запасите му. Молеше се да не я върне във Вирджиния. Спря се, когато той спря. Не смееше да го погледне в очите.

— Какво им даде? — попита той.

— Бекон, брашно, к… картофи — заекна тя и го погледна умолително. — Ще ти върна парите. Нямах намерение да крада от храната, но те изглеждаха толкова гладни и…

— Шшт — прошепна той. На лунната светлина Лея го видя да се усмихва. — Погледни там — посочи той.

Между дърветата тя видя огъня, който хората бяха запалили. До каруцата, до нейния вързоп имаше още един, съвсем същият. Тя бързо го погледна.

— Твой ли е?

Той се ухили щастливо:

— Моят. И аз не можах да устоя, като видях колко са гладни.

Те останаха мълчаливи за миг, споделяйки тайната си.

— Откога…

Лея погледна босите си крака:

— Откакто потеглихме. Ето защо нямах нищо против да отговарям за храната. Никой друг не се занимава с нея. Аз знам точно колко мога да отделя, без да бъда разкрита. Нямах намерение да крада — отново започна тя, като го погледна.

— Мога да си позволя няколко картофа. Обзалагам се, че запасите ни са намалели.

Лея погледна виновно.

— Доста намалели. Имах намерение скоро да ти кажа.

— Не се съмнявам, че щеше да го направиш, когато не можеш да отлагаш повече. Напиши ми списък сутринта, за да купя всичко. Вероятно ще трябва да удвоиш необходимото количество. Да се връщаме, преди да са открили отсъствието ни.

Лея се колебаеше.

— Уесли — прошепна, — как да направя списъка, като не мога да пиша — И тя се изчерви под погледа му. Веднъж беше попаднала случайно в обятията му. Искаше да може да забрави, че някога го е обичала.

— Трябва да дойдеш с мен — каза той толкова тихо, че тя едва го чу.

Заедно се върнаха в лагера. Уес я изпрати до постелята и заговорнически се усмихна, намигна й и се запъти към леглото си в другия край на лагера.

Лея заспа усмихната.

 

 

Сутринта се страхуваше да го погледне. Страхуваше се да не прочете омраза в очите му и изминалата нощ да се окаже сън.

— Наистина ли нямате нищо против да пътуваме с вас? — попита госпожа Грийнуудз за стотен път.

Лея й се усмихна.

— Разбира се, че не. Очаквам с нетърпение да прекарам известно време с децата ви. Преди да тръгнем на път винаги съм била заобиколена от деца и сега ми липсват.

Седи Грийнуудз се засмя:

— Можеш да имаш колкото си искаш. Моите три са малко.

В този момент бебето започна да плаче.

— Нека аз — каза Лея и се запъти към бебето Ейса, което беше паднало.

Момченцето беше свикнало с непознати. Притисна се към Лея. Очите й се напълниха с топли сълзи.

— Добре ли си? — попита Уесли зад гърба й. Като че той я беше наблюдавал и дойде точно когато тя се нуждаеше от него.

— Детето ми щеше да бъде почти на неговата възраст. — Тя беше гушнала момченцето, което спря да плаче.

Запъти се обратно към фургоните.

— Нашето дете — промърмори Уес, но тя не го чу.

Следващите няколко дена бяха много приятни. Лея яздеше с госпожа Грийнуудз, разменяха рецепти, Седи я учеше да готви, а Лея — как да приготвя кремове за разкрасяване. Непрестанно говореха за деца.

— И кой от двамата мъже ще избереш? — попита Седи.

Лея не откъсваше поглед от конете.

— Не знам какво имаш предвид.

— Отначало мислех, че Джъстин. Той винаги се навърта край теб. Но после видях, че красивият Уес не може да свали очите си от фигурата ти. Попитах го колко сте близки.

— Ти го попита? — ахна Лея.

— Преди години се опитах да се излекувам от болестта да си пъхам носа навсякъде. Ханк положи усилия да ме накара да престана. Но накрая се предаде. Това е абсолютно проклятие. Аз винаги искам да зная чуждите работи.

— Какво каза Уесли за нашата връзка?

Седи бързо я погледна крадешком:

— Той каза, че сте братовчеди, но нямате кръвна връзка.

Лея се разсмя.

— Наистина е вярно — и промени темата, като попита Седи нещо за децата.

