Джуд Деверо
Сърце от лед (10)

ГЛАВА ДЕВЕТА

Хюстън нахлу в спалнята на майка си и завари Оупъл до прозореца да плете блуза.

— Мамо, трябва да ми помогнеш! — извика тя.

— Роклята ти! — прошепна Оупъл, надигайки се от креслото си. — Боже Господи! Вярваш ли, че ще я изчистим?

— Не знам. Майко, той е долу и ме чака. Ти трябва да го забавляваш, докато се преоблека. Ако не отидеш да поговориш с него, страхувам се, че ще си тръгне.

Оупъл уплашено отстъпи назад.

— Нима говориш за онзи мистър Тагърт? Той ли чака долу в салона?

Хюстън хвана двете ръце на майка си.

— Много е развълнуван. Изсипа в скута ми една чиния, пълна със салати, мамо, и всички започнаха да му се смеят, че е толкова несръчен. Трябваше само да видиш лицето му! Почувства се страшно унизен. Моля те, слез долу и поговори с него няколко минути. Не позволявай да си тръгне оттук.

Оупъл усети как сърцето й се размеква.

— Никой не е имал право да му се смее. Случват се такива неща.

— Много ти благодаря — каза Хюстън и бързо целуна майка си по бузата, преди отново да изскочи от стаята. Дори не се обърна, когато майка й извика след нея:

— Но за какво да разговарям с него?

Сюзън вече чакаше в спалнята и й помогна да разкопчае роклята на гърба.

— Петната са само отпред — заяви Хюстън, хвана полата с две ръце и я огледа от всички страни. — Кажи на мисис Томас да натрие петната с магнезиев прах, за да отстрани мазнината. О, небеса! Това прелива във всички цветове на дъгата. Подръж предната част на пламък на сяра, а ако и тогава не се изчисти, ще я обработя с нафталин. Но ще го направя сама. В противен случай цялата кухня ще хвръкне във въздуха. А сега побързай, преди да е станало още по-лошо.

Когато Сюзън се върна от кухнята, Хюстън седеше пред малкото си бюро.

— Като напиша това писмо, ще го дадеш на Уили. Да го занесе на мисис Мърчисън. И му обясни точно какво желая от него, за да няма недоразумения.

Тя продължи да пише, докато говореше на Сюзън:

— Кажи на Уили да използва кухненската стълба и да се изкачи на таванския етаж, после да завие наляво по коридора. Втората врата отляво води в малка стая, пълна с мебели, а на задната стена е подпрян един килим с червени шарки. До него се намира платнен чувал е възглавници за сядане. Чувалът е голям колкото него, така че трудно може да го пропусне. Кажи му да свали килима и чувала на партера, в малкия салон. Мисис Мърчисън ще му покаже къде е този салон. Да постеле килима в салона, да постави възглавниците по края му, да вземе големия троен сребърен свещник от съседната столова и да го сложи точно в средата на килима.

Хюстън вдигна очи.

— Запомни ли всичко, за да можеш да го кажеш на Уили?

— О, да, мис. Пикник в стаята. Наистина ли мистър Тагърт е обърнал цяла маса с ядене върху хората!

— Къде си чула такова нещо?

— Ели, която работи при съседите на семейство Манкин, прескочи преди малко за минутка.

— Виж какво, в това няма нито зрънце истина. Слез сега долу и кажи на Уили, каквото ти наредих. А това писмо да предаде на мисис Мърчисън. Но побързай, моля те. Ще ми трябваш при преобличането. А, да, още нещо. Нека Уили каже на мисис Мърчисън, че ще задържа мистър Тагърт колкото се може по-дълго, за да има достатъчно време да сготви.

Когато Сюзън излезе, Хюстън с досада установи, че цялото й долно бельо е пропито от сосове и мазнина. Като разгледа по-отблизо щетите, почувства надежда, че петната ще излязат, след като се извари прането. Бързо се съблече и избра от гардероба рокля от мека бледозелена батиста с къси буфан-ръкави, корсажът на която беше украсен с дантели. За съжаление роклята имаше тридесет и шест миниатюрни копчета, които се намираха на гърба. Още се измъчваше е тях, когато се върна Сюзън.

— Какво става долу в салона?

— Нищо, мис — отговори Сюзън и започна да закопчава копчетата с една малка месингова кука. — Да ида ли да видя? Мисля, че вратата към салона е отворена.

— Недей — отговори Хюстън, но почувства тревога. Оупъл Гейтс беше жена, която се нуждаеше от защита, жена, която лесно можеше да бъде шокирана. Хюстън се измъчваше от представата как Кен ще употреби някои от неговите груби думички и Оупъл от уплаха ще падне в несвяст. А Кен, разбира се, няма да се чувства задължен да я вдигне от килима.

— Освен мама в къщи няма никой, нали, Сюзън?

— Не, мис.

— Добре, защото смятам да сляза долу и да погледна през процепа на вратата. Роклята ще я дозакопчаеш в партера.

Хюстън се промъкна на пръсти надолу по стълбата. Сюзън я следваше по петите. Двете погледнаха внимателно през пролуката между рамката на вратата и самата врата.

Кен и Оупъл седяха близо един до друг на кожения диван и гледаха през лещите на стереоочила.

— Аз самата никога не съм го виждала — говореше Оупъл. — Но казват, че бил много впечатляващ.

— Аз съм живял години в Ню Йорк, но никога не съм чувал нищо за нето — каза Кен. — Как се казваше този водопад?

— Ниагарският водопад.

Кен остави стереонаблюдателя на масата и се обърна към нея.

— Много бихте искали да го видите, нали?

— Да, всъщност да. В действителност винаги съм си мечтала да пътувам. Много ми се иска да си наема собствен железопътен вагон и е него да обиколя целите Съединени щати.

Кен взе ръката на Оупъл.

— Аз ще осъществя вашата мечта, мисис Чандлър. Какъв цвят искате да бъде вагонът? Искам да кажа, отвътре. Харесва ли ви червено?

— Не е възможно да приема подобно нещо… — започна Оупъл.

Кен се наведе по-близо до нея.

— Имам слабост към истинските дами — каза тихо той. — А вие, мисис Чандлър, сте също такава безупречна дама като вашата дъщеря.

За момент в салона стана тихо и Сюзън, която гледаше през рамото на Хюстън, преустанови за момент своята дейност върху гърба й.

— В розово — каза Оупъл. — Най-много би ми харесало, ако целият вагон е в розово.

— Ще го получите. Имате ли и някое друго желание, което бих могъл да изпълня?

— Предпочитам да ме наричате Оупъл. Страхувам се, че моят съпруг мистър Гейтс не харесва, когато се обръщат към жена му с името на първия й съпруг.

Хюстън напрегнато се вслуша, очаквайки как Кен ще реагира на пояснението й.

Кен вдигна до устните си ръката на Оупъл, която все още държеше в своята, и я целуна сърдечно — съвсем не така, както се полага на един джентълмен.

— Никак не е чудно, че и дъщеря ви е истинска дама — промълви той.

— Мисля, че ако вие не го вземете, вашата майка веднага ще се омъжи за него, мис — обади се Сюзън.

— Ш-т-т! По-добре ми закопчей роклята.

— Вече е готово — отговори Сюзън.

Хюстън мина през вратата и влезе в салона.

— Надявам се, че не ви накарах да чакате прекалено дълго — каза тя със сладък глас. — Добре ли се забавлявахте междувременно, мистър Тагърт?

— О, да — ухили се Кен. — Чудесно се забавлявах. Но сега трябва да вървя. Работата ме зове.

— Мистър Тагърт — продължи тя, сякаш нищо не беше чула, — бихте ли ме откарали до моята шивачка в града, моля ви? Трябва да й отнеса няколко мостри.

По лицето на Кен премина тъмна сянка, но когато Хюстън му обясни, че престоят при шивачката няма да трае повече от четвърт час, той изръмжа нещо в знак на съгласие.

— Очаквай ме не по-рано от довечера — прошепна тя на майка си, докато я целуваше по бузата, и побърза да вземе чадърчето си от поставката.

— Ти си в сигурни ръце, мое мило момиче — отговори Оупъл и изгледа Кен с усмивка, пълна с обич.

Когато двамата отново седнаха в каретата на Хюстън, тя погледна дяволито своя годеник:

— Наистина ли вашият разговор беше толкова чудесен?

— Имаш добра майка — отговори той. — А къде да търся шивачката, при която трябва да те закарам? Сигурна ли си, че ще трае само десет минути?

— Четвърт час — поправи го тя. — Моята… предишна сватбена рокля е шита в Денвър, но ще накарам да направят едно точно копие тук, в Чандлър.

— Копие? А, да, ясно, защото ще празнуваме двойна сватба, нали? Кога всъщност ще бъде венчавката?

— В понеделник, на двадесети. Много се надявам, че на този ден няма да ти се наложи да работиш и да пропуснеш собствената си венчавка.

Той я погледна отстрани и след това се усмихна.

— Аз ще присъствам на сватбения ден, ако след това ти се явиш на сватбената нощ. — Като видя, че тя се изчерви и обърна лице настрани, той високо се изсмя.

Хюстън му каза адреса на Коул авеню и скоро каретата спря пред дълго двуетажно здание с малки магазинчета на партера и канцеларии на етажа над него.

Кен дръпна юздите и помогна на Хюстън да слезе от каретата.

— Мисля да си скъся чакането с една питие — заяви той и посочи с глава към една от многото кръчми, които никнеха като гъби в този град. — Да се надяваме, че брачният живот ще бъде малко по-лек от годеничеството.

После се обърна и я остави сама на прашната улица. От време на време все пак ми липсват маниерите на Леандър, помисли си Хюстън.

Работата, за която беше дошла при шивачката, й отне точно седем минути. Жената вдигна в паника ръце, когато разбра, че ще трябва да приготви такава сложна рокля само за седем дни. После дори седна от уплаха, когато Хюстън й поръча официална рокля и за Джоан Тагърт. Но само след минута шивачката набързо избута Хюстън от ателието си, тъй като имаше нужда от всяка секунда за изпълнението на бързата поръчка. По лицето й личеше, че се е въодушевила от възможността да облече две дами за една сватба, за която говореше целият град.

Хюстън застана с отворен зелен чадър пред магазина и се загледа през улицата към кръчмата, където Кен убиваше времето си с едно питие. Надяваше се, че няма да я остави да чака дълго.

— Ало! — чу тя мъжки глас. — Нас ли чакаш, пиленце?

Заобиколиха я трима млади каубои. По миризмата, която се носеше от тях, личеше, че току-що са пристигнали в града след цели седмици езда през прерията с техните говеда.

— Ела, Кал — каза единият от тримата. — Остави я на мира. Тя е дама.

Хюстън се престори, че не забелязва натрапниците, но тайно се помоли Кен да се появи колкото се може по-скоро.

— Обичам дамите — каза Кал.

Хюстън се обърна и хвана дръжката на вратата на някакъв магазин. Преди обаче да успее да я натисне, Кал сложи ръката си върху нейната.

— Как да разбирам това? — промълви Хюстън, издърпа ръката си и измери мъжа с презрителен поглед.

— И говори като дама — провикна се Кал. — Миличка, какво ще кажеш двамата да отидем в отсрещната кръчма и да изпием по няколко бири за твое здраве?

— Кал! — повика го загрижено другарят му.

Но Кал се приближи още по-плътно до Хюстън и продължи:

— С мен ще прекараш чудесно, пиленце.

— Ей сега ще ти покажа как да си прекараш времето — чу се гласът на Кен и в същия миг той сграбчи каубоя за ризата и колана на панталоните и го запрати настрани. Тялото на мъжа описа широка дъга и падна върху мръсната улица.

