Арнет Лем
Продадена принцеса (7)

ГЛАВА ШЕСТА

Два дни по-късно вечерта Меридийн седеше пред писалището и запечатваше писмото си до сестра Маргарет. След като бе описала на монахинята отвличането си, Меридийн я бе уверила, че е добре. В заключение бе я помолила да й помогне, за да избяга както от съпруга си, така й от опасностите, които криеха шотландските интриги.

Не бе виждала Ривъс от сряда вечер. Според шерифа Броуди съпругът й бе отишъл на лов.

Надяваше се той да падне от коня в копривен гъстак. Негодникът бе заключил вратата на стаята си и нито един от ключовете в замъка не можеха да отключат тази ключалка.

„Не мога да ти позволя да вземеш книгата.“

Превъзходно. Прочитането на Завета на принцесата щеше да почака. Разгадаването на ума на Ривъс Макдъф бе предизвикателство, достойно за най-големите умове. В един миг се бе държал като грижлив кавалер, като бе спасил Сирина от Съмърлед, в следващия си бе тръгнал без нито дума.

Отсъствието му я тревожеше извънредно. Гневът й бе предизвикан не от своенравния й съпруг, а от страхливия свещеник. Дори сега, като си спомни за срещата си с отец Томас, дланите й се събраха в юмруци, а очите й се присвиха.

Извънредно слаб и висок, с кафява коса, със съвършено изрязана тонзура и толкова добре подравнена брада отец Томас се бе извисил над нейните желания. Ривъс бе постъпил мъдро, като бе избрал този човек за техен свещеник.

След като бе отхвърлил искането й за петиция до папата за развод, добрият отец Томас й бе наредил да признае на Ривъс Макдъф опита си да се освободи от съпружеската си обязаност.

Тя просто му отказа да се подчини.

— Нито един истински свещеник не би поискал подобно нещо от една жена.

— Кажете му, лейди Меридийн, иначе аз ще го сторя.

— В качеството си на пратеник на Бога? Мисля, че не. Вашите решения се основават на нуждите на Шотландия.

Погледът му се плъзна към статуята на Мадоната.

— Бог е избрал шотландците също да му служат. Той е искал ние да уважаваме сънародниците си, иначе щеше да ни прати само римляни, които да се грижат за християнското му паство.

Меридийн се бе изсмяла на опита му да използва религиозно оправдание за наистина дяволската си постъпка.

— Милейди! — Елън се вмъкна в стаята и се завъртя.

Меридийн с удоволствие изостави спомена за благочестивия отец Томас.

— Те се върнаха, лейди Меридийн! — изчурулика Клън. — Не можете да познаете кой стои в този миг в нашите конюшни.

Макар да знаеше отговора, Меридийн не се сдържа да не подразни превъзбуденото момиче.

— Да не би случайно съпругът ми да се е върнал?

— О, да — Елън плесна с ръце и отправи замечтан поглед към тавана. — Но е дошъл още някой — един истински очарователен мъж.

Подбуждана от напълващата женственост, Елън разкриваше поне по една нова своя емоция всеки ден. Меридийн с удоволствие прекарваше времето си в компанията й.

— Да не би папата да ни е ощастливил с присъствието си?

Досущ птиче, което бърза да изгради първото си гнездо, Елън се стрелна през стаята, а вълнистата й руса коса се разбушува зад гърба й.

— О, милейди, вие безспорно сте най-хитрата жена, а аз просто нямам думи да опиша неговото идване. Само ако ме погледне сигурно ще повехна като болнава английска роза.

Според Сирина интереса на Елън към противния пол водеше началото си от последния Пролетен празник.

— Вчера ми се кълнеше, че Лесли е всичко, което една жена би могла да желае като обичан съпруг.

— Обичта ми вече не е насочена към лорд Лесли. — каза Елън сякаш ставаше въпрос за собственото й спасение и добави: — Той не свири на арфа и не пее балади… нито пък е капитан на собствения си кораб.

Меридийн наведе глава, за да скрие усмивката си.

— Кой е този новопристигнал образец на рицарството?

Като въздъхна, сякаш щеше да припада, Елън обгърна раменете си с ръце.

— Рендолф Маккуин.

Ривъс бе споменавал за него.

— Братът на Съмърлед?