Тази вечер Седи за пръв път се скара с Кимбърли. Разпрата започна съвсем невинно. Жената на Ханк бе свикнала да отговаря за ред неща и да организира хората. Лея, Уес, Джъстин и Ханк наглеждаха добитъка, а тя започна да приготвя вечерята и оправя децата. Накара Кимбърли да извърши някои неща. В началото госпожица Шоу отзивчиво се подчини. Но след като й бяха дадени пет задачи една след друга, тя остави тенджерата и промърмори:

— Трябва да отида в гората.

Върна се едва когато всички седнаха да вечерят.

През цялата вечеря Седи мълча, но на два пъти, когато Ким поиска от Уес да й донесе нещо, тя я изгледа строго. След вечеря Лея започна да прибира чиниите. Седи се изправи:

— Мисля, че госпожица Кимбърли трябва да разчисти. Откакто сме тук, тя не е помогнала с нищо — каза високо тя.

Съпругът й я погледна, сякаш искаше да потъне вдън земя.

— Е, Седи — каза той — аз ще помогна.

Кимбърли вече беше почти излязла от лагера, очевидно готова да избяга.

Лея погледна Уес, но той изучаваше празната си чиния. Джъстин наблюдаваше Седи с интерес. Тя се беше изправила предизвикателно. Беше готова на всичко.

— Тя не помогна нито сутринта, нито на обяд. Не помогна при животните, нито за вечерята. Тя не може да управлява конете, не помага при товаренето и разтоварването. Не желая да бъда ничия слугиня, Ханк Грийнуудз. Аз съм свободна американка.

Кимбърли очевидно беше прекалено учудена, за да проговори. Погледна умолително към Уес. Той се изправи бавно:

— Хайде, Ким — каза тихо. — Аз ще ти помогна да разтребиш.

Незабавно групата се разпръсна. Ханк хвана Седи за ръка:

— Доволна ли си, че направи сцена? Тяхна работа си е кой какво ще върши. — Той я поведе към сенките на дърветата.

Ким се разплака.

— Как можеш да й позволиш да каже такива неща за мен — изкрещя тя, като се свлече в ръцете му. — Знаеш, че не съм силна като останалите. Искам да бъда като Лея, но просто не мога. Никой не го е грижа колко много ме разстрои смъртта на Стивън. Толкова ми е трудно да свикна с мисълта, че го няма. Моля те, Уесли, не ме изоставяй. Толкова много се нуждая от теб, не мога да живея без теб.

Лея стоеше вцепенена на мястото си и наблюдаваше Уесли. Той се мъчеше да утеши Кимбърли.

— Да се поразходим — каза Джъстин, като я поведе в тъмнината. — Седи каза това, което аз исках от дълго време насам. Учудвам се как Уес се примирява с нея.

Лея се отдръпна.

— Омръзна ми да слушам колко лоша е Ким. Може би тя чувства, че не я харесваш и затова отказва да помогне. Съжалявам. Може би съм просто изморена. Ще се върна.

Тя бързо се обърна и се затича към лагера. Уесли точно наливаше гореща вода в една тенджера, за да измие чиниите, а Ким намусено чакаше да ги подсуши.

— Отиди си — му каза нежно Лея. — Аз и Ким ще измием.

Той ги остави сами.

— Нямах намерение… — започна Ким — но онази жена е толкова ужасна. Знае ли, че брат ми току-що почина?

Лея започна да мие чиниите.

— Мисля, че тя вярва, че скръбта не е извинение да бягаш от работа. Защо не останеш близо до мен утре сутрин, и аз ще се постарая да не скучаеш.

— Но, Лея, аз не скучая. Имам достатъчно работа. Винаги имам достатъчно много. Трябва да бъда красива за Уесли, а косата ми отнема толкова много време. Понякога желая да съм като тебе и да не се притеснявам, когато по дрехите ми има мазни петна, или лицето ми е изцапано със сажди. Джъстин те харесва такава, каквато си, но Уесли ме харесва красива и аз трябва да бъда красива. Никой ли не разбира това?

Лея потри брадичка в рамото си и погледна роклята си. Наистина, по нея имаше петна.

Ким се приближи до нея и прошепна:

— Започвам да се безпокоя за Уесли. Не ме целува толкова често, колкото преди. По-рано като че ли се беше вкопчил в мен, а сега вече просто ме поглежда. Тук има нещо.

— Ким — раздразнено каза Лея — защо ми казваш всичко това? Как мога да ти помогна?