Когато каубоят, който беше много по-дребен от Кен, се изправи и разтърси глава, за да може отново да си служи с нея, Кен се изстъпи пред него.

— Това е един чист град — прокънтя гръмовитият му глас. — Ако си търсиш жена, върви в Денвър. Ние тук си пазим жените. — Той се наведе към лицето на младежа. — А аз не изпускам от очи моята. Разбрахме ли се?

— Разбрано, сър — измърмори каубоят. — Нямах намерение да я… — зашепна той, но млъкна и после бързо продължи: — Точно така, сър, веднага тръгвам за Денвър.

— Това е добра идея — каза Кен, върна се на тротоара, взе ръката на Хюстън и я поведе към каретата.

Двамата безмълвно потеглиха към бялата къща на хълма, но насред път Кен рязко спря каретата.

— По дяволите! Предполагам, че искаш да се прибереш у дома. — После дръпна юздите. — Този младеж не ти причини болка, нали?

— Не — отговори тихо тя. — Много ти благодаря, че ми се притече на помощ.

— Няма защо — каза той, но намръщи лице, сякаш нещо му тежеше.

Хюстън сложи ръката си върху неговата.

— Може би съм действала малко прибързано, но аз изпратих на мисис Мърчисън бележка да приготви вечеря за двама ни. Естествено, ако нямаш нищо против да вечеряш с мен.

Той бързо погледна към нея.

— Аз нямам нищо против, но се надявам дрехите ти да не свършат, тъй като очевидно имам навика доста често да ги похабявам.

— В моя гардероб висят достатъчно дрехи.

— Тогава добре — каза той с нежелание. — Но днес все пак трябва и да поработя. Ти влез в къщи, докато закарам коня в конюшнята.

Хюстън влезе в къщата и изтича в кухнята.

— Всичко ли е готово? — запита тя.

— Всичко — отговори с усмивка мисис Мърчисън. — Сложих да се изстуди шампанско.

— Шампанско? — промълви уплашено Хюстън. Веднага си спомни какво се беше случило, когато Блеър беше пила прекалено много шампанско.

— Освен това сготвих всички любими ястия на мистър Кен — обясни мисис Мърчисън със сияещи очи.

— Вероятно пържоли от бизон — измърмори Хюстън. — Още една жена, която не може да му устои.

— Какви са тия думи, мис Хюстън?

— О, нищо. Убедена съм, че всичко е великолепно приготвено. Вие сте отлична готвачка. — Хюстън напусна кухнята и отиде в малкия салон. Всичко беше така, както си го беше представяла: свещите вече горяха, шампанското се изстудяваше в дървената кофичка, пастет от черен дроб и соленки лежаха върху сребърен поднос. Късното слънце, което влизаше през прозореца, обгръщаше със златисто сияние стените и пода.

— Ти ли нареди да приготвят всичко това? — чу се гласът на Кен зад гърба й.

— Помислих си, че може би си гладен — започна тя малко нервно. Първоначално хрумването й хареса: да уреди нещо като пикник в стаята; но сега всичко изглеждаше като подготовка за прелъстяване.

— Нали каза, че би желал да поговориш с мен — прошепна тя, разглеждайки ръцете си.

Кен профуча покрай нея.

— Ако не знаех за какво става дума, щях да кажа, че това съвсем не изглежда като желание за разговор. Ела, седни тук и да почваме да се храним. Аз…

— … имам още да работя — прекъсна го тя, засегната от държанието му. В края на краищата тя беше уредила всичко това, за да заличи неуспеха му на приема, когато беше направил толкова нещастно лице.

Кен отиде при нея и сложи ръка под брадичката й.

— Нали няма сега да се разплачеш?

— Положително не — каза твърдо тя. — Хайде да се нахраним, за да мога да се прибера в къщи. Аз също имам да върша твърде много неща и…

Кен я хвана за китките и я привлече в обятията си. Хюстън усети, как тялото й омекна и гневът й се изпари. Може би през цялото време се беше стремила именно към това. Нямаше нищо по-прекрасно от докосването му.