— Да, а освен това старейшина на всички Маккуин. Когато по-големият му брат, Дръмънд, паднал в плен при стария крал Едуард, Рендолф превъзмогнал неописуеми опасности, за да поеме водачеството на клана си. — Тъй като бе изпразнила до дъно въздуха в дробовете си, тя си пое дълбоко дъх и продължи нататък. — Жената, която той избере, ще познае много щастие и женско блаженство. Сирина казва, че Маккуинови почитат техните жени, както кралете — кралиците.

Меридийн се надяваше, че наистина е така, заради доброто на най-старата си и добра приятелка.

— Иска ти се да сложиш неговата корона?

— О, милейди! Той е най-благородният менестрел, когото съм виждала и е неописуемо красив, и е по-добър с меча дори от римския император — каза тя и пое дъх. — Казват, че графинята на Бючън била толкова полудяла по него, че взела един къс меч и прогонила любовницата му на улицата чисто гола. — Лицето й по-червеня при тези думи.

— В такъв случай, Елън, по-добре скрий интереса си към този мъж. Ти нямаш меч, а само кама.

Младежкото обожание се превърна в истинска тревога. Но след миг, също така бързо, момичето се успокои.

— Ривъс ще ме пази от лоши ръце.

Ако загрижеността му към Сирина беше изобщо знак за загриженост, Ривъс сигурно наистина щеше да вземе меч, за да защити прислужниците на Елджиншър. Освен това щеше да победи, ако твърденията на отчето на неговите умения бяха истина.

Но какво щеше да направи, когато Меридийн му кажеше за искането си за анулиране на брака им? Не знаеше, но да отлага неизбежното изглеждаше проява на страх. Каузата й беше справедлива, а доводите — верни.

Меридийн затвори мастилницата, решена да приключи с тази история.

— Елън, моля те, потърси Ривъс и му кажи, че желая да го видя насаме веднага, щом му е възможно. А ако се опита да доведе със себе си Рендолф Маккуин, очаквам от теб да завържеш разговор с този човек… без да се плашиш.

— Да, милейди — тя се насочи към вратата, като си мърмореше: „Добър вечер, лорд Рендолф. Харесва ли ви тук? Желаете ли да ви разведа наоколо?“

В момента, в който Елън излезе в коридора, моминското й поведение изчезна. Гърбът й се изпъна като стрела, а стъпките й станаха равни като на принцеса.

Куражът на самата Меридийн обаче беше на изчерпване. Не я сдържаше на едно място. Трябваше да разкаже на Ривъс за посещението си при свещеника, иначе отец Томас бе обещал да го стори вместо нея. Юда!

Пребледня при мисълта за тези мъже, които я обсъждаха зад гърба й. Мъжете упражняваха прекалено силен контрол над жените и да се иска от нея да пожертва живота си за Шотландия беше нечестно.

Резкият отказ на отец Томас на молбата й я бе подтикнал да му се противопостави.

— Къде остана задължението на църквата да пази тайната на изповедта? — запита го тя.

— Вие не ме помолихте да изслушам изповедта ви. Настояхте, без да имате основателна причина, да се обърна към папата с петиция да разтрогне брака ви.

— Без основателна причина ли? — възрази тя. — Бях само на осем години и страдах от въздействието на отровата, дадена ми от баща ми. Свещеникът дори предложи годеж вместо сватба. Крал Едуард го принуди да ни венчае.

— Други неща са били по-важни.

— Има ли нещо по-важно от живота на едно беззащитно дете?

— Да, щом се отнася до принцесата на Инвърнес.

Прониза я презрение.

— Никога, никога няма да сложа короната от офика. Хората ви нямат право да искат това от мен.

— Толкова по-добре, в такъв случай ще се отдадете на грижите на Ривъс Макдъф. Той ще ви защитава и ще ви обича.

Лоялността му към Ривъс не трябваше да я изненадва. Свещениците се подчиняваха на волята на кралете на хората, домогващи се до властта.

— Това е вашата съдба, лейди Меридийн — продължи отец Томас.

Една наистина прискръбна съдба, помисли си тя.

— А ако баща ми отново се опита да се отърве от нежеланата си дъщеря? Кой ще ме защити тогава?

— Ривъс. Трябва да знаете, че ако изобщо има по-добър с меча в целия християнски свят, то това е сигурно императорът на Свещената римска империя. Синовете на Маккуин, Лесли, Макферсън — всички те са обучени от него войници, които ще го последват, за да вземат ваша страна. — Той говореше уверено, но студеното изражение в очите му й подсказа, че не му се вярва баща й да стане толкова дързък.

Кланова гордост. Познаваше я така добре.