— Аз просто си мислех, че ти знаеш някои уловки, защото ти си… и защото не си девствена и може би сестра ти ти е намекнала за някои неща.

Погледът на Лея я спря.

— Нямах намерение да те засегна — каза Ким почти наранено. — Просто мислех, че знаеш някои неща.

— Кимбърли — каза тя с равен глас, — ти ще измиеш чиниите. — Обърна се и се отдалечи.

През нощта Лея се събуди от докосване по рамото. Отвори очи и видя Уесли наведен над нея.

Той сложи пръст на устните си и й даде знак да го следва. Тя облече роклята си и го последва в гората. Когато се отдалечиха достатъчно, той се обърна към нея.

— На миля надолу по пътя има едно семейство, което се нуждае от помощ. Приготвих един пакет с храна и реших, че ще ти хареса да дойдеш с мен. Освен ако не си твърде изморена.

Говореше като малко момче, което се страхува, че тя ще му откаже.

— С удоволствие — отговори тя. Вървяха известно време, без да говорят.

— Красива нощ, нали? — попита той.

— Много.

Той направо я попита:

— Скарахте ли се с Джъстин?

Тя го изгледа предизвикателно:

— Ти и Кимбърли скарахте ли се?

Двамата избухнаха в смях.

— Нали го харесваш? — настояваше той.

— Той е като мен. И двамата сме израснали в бедност.

— Ооо — каза Уес. — Аз винаги съм имал пари. А също съм имал и Травис. Не съм убеден дали не бих се отказал от парите, ако можех да израсна без брат си.

— Само един богаташ може да каже това. Нито един брат не е по-лош от бедността.

— Ти поне си била свободна да изразяваш мнението си. Травис винаги ми е казвал какво да мисля и как да го мисля. Ето защо Ким…

— Какво Ким? — попита тя тихо.

— Ким се нуждае от мен — в гласа му прозвуча упорита нотка.

— По принцип Ким се нуждае от нещо. Но чудя се дали изобщо някой знае какво е то. Това лагерът ли е?

— Не. Лагерът е малко по-нататък. Те са се разположили в един малък каньон. Ако завали дъжд, няма да могат да се измъкнат. Нали нямаш нищо против да се поспускаме малко в мрака?

Лея поклати глава, но по-късно изпита желание да го бе попитала какво значи неговото „малко“. Като че ли трябваше да се търкалят надолу по една скалиста стена, за да достигнат дъното на каньона. Първи тръгна Уесли, след него Лея. Без да има нужда, той я прихвана за глезените от ниското, после плъзна ръце към бедрата й. Повдигна я и я постави на земята. Тя искаше да му направи забележка, но той се беше усмихнал така победоносно, че тя се разсмя заедно с него. Хвана я за ръката и се заспускаха към каньона.

— Ето го — посочи той. — Остани тук, докато им занеса пакета. След това ще си тръгнем.

Тя се сви зад една скала, наблюдавайки как Уес се отправя към спящите. Почувства се като крадец. Сякаш вършеха нещо нередно. Спотайваха се в полунощ и се натрапваха на спящите хора.

Тъкмо Уес беше слязъл в лагера, когато Лея видя от другата страна да се приближава мъж. През рамото му беше преметната дългоцевна пушка. Голямо куче вървеше до него. Разбра, че ще имат неприятности.

Изправи се точно когато Уес видя мъжа и кучето. Той повдигна ръка за поздрав, но кучето се разлая и се затича да го нападне. Мъжът се прицели. Уесли разумно пусна вързопа и се затича обратно към Лея:

— Бягай — изкрещя той сред цялата врява от гласове и лаещи кучета.

— Върни се, крадлив безобразнико — изкрещя някой зад гърба му.

Лея прихвана полите на роклята си и се втурна нагоре. Пушката изгърмя и из въздуха се разпиляха парченца сачми. Зад нея Уес сумтеше, но когато се обърна, той я бутна по рамото:

— Катери се по проклетата скала!

Една огромна ръка я побутна отзад толкова силно, че тя почувства допира на скалата по бузата си. Прелетя като муха над един камък и продължи да се катери нагоре на ръце и колене, после успя да се изправи и затича с всичка сила.

Уесли я бутна да залегне точно когато зад гърба им се разнесе изстрел.

— Какво беше това? — ахна тя изпод него.

— Тихо — прошепна той, като притисна главата й с ръка, защитавайки крехкото й тяло със своето.

Лея не можеше да диша, но беше толкова изплашена, че не усещаше.

— Отидоха си — долетя глас изпод скалата. — Във всеки случай няма да се катерим, за да ги търсим. Ще премислят добре, преди да тръгнат отново да крадат.

Известно време полежаха мълчаливо.

— Уесли — успя да каже Лея — не мога да дишам.

Той се изтърколи от нея и се изправи. Хвана я за ръка.

— Да се махаме!

Влачеше я зад себе си. Вървеше с широки крачки и тя едва го настигаше. Спря се до едно дърво. Гърдите му се повдигаха. Лея също се облегна. Когато се успокоиха, те се спогледаха.

Първи се разсмя Уесли.

— Край на нашата самарянска дейност.

— Можеха да ни убият.

Двамата се смееха шумно.

— Какво ли ще си помислят, когато намерят чувала с храна?

Лея не можа да се сдържи повече. През смях каза:

— Надявам се, че кучето няма скоро да докопа вързопа. О, Уесли, никога в живота си не се бях изкачвала толкова бързо по скала. Мислех си, че ще ме хвърлиш над нея, за да я прескоча.

— Опитах се, но кучето беше толкова близо, че усещах дъха му. Нали не си наранена?

— Няколко драскотини и ожулвания. Утре ще се възпалят. А ти?

Той все още се смееше.

— Кървя, но не съм толкова зле.

Това я разтревожи.

— Къде — попита тя и започна да разкопчава копчетата на ризата му.

— Явно си нетърпелива да свалиш дрехите ми, жено — ухили се той.

— Замълчи, Уесли — каза тя.

На лунната светлина се виждаха две дълги дълбоки драскотини.

— Не изглеждат много зле, но трябва да се промият. Нека отидем до водата.

— Да, госпожо — щастливо каза той и я последва към близкия поток.

Уесли съблече ризата си, а Лея откъсна част от фустата си, за да промие раните.

— Какво биха правили мъжете без женските фусти! — промърмори той. — Ти си много красива млада жена, Лея. — Той докосна и повдигна брадичката й така, че тя да го погледне.

Въздухът беше изпълнен с искри. Танцуващите отблясъци на луната плуваха във водата. Това ги привличаше. Като омагьосани те имаха нужда един от друг. Пръстите на Лея се преместиха от раните към тъмната му топла кожа, нагоре към гъстия къдрав мъх на гърдите му. Не помръдна, когато устните му се приближиха към нейните.

— Все още сме женени — прошепна той.

Лея се събуди от опиянението.

— Ако се опитваш да ме прелъстиш, Станфорд, няма да успееш. Ето, изчисти си раните. — Тя скочи и се затича към лагера.

Уес грабна ризата си и я последва.

— Нямах нищо предвид, Лея, честна дума — умолително започна той. — Аз само мислех…

— Мислеше, че съм лесна жена и на разположение, така че винаги можеш да получиш каквото искаш. Защо не помоли твоята девствена Кимбърли да те придружи тази вечер и да се опиташ да я прелъстиш? Защото тя е добра, а аз лоша, нали! Всичко е наред, когато се опитваш да вземеш нещо от една Саймънс, но не и от дама като госпожица Шоу. Но сега грешиш. Един път ти се отдадох, защото го исках. Но следващия път аз ще избера мъжа и той няма да ме измами.

— Имаш предвид Джъстин — каза Уес сърдито. После гласът му омекна. — Не съм имал намерение да те мамя, нито да те прелъстя, защото си обиграна. Ти си едно красиво момиче и…

— Което и да е красиво и обиграно момиче ще свърши работа, нали?

Лицето му се промени. Гордостта му надделя.

— Аз не съм Джъстин и ти не си Кимбърли, така че сме квит. — Той я отмина и се върна в лагера.

Изведнъж гневът й премина и тя разбра, че греши. Уесли имаше право. Това, което се беше случило, не беше планирано и тя не трябваше да разваля всичко.

Понечи да го викне, но спря. Така беше по-добре. Напоследък те доста се бяха сприятелили. Когато настъпеше време за раздялата им и за женитбата му с Кимбърли, тя не би искала да е влюбена в него. Да, по-добре е да стои настрана от Уесли и да обърне внимание на Джъстин. Вероятно той би могъл да я накара да забрави чувствата, които изпитва към Уес.