— Как хубаво ухаеш — пошепна той, докато галеше шията й с устни. Могъщото му тяло обгърна нейното, давайки й чувство на сигурност, и в същото време я направи неспокойна.

— Днес наистина беше мила с мен. — Той покри шията й е леки целувки. — Изглежда, за теб не е толкова страшно да се омъжиш за коняр като мен, нали?

Хюстън не отговори. Усети, че коленете й омекват, но той я обхвана здраво, сякаш беше лека като перце, и започна да милва лявото й ухо.

— Ти беше най-красивата дама на забавата. — Горещият му дъх засилваше сладостното треперене на тялото й. — А когато те носех, това толкова много ми хареса, че сега с най-голямо удоволствие бих те отнесъл в спалнята си.

Хюстън се страхуваше да отговори, тъй като гласът й непременно щеше да я издаде.

— Хм — чу се високо покашляне откъм вратата.

— Изчезвай! — измърмори Кен, без да сваля устни от шията на Хюстън.

Но продължителното обучение на Хюстън в училището за бъдещи дами каза тежката си дума. Тя отстрани Кен от себе си, но внимателно, за да не го засегне.

— Моля те — пошушна тя и заедно с това твърдо го изгледа в очите.

Той отвърна разочаровано на погледа й и така рязко я пусна, че тя за малко не падна на пода.

Мисис Мърчисън стоеше в рамката на вратата е огромен порцеланов супник в ръцете си. Когато сервира супата и се оттегли към кухнята, на минаване край Хюстън тя й хвърли такъв укорителен поглед, че Хюстън се изчерви чак до корена на косите. Но тя се опита да се успокои и с ужас проумя, че само след секунди щеше да се озове в леглото с годеника си. Нали беше обещала на мистър Гейтс, че първо ще се осведоми за Кен, а после ще се омъжи за него. Ами ако се окаже, че е криминален престъпник? Щеше ли да се омъжи за него въпреки това? Щеше да бъде принудена да го стори, щом вече е спала с него.

Хюстън продължи да го разглежда, докато той седна на пода и отвори бутилка шампанско — без сако, ръкавите на бялата му риза навити над лактите, така че тя можеше да се любува на потъмнялата от слънцето, мускулеста долна част на ръцете му, като същевременно си мислеше дали все пак да не му се отдаде. Тогава ще бъде принудена да го вземе, независимо какъв резултат ще дадат проучванията й.

Но това ще бъде измама.

Тя оправи грижливо полата си и седна на една възглавница срещу него.

— Трябва да те помоля за една услуга — започна тя нерешително.

— Разбира се — отговори той с уста, пълна с пастет от черен дроб.

— Бих искала до сватбата да остана девствена.

Кен се задави така страшно, че Хюстън се уплаши да не се задуши. Но той набързо опразни половин бутилка шампанско и скоро се успокои.

— Колко приятно е да чуе човек, че все още си — проговори той с насълзени от задавянето очи. — Искам да кажа, след като си била сгодена и така нататък.

Хюстън видимо се вцепени.

— Няма защо веднага да се обиждаш от думите ми. Ето, вземи това. — Той й подаде кристална чаша, пълна с шампанско. — То ще ти подейства добре. Значи така, искаш да си останеш девствена — продължи той, докато сипваше стриди със сметана в две чинии. — Доколкото разбирам, искаш да ми кажеш, че повече не бива да те докосвам.

Продължи да я наблюдава по своя странен, пренебрежителен начин.

— Смятам, че ще е най-добре — отговори тя и си помисли, че ако я вземе в ръцете си така, както преди малко, в никакъв случай няма да запази девствеността си — тя самата няма да го иска.

— Е, добре — каза той и в гласа му се промъкна студена нотка.

Очите на Хюстън се разшириха. Очевидно той смяташе, че тя изисква това от него, защото някога е бил работник в конюшня, а тя се смята за нещо по-добро.

— Моля те, недей така — започна тя. — Не е това, което си мислиш. Аз… — Но тя не можеше да му каже какво е обещала на втория си баща. Или че допирът на ръцете му събужда у нея усещания, които бързо я карат да забрави, че е дама. Затова плахо сложи ръка на китката му, но Кен се отдръпна.

— Ти обяви своите условия. Нали имаме споразумение. Така или иначе това си е договор и аз го наруших. Ти каза, че ще се държиш, сякаш сме… влюбени, и изпълни своето обещание пред очите на целия град. Но когато сме насаме, не си длъжна да понасяш моята близост. Отсега нататък ще се старая да не те докосвам. Дори имам намерение да те оставя сама в тази стая. Остани тук да се навечеряш, а аз ще отида да си върша работата.

— Моля те, не си отивай! — извика тя, скочи да го последва, но се спъна в дългите си поли и полетя да падне.

Той я подхвана, преди да се удари в твърдия паркет, но щом видя, че отново е възстановила равновесието си, бързо я пусна.

— Не исках да те обидя — заговори отново тя. — Не е вярно, че не обичам да ме докосваш. — Спря и втренчи очи в ръцете си. — Искам да кажа, аз… Това е само защото аз никога досега… И ще ми бъде много приятно, ако останеш… Ако ти е възможно, разбира се — завърши тя и вдигна очи към него.

Кен студено я изгледа.

— Нищо не разбирам. Не каза ли току-що да си държа ръцете далеч от теб? Това, което аз очаквам от тази женитба, е дама за пред обществото. А що се отнася до частния ни живот — тази къща е достатъчно голяма, за да не си принудена да ме срещаш и да гледаш грозното ми лице. Това зависи изцяло от вас, лейди.

Една дама винаги трябва да защитава позитивно гледище, беше учила Хюстън в своите училища. Тя вирна брадичка и изправи рамене.

— Аз искам да бъда твоя жена не само за пред обществото, но и у дома. Все пак държа до сватбата да си остана девствена.

— Кой ти пречи? — погледна я Кен с искрящи от гняв очи. — Да не съм те хванал за косите да те завлека до спалнята си? Принуждавам ли те да легнеш с мен?

— Не, но ти така убедително молиш, че човек почти не може да ти откаже нещо, мистър Тагърт — отвърна му буйно тя и в следващия момент уплашено затисна устните си с ръка.

Изглежда, че той най-после разбра.

— Къде си да чуеш всичко това, Кен? — попита той с глас, мек като коприна. — Кой би могъл да предположи? Или може би дамите имат слабост към бившите конярчета? — Хайде, седни си отново на мястото и се храни — каза й той, очевидно възвърнал доброто си настроение. — Имам убедителни аргументи, нали? — ухили се той и седна срещу нея.

Хюстън с цялото си сърце желаеше изобщо да не бяха разисквали този въпрос.

Интимната вечеря, която бе планирала, скоро се превърна в малък хаос. Преди да са изяли супата, влезе Идън и подаде на Кен някакви документи, които той трябваше да прочете и подпише. Кен го покани да вечеря с тях и през цялото останало време двамата говореха само за сделки.

Хюстън наблюдаваше залеза на слънцето през високите прозорци. Мисис Мърчисън влизаше и излизаше, носейки големи количества превъзходни ястия, които биваха унищожавани до последната трохичка.

Кен непрекъснато й правеше комплименти, които започнаха с „дяволски вкусно“ и стигнаха до предложението, направено точно когато тя внесе в стаята голям печен бут, да избяга е него и да живеят греховен живот. Мисис Мърчисън се кискаше и се изчерви като ученичка.

Хюстън се сети за изявлението на мисис Мърчисън, че ще поднася на масата само любимите ястия на мистър Кен, и попита:

— Какво най-много обичате да ядете, мистър Тагърт?

Той я погледна през ръба на купчина документи.

— Всичко, което има добър вкус. Разбира се, най-вече красиви жени.

Хюстън се изчерви и отмести очи. В девет часа тя стана.

— Трябва да си тръгвам. Бих искала още веднъж да ви благодаря за вечерта, мистър Тагърт.

Не вярваше, че той изобщо забелязва нейното присъствие, но Кен посегна към ръба на дрехата й.

— Не можеш още да си ходиш. Искам да поговоря с теб.

Ако не искаше да й смъкне роклята от тялото, не биваше да мърда; затова спря и се загледа безмълвно в един квадрат от ламперията на стената, който се намираше над главите на двамата мъже.

— Мисля, че аз съм този, който трябва да си иде — обади се Идън и започна да събира документите.

— Още не сме свършили — възрази Кен.

— Не смяташ ли, че трябва да отделиш малко време и за годеницата си? — отвърна хапливо Идън. — Ще кажа на мисис Мърчисън, че вече е свободна. — Той стана. — Много благодаря за вечерята, Хюстън. Беше голямо удоволствие за мен. — С тези думи Идън излезе от салона и затвори вратата след себе си.

Хюстън не мръдваше от мястото си, стоеше и гледаше квадрата на стената.

Кен подръпна няколко пъти полата й, но когато тя не реагира, той се изправи пред нея и я погледна в лицето.

— Струва ми се, че се разсърди.

Хюстън упорито гледаше встрани.

— Това е абсолютно смешно, мистър Тагърт. Просто вече е късно и трябва да се прибера в къщи. Родителите ми ще се тревожат.

Кен взе лицето й между двете си ръце.

— Действително беше много мило от твоя страна да организираш тази вечеря, със свещите и другите неща.

— Радвам се, че ви хареса. Но сега трябва…

Той я привлече към себе си.

— През цялата вечер мислих върху онова, което ми каза. Че бих могъл да те склоня към всичко — прошепна с устни върху шията й.

— Моля те, недей — промълви тя, като напразно се мъчеше да се отдели от него.

Той вдигна ръка нагоре, към грижливо фризираната й коса, зарови пръстите си в нея, разроши я, докато се разпиля по раменете й, гъста и мека като коприна.

— Хубаво — промълви той с лице съвсем близо до нейното и я погледна в очите. В следващия миг наклони главата й настрани и я зацелува по начин, който я накара да почувства, че се разтопява в ръцете му. Играеше с устните й, взе нежно долната й устна между зъбите си, допря с върха на езика си небцето й.

Хюстън стоеше съвсем неподвижна, докато по тялото й се разливаха вълни от сладостни усещания. После в пълна забрава обви с ръце врата му и притисна тялото си до неговото. Кен реагира веднага, притегли я още по-плътно до себе си и се наведе напред, за да може тя да се намести по-добре в извивката на могъщото му тяло.

Когато Кен се отпусна на колене, за да легне върху килима и възглавниците, Хюстън изобщо не помисли да протестира, а се вкопчи в него, сякаш я държеше някаква бликаща от живот сила. Устните му не пускаха нейните, когато двамата се озоваха един до друг върху килима.

Кен плъзна ръка по бедрата й, докато устните му се спускаха надолу по шията й.

— Кен — прошепна тя е отметната назад глава; единият й крак беше притиснат между бедрата му.

— Да, сладка моя, тук съм — прошепна той и думите му предизвикаха блажени трънки по цялото й тяло.

Ръката му вдигна роклята й, помилва краката й и бързо откри голата кожа на бедрото над жартиера и под дългите свободни гащи.

Хюстън вече не мислеше, не разсъждаваше. Тя забрави целия свят; остана само божественото усещане на устните му върху нейните, ръката му върху голата й плът. Инстинктивно тя се притисна още по-силно до него, вмъкна още по-плътно бедрата си между неговите.

С лек стон Кен я отблъсна от себе си, полегна настрана, погледа я няколко секунди и се надигна от пода.

— Стани — каза той студено и се отдалечи. Обърна й гръб и се загледа през прозореца в тъмната нощ.

Хюстън се почувства омърсена, унизена и излъгана. Видя се да лежи върху килима с поли, вдигнати над бедрата. Очите й се напълниха със сълзи, когато бавно се надигна и се опита да възвърне поне част от самообладанието си.