Прекалено разгневена, за да отговори, тя стисна облегалката на пейката, докато ръцете й не се схванаха. Когато успя да се съвземе, излезе на пътеката между пейките.

— Вие срамите одеждите, които носите. Как можете да поставяте проблемите на клана над душите на онези, на които сте задължен да служите.

Без да помръдне, той спокойно й отвърна:

— Те често са едно и също. Ако не бяхте отсъствали толкова дълго, щяхте да разберете това. Тук ви чака много работа, а хората ще възнаградят саможертвата ви с искреното си приятелство.

Споменът за тази среща отново разпали гнева на Меридийн. Щеше да каже на Ривъс, но не поради причината, заради която отец Томас бе настоял. Не се чувстваше гузна да желае съдба, различна от шотландските интереси.

Погледна към часовата свещ. Върху нея на равни интервали бяха вдълбани пръстени, така че всеки от тях да отбележи един час време. Минаваше шест. Докато чакаше Ривъс, се успокояваше с мисълта, че отец Томас е все още зает с вечерната служба.

Какво ли щеше да каже Ривъс?

Когато на вратата се почука, Меридийн прибра писмата в сандъка при скъпоценната кесия на Сим. След това отиде да отвори.

Небрежно облегнат на рамката, Ривъс изглеждаше съвсем, спокоен, а очите му весело блестяха. Косата му беше пригладена назад и завързана на тила с кожена чантичка. Тази прическа подчертаваше високото му чело и силните скули. Наболата брада правеше бузите му по-черни и очертаваше устата му, привличайки вниманието към устните му.

Разтърси я спомена за изгарящата им целувка.

— Викала си ме.

Дали той също не си мислеше за онзи миг в параклиса?

— Роклята ти е много хубава, Меридийн. Жълтото ги подхожда.

Наистина си спомняше, а освен това тя доби впечатлението, че пак иска да я целуне. Развод, рече си тя и да вървят по дяволите романтичните мисли. Имаше работа да върши с него.

— Влез.

Предложи му вино. Оказа се, че той държи халба в ръката си. Защо не я бе забелязала? Защото бе погълната от грижи. Дланите й се навлажниха, сякаш за да докажат това твърдение.

— Елън каза, че си искала да ме видиш насаме.

Боже, през последните дни бе държала момичето до късно край себе си, защото не можеше да мисли за нещо, без Ривъс Макдъф да се изпречи в ума й.

— Да. Исках да говоря с теб.

— Добре, защото аз също имам новина за теб. Отсрочка?

— Каква е тя?

Той отпи дълга глътка от халбата.

— Първо ти. Настоявам.

Тя отиде до масата и си наля чаша вино. След това се приближи до стана и се вгледа в новата си творба. Усилията й бяха дали лоши резултати: беше изтъкала жълъди върху офика. Грешката беше по вина на Ривъс.

И сега ходеше припряно като Елън.

— Стори ми се, че куцаш, Меридийн. Да не си се ударила?

Палецът на крака я заболяваше всеки път, щом си спомнеше за заключената врата. Но нямаше никакво намерение да му обяснява как се бе ударила.

— Не.

— Най-добре ще е да го чуя от теб.

Сериозният му глас я накара да вдигне очи към него.

— Какво да чуеш? — издайнически трепна гласът й.

— Каквото се опитваш да скриеш от мен — засмя се той. — В Елджиншър е трудно да опазиш тайна.

С изключение на двайсетте му жени. Дори прислужниците й не знаеха нищо за тези бедни души.

— Какво те кара да мислиш, че крия някаква тайна?

Той посочи към стана.

— Помогна ми да разбера. Странно е това офиково дърво.

Тя се премести така, че той да не вижда гоблена.

— Снощи светлината беше лоша. Всички тук говорят само хубави работи за теб.

— Познават ме.

Самоувереността му не знаеше граници, а в измачканите си ловни дрехи изглеждаше още по-висок и широкоплещест.

— Успя ли да опетниш името на Сим?

Тя отпи глътка от медовината.

— Не.

— Изгони ли семейство Монфише?

Това накара Меридийн да се усмихне, а играта на гатанки започна да я отпуска.

— Щом Сайбил не е успяла да накара мъжа си да на пусне службата при теб, как бих могла да го сторя аз?

— Успя ли да насъскаш прислужниците една срещу друга?

На кораба го бе заплашила да разбие домакинството му. Не би трябвало толкова доволно да хвърля думите в лицето й сега. Това щеше да бъде още една причина да го мрази. Но не можеше да го направи.

— Не. Елън, Лизