Джуд Деверо
Сърце от лед (17)

ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

Хюстън излезе с мъжа си на дъжда и дори не усети студа. Все още беше в плен на радостта, че не е фригидна. Може би дългогодишната близост, при която беше започнала да изпитва към Лий по-скоро сестрински чувства, беше причина да не желае интимни отношения с него. Но каквото и да беше: най-после тя се освободи от сковаващия страх, че никога няма да бъде истинска жена.

Кен я привлече към себе си.

— Изглеждаш ми така замечтана — промълви той. Дъждът падаше по лицето му и се стичаше по брадичката й. — Признай за какво мислиш в момента. Какво се върти в главата на една лейди, веднага след като е спала със селския ратай?

Хюстън се освободи от него и вдигна ръце към небето. Подчинявайки се на някакво внезапно вдъхновение, тя започна бавно да танцува под дъжда, като че още носеше своята сватбена рокля с шлейф, преметнат през ръката й, развявайки грациозно полите си.

— Тази лейди се чувства чудесно. Тази лейди се чувства истинска дама.

Той я хвана за китката.

— Не съжаляваш ли, че не си прекарала сватбената си нощ в легло с копринени завеси? Не желаеш ли друг мъж да те…

Тя нежно сложи пръст на устните му.

— Това е най-щастливата нощ в моя живот и аз не бих искала да я прекарам никъде другаде и с никой друг. Колиба в гората и мъж, когото обичам. Никоя жена на света не би могла да си пожелае нищо повече.

Той я наблюдаваше със странна напрегнатост и леко смръщено чело.

— По-добре да влезем отново вътре, преди да сме си докарали смъртта тук, на студа.

С дълги, неспокойни крачки, той се упъти към колибата. Хюстън вървеше след него. Внезапно той се обърна назад, дръпна я към себе си така, че студените им мокри тела залепнаха едно за друго, и впи устните си в нейните.

Хюстън се разтопи в прегръдките му, даде му да почувства колко е щастлива.

Той с усмивка я вдигна на ръце и я отнесе в колибата. Взе от леглото едно одеяло, уви я в него и започна да разтрива студеното й тяло.

— Хюстън — говореше той, — не мога да те сравня с никоя от дамите, които съм познавал досега. Бях си втълпил, че много точно знам как ще изглежда бракът ми с една от принцесите Чандлър, но сега виждам, че представите ми са съвсем погрешни.

Тя се извиваше в ръцете му, тялото й беше завито в топлото одеяло. Кожата му блестеше червеникава. Пламъците на огъня огряваха мощната му фигура.

— По-добре или по-лошо изглеждам в сравнение с другите дами? Знам, ти много държеше да се ожениш за лейди. А може би аз изобщо не съм дама…

Кен имаше нужда от известно време, преди да отговори. Наблюдаваше я замислено, като че тепърва искаше да реши какво трябваше или можеше да й каже.

— Мисля, че имам още много да се уча — ухили се накрая той. — Хващам се на бас на каквото искаш, че мисис Гулд никога не би последвала мъжа си до върха на планината. — Той започна да покрива шията й с целувки, но изведнъж рязко спря. — Може би очаквам прекалено много от теб, но ще се осмеля да те попитам още нещо. Умееш ли да готвиш?

— Познавам основните правила — поне дотолкова, че да надзиравам готвачката; но без необходимите продукти и подправки и най-добрата домакиня не би могла да приготви хубаво ядене. Не си ли доволен от кухнята на мисис Мърчисън?

— Бих казал, че се радвам, че в момента не е тук. Но просто исках да разбера дали ще успееш да приготвиш вечеря от нещата, които си донесла.

Тя измъкна ръце от одеялото и обви врата му.

— Надявам се поне с това да се справя. О, Кен, не искам нощта да свършва. Толкова се боях, че ще ме наругаеш, задето съм дошла без покана. Но сега съм щастлива, че съм тук, а не в Чандлър. Толкова е романтично…

— Романтично или не — ако не хапна, в скоро време за нищо няма да ме бива.

— Непременно трябва да предотвратим подобна катастрофа — засмя се Хюстън и се измъкна от обятията му.

Дали пък неговата съпруга не си позволи току-що едно малко безсрамие? — разсъждаваше Кен. Не, това, разбира се, беше невъзможно.

Хюстън отново уви одеялото около себе си, пое чантите, които й подаде Кен, и започна да изважда нещата от тях. Той завърза кърпата около бедрата си и отиде да добави дърва в камината. Хюстън не можа да сдържи учудването си при вида на грижливо подбраните и внимателно опаковани неща. В торбите освен консерви имаше добре увити в хартия прибори и порцеланови купички. От едно пакетче изпадна лист хартия, на който беше написано:

„Мила дъще,

Желая ти цялото щастие на света. Много добре постъпи, като последва съпруга си в планините. Не се учудвай, че когато се върнеш в Чандлър, из града ще се носи слух, че Кен те е вдигнал на бял кон и те е отнесъл кой знае къде…

Твоята любяща майка

Оупъл Чандлър Гейтс“

Хюстън трогната отпусна ръце с бележката в скута си. Кен погледна към нея от камината и видя сълзите в очите й.

— Нещо не е наред ли?

Тя му подаде писмото.

— Какво означава това, че съм те вдигнал на бял кон и съм препуснал надалеч?

Хюстън започна да разопакова пакетчетата.

— Означава, че твоето реноме на верен рицар и кавалер междувременно е укрепнало още повече.

— Моето какво?

— Всичко започна с това — заразказва тя, докато развиваше един пакет с виенски кифли, — че на градинското увеселение ти ме пренесе на ръце до каретата; продължи с каубоите, които изгони от града, защото ме бяха заприказвали на улицата. Последва романтичната вечеря, която даде за приятелите ми — върху възглавници на пода и при светлината на свещи.

— Но аз все още нямах мебели в салона. А градинското увеселение трябваше да напуснем, защото ти съсипах роклята и ти не можеше да направиш нито крачка с поли, пълни със сосове и салати. А трябваше ли да стоя и да гледам как ония глупаци ти досаждат?

Хюстън отвори консерва със супа от раци.

— Хората не питат за причините, те виждат само резултата. И когато се върнем обратно в града, всички узрели за женитба момичета от Чандлър ще зяпат след теб по улиците, а вечер в леглото ще молят Господа Бога в най-скоро време да им подари такъв мъж, който ще ги отвлече от къща, пълна с гости, в една самотна планинска колиба.

За момент Кен не каза нищо, но след това се ухили и седна до нея.

— Значи аз съм романтичен рицар? — промърмори той и започна да я целува по врата. — Предполагам, никой не е забелязал, че дължа реномето си на кавалер само на дамата, за която се ожених. Тя се погрижи моето несръчно държание да изглежда като рицарски подвиг в очите на почтените граждани. Какво е това, сивото?

— Пастет от гъши дроб — отговори Хюстън, взе малкото ножче със седефена дръжка, което майка й беше сложила в пакетчето, намаза една бисквита с пастет и му я пъхна в устата.

— Не е лошо. Какво друго има?

Тя извади парче сирене „Стилтън“; ангинари, яденето на които Кен считаше за чиста загуба на време; домати, раци, медалиони от кокоше месо, шунка, пържоли от бут в лучен сос и печени пилета.

Когато Хюстън разопакова пилетата, тя не успя да сдържи смеха си. Печените пилета не бяха включени в сватбеното меню, което тя собственоръчно беше съставила. Без съмнение мисис Мърчисън своеволно ги беше включила в плана от любов към скъпия си мистър Тагърт. Май доста народ се е събрал в кухнята, когато са опаковали провизиите за „тайното“ отвличане, помисли си тя.

— Какви са тия странни храни, за Бога? — попита учудено Кен.

— Реших, че една сватба е подходящ случай да бъдат запознати жителите на Чандлър с чуждоземни хранителни продукти. Това са немски хлебчета — брецели. Поръчах също италиански спагети, но предполагам, че не са ни сложили от тях.

Докато описваше на Кен грижливо съставеното меню за сватбената вечеря, тя извади от чантата купа със салата „Уолдорф“, кутия с плодови тортички, кутия, пълна с пандишпанов сладкиш, торбичка със захаросани орехи и друга с карамелени бонбони. Във втората чанта намери три самуна хляб, кутия с резени печено месо, сирене, зелен лук, буркан маслини и буркан горчица.

— Май няма да умрем от глад. А, ето я и нея! — Хюстън показа на Кен тенекиена кутия, в която беше опакована голяма порция от сватбената торта.

Той взе малкото ножче от ръцете й, отряза едно парче торта и започна да я храни. Хюстън държеше ръката му и облиза сметаната от върховете на пръстите му. Той сложи другата си ръка на бузата й и я целуна.

— Ако продължаваш да стоиш близо до мен — измърмори той, — нищо чудно скоро да умра от изтощение. Би ли ме оставила, моля те, първо да похапна нещо, преди да ме прелъстиш за втори път?

— Аз? — задъха се тя. — Ти си този, който…

— Какво? — викна той, посегна към една пилешка кълка и я захапа. — В какво искаше да ме упрекнеш току-що?

— Може би е по-добре да не се задълбочаваме в тези неща. Би ли ми подал консервената кутия със супата?

— Намери ли моя сватбен подарък за теб — в коженото куфарче?

— Искаш да кажеш, малкия кожен куфар, който лежеше заедно с другите подаръци на масата в салона?

Когато той кимна, тя каза, че за съжаление не е имала време да го разгледа.

— Какво има в този куфар?

— Ако ти кажа, вече няма да е изненада.

Хюстън хапна няколко лъжици от супата.

— Смятам, че сватбените подаръци трябва да се поднасят в деня на сватбата. И тъй като ние сме тук, а куфарът е там, бих искала да получа от теб друг подарък.

— Но ти въобще не знаеш какво има в куфара! Освен това тук, горе, не ми е възможно да ти купя друг подарък.

— Понякога най-скъпоценните подаръци са тези, които не могат да бъдат купени в магазин. Искам да получа от теб нещо съвсем специално, нещо дълбоко лично.

Изразът по лицето на Кен издаваше, че той няма никакво понятие за какво говори тя.

— Искам да споделиш с мен тайните на своя живот — проговори тихо Хюстън.

— Но аз вече ти разказах всичко! Или искаш да знаеш къде съм скрил наличните си пари, ако случайно някои от инвестициите ми се провалят?

Тя си отряза парче камамбер.

— Мислех по-скоро за нещо лично — например нещо, свързано със семейството ти. Може би ще пожелаеш да ми разкажеш за майка си и баща си; или ще ми разкриеш защо толкова мразиш Джейкъб Фентън. Би могъл да ми разкажеш нещо и за разговора, който днес си водил с Памела Фентън в градината.

Кен беше толкова поразен, че за момент не можа да произнесе нито дума.

— Ти си имала много скромни желания! Може би ще трябва да ти поднеса и главата си на сребърна табла? Защо искаш да знаеш всичко това?

— Защото съм твоя жена.

— Само не ми показвай високомерното си лице на лейди! Бас държа, че повечето съпружески двойки са толкова интимни помежду си, колкото твоята майка с онзи безцветен педант, за когото се е омъжила. Такова страхопочитание изпитва към него, че дори го нарича мистър Гейтс. Отначало и ти постъпваше така с мен. Обзалагам се, че майка ти никога не е поискала да узнае такива неща за своя мистър Гейтс, каквито ти искаш от мен.

— Е, добре. Може би просто съм прекалено любопитна. В края на краищата любопитството ме доведе в твоята къща, нали? Затова сега ние с теб сме тук. — Тя млъкна и в това време, уж неволно, одеялото й се смъкна с няколко сантиметра.

Кен развеселено наблюдаваше маневрите й.

— Трябва да призная, че схващаш дяволски бързо! Е, добре. Струва ми се, че има нещо, което е по-добре да ти разкажа веднага, тъй като Памела смята, че след няколко дни ще го узнае целият град.

За момент той направи пауза и сведе очи към яденето.

Вероятно това, което ще чуеш, няма да ти хареса особено. Но за съжаление вече нищо не мога да променя. Може би си спомняш, че Фентън ме изгони от къщата си, защото бях завързал връзка с дъщеря му?

— Спомням си — отговори тихо тя.

— Винаги съм смятал, че някой тайно ни е наблюдавал и после е докладвал на баща й. Но днес Памела ми разказа, че самата тя е признала на баща си за нашите отношения. — Той пое дълбоко въздух, изгледа я упорито и продължи: — Пам казала на баща си, че очаква дете от мен и иска да стане моя жена. Фентън реагирал така, както може да се очаква от един подлец: изпратил я далече от града и я оженил за един възрастен мъж, който му дължал нари. А на мен каза, че Памела повече не искала да ме вижда.

— Това ли е причината, поради която толкова мразиш този човек?

Кен я погледна в очите.

— Не. Причините са други. Аз научих истината едва днес. И ти разправям това, защото Памела има намерение отново да живее в Чандлър — със своя тринадесетгодишен син, чийто баща очевидно съм аз. А според описанието на Памела той толкова много ми прилича, че хората от Чандлър ще получат достатъчно материал за клюки.

Хюстън забави отговора си.

— Щом скоро ще го знае целият град, това вече не е никаква тайна, нали?

— Но до преди няколко часа беше тайна дори за мен! — изръмжа сърдито той. — По дяволите, Хюстън, аз нямах никаква представа, че съм дал живот на едно дете!

Когато беше необходимо, Хюстън можеше да бъде точно толкова упорита, колкото и съпругът й.

— Питах те за истинска тайна, не за някаква история, която през следващата седмица ще бъде тема за разговор на хората от целия град. Искам да узная нещо, което е известно само на теб, за което дори Идън няма никакво понятие.

— От къде на къде си си втълпила да узнаеш всичко за мен? Защо непременно трябва да будиш спящите кучета? Защо не оставиш старите мебели да си стоят в склада и не се задоволиш е това, да спиш с мен?

— Не се задоволявам само да спя с теб, защото те обичам. И това е причината, поради която искам да знам всичко за теб.

— Жените винаги твърдят, че обичат някого. Само преди две седмици ми разправяше, че обичаш Уестфийлд! Е, добре. Ще ти разкажа нещо, което всъщност не те засяга, но сигурно ще го изслушаш с удоволствие. Тази сутрин при мен дойде Памела и каза, че през всичките тези години е обичала само мен. Искаше двамата да избягаме от града. Но аз отклоних това нейно желание.

— Заради мен ли? — прошепна Хюстън.

— Да не би днес да съм се оженил за друга жена? Даже проклетата ти сестра не успя да попречи на тази женитба, както вече знаеш.

— Случило ли се е нещо между теб и Блеър, което те кара непрекъснато да я ругаеш?

— За всеки сватбен ден по една тайна — отговори Кен. — Ако искаш да узнаеш повече тайни, първо трябва да си ги заслужиш. А най-добре ще ги заслужиш, ако разтребиш храната от леглото, махнеш това проклето одеяло и легнеш при мен.

— Не знам дали ще остана жива след подобно изтезание — промърмори тя, но веднага прибра храната от леглото и захвърли вълненото одеяло. — Аз съм послушна жена — каза тя и протегна ръце към него.

— Обичам послушни жени — отговори той и също протегна ръце.