— Иди и си оправи косите — каза Кен, без да се обръща. — Среши се и ще те откарам в къщи при майка ти.

Колкото се може по-бързо Хюстън избяга от стаята, притиснала ръка върху устата си, за да не избухне в плач.

Двете бани в партера бяха към кухнята и към кабинета на Кен. Тъй като не искаше да рискува да срещне мисис Мърчисън или Идън, изтича на първия етаж и се вмъкна в банята до спалнята на Кен.

Заключи се в облицованото с мрамор помещение и даде свобода на сълзите си. Той искаше да се ожени за дама, а тя се беше държала като лека жена. Сега вече знаеше какво имаше предвид Блеър, като казваше, че е виждала златни и сребърни искри, докато Леандър я е целунал. Тя никога не беше изпитвала подобно нещо от целувките на Лий; но от целувките на Кен…

Тя се разгледа в огледалото. Очите й бяха пълни с живот и пламенност, устните й леко подпухнали, бузите порозовели, косите — едно разпуснато, диво изобилие. Това не беше дамата, която Кен искаше да притежава. Нищо чудно, че и беше отблъснал от себе си. Сълзите отново започнаха да текат.

Когато Хюстън напусна малкия салон, Кен отиде в кабинета си отсреща. Идън седеше зад писалището, заврял носа си в купища документи.

— Хюстън отиде ли си вече? — попита разсеяно той.

Когато Кен не отговори, русият мъж вдигна поглед и видя шефа си да пълни с треперещи ръце водна чаша с уиски.

— Какво си направил е нея? — извика Идън, потискайки с мъка раздразнението си. — Нали ти казах, че тя не е като другите жени!

— Какво, по дяволите, знаеш ти за нея? И по-добре да беше попитал какво направи тя с мен, по дяволите още веднъж! Искам да запрегнеш коня и да я откараш в къщи.

— Но какво се е случило?

— Жени! — изкрещя злобно Кен — Никога не се държат така, както очакваш от тих. Има само една причина, поради която исках да се оженя за лейди и тя е…

— Фентън — прекъсна го уморено Идън. — Единствено Фентън е причината.

— Тук си дяволски нрав! — изфуча Кен. — Всичко, което съм извършил досега, всичко, за което съм работил, имаше само една цел: да отмъстя на Фентън за онова, което ми причини. През всичките тези години на съсипваща работа, когато трупах цент след цент, мечтаех за деня, в който Фентън ще дойде на вечеря в моята къща. В моя собствен дом, който ще бъде четири пъти по-голям от неговия; на маса, в долния край на която ще седи моята жена — неговата скъпоценна дъщеря Памела, която тогава той отказа да ми даде.

— Но сега ще му представиш друга жена на тази маса — каза Идън. — Хюстън не задоволява ли вкуса ти?

Кен отпи огромна глътка от своето уиски.

— Преструва се дяволски добре — изръмжа той. — Иска единствено парите ми.

— А какво ще направиш, ако се окаже, че парите ти въобще не я интересуват? Какво ще бъде, ако тя желае просто да има мъж и деца?

Кен вдигна рамене.

— Ще ги има по-късно. За мен има значение само едно — да си разчистя сметките с Фентън. Искам да седя в моята собствена трапезария, на моята собствена маса и с една от дъщерите на Чандлър като моя съпруга.

— И какво смяташ да правиш с Хюстън след тази съдбоносна вечеря? Това не са чифт обувки, които просто можеш да захвърлиш!

— Ще й купя няколко бижута. Нека си ги запази. А ако не намеря купувач за тази къща, може да й подаря и нея.

— Просто така? — попита иронично Идън. — Ще й кажеш ла си върви, защото вече е изпълнила предназначението си?

— Тя ще се радва да се отърве от мен. — Кен сърдито изпразни чашата си. — В моя живот няма време за съпруга. Закарай я в къщи, чу ли! — С тези думи той побърза да излезе от кабинета си.