— Възпитаха ме да бъда най-покорната от всички съпруги — прошепна тя, като му предложи устните си за целувка.

— Доколкото не ме лъже паметта, нито един път досега не си ме послушала. Сети се да станеш послушна, едва когато дойде при мен в тази колиба. По дяволите, Хюстън, никога не съм предполагал каква си в действителност! Май приличаш на сестра си много повече, отколкото вярвах досега.

Тя леко се отдели от него.

— Да не би и ти да си ме смятал за ледена принцеса?

Усмихвайки се, той отново я притегли към себе си.

— Какво ще стане, ако събереш огън и лед, моето момиче?

— Какво ще се получи? Вода?

— Пара. — Той спусна ръката си надолу към стегнатото й дупе, намести я между краката си и я покри с тялото си.

Хюстън се наслаждаваше на неговата близост, на тесния допир на телата им. Бяха я предупредили, че първата брачна нощ е много болезнено изживяване, но тази нощ й беше подарила всички блаженства, на които тайно се беше надявала. Сигурно това се дължеше на Кен и на факта, че той я ценеше такава, каквато беше. Не я критикуваше като останалите мъже, които беше срещала досега през живота си. При него тя се чувстваше свободна, не изпитваше потребност да крие усещанията си, можеше да се държи така, както го изискваше същността й.

Кен започна да гали тялото й, краката и гърба й и неговите докосвания я накараха да се почувства красива като никога досега. И най-скъпоценната рокля, и най-ласкателният комплимент не бяха в състояние да й дадат такова чувство. Тя затвори очи и се отдаде на блаженството, предизвикано от пламтящия огън в камината, от топлината в тъмната колиба и от големите, силни, корави ръце на този мъж, които нежно се плъзгаха по кожата й, но закръгленото й тяло, чиято чувствителност до тази нощ изобщо не беше подозирала. Той милваше косите й, разпростря ги върху възглавницата, помилва страните й с гърба на пръстите си.

Когато отвори очи и го погледна, видя изписана по лицето му такава нежност, каквато никога преди това не беше забелязвала. Очите му бяха тъмни и горещи.

— Кен — прошепна тя.

— Аз съм тук, при теб, мила, и нямам намерение да си отивам — отговори той и отново започна да гали тялото й с ръце и устни.

Когато отново затвори очи, ръцете му станаха по-настойчиви, обхванаха хълбоците й, впиха пръсти в крехката й плът. Дишането й се ускори, когато Кен сложи едно от могъщите си твърди бедра върху нейното гладко, меко бедро. Ръцете му притискаха гърдите й, устните му търсеха нейните и тя се отвори за него, както цветът се отваря за пчелата.

Той я притисна, впи устни в нейните, обгърна с ръце гъвкавото й задниче и го повдигна към себе си.

Хюстън леко простена при първия тласък; но не почувства болка, когато започна да се движи заедно с него. Той я притискаше все по-силно до себе си, докато двете тела се сляха в едно.

Хюстън инстинктивно вдигна крака и ги обви около кръста му, сложи ръце на раменете му, докато той леко я повдигна от леглото, подпирайки тежестта на тялото й с ръце и колене.

Кен я притисна към грапавата дървена стена на колибата, докато тласъците му ставаха все по-мощни и Хюстън отметна глава назад. Тя простена високо от удоволствие, а когато дойде последният, изпепеляващ тласък, извика от възторг.

Известно време той я държа с тялото си между небето и земята, а тя се беше вкопчила в него така, като че никога вече нямаше да го пусне.

После, след няколко дълги секунди, Кен нежно отпусна тялото й върху леглото, а тя се притисна толкова плътно до него, че той едва си поемаше дъх.

— Кой би могъл да си помисли подобно нещо — промърмори Кен със смаяно лице. — Една лейди, която вика в леглото!

Хюстън беше твърде изтощена, за да му поиска обяснение. А в следващата секунда вече спеше в обятията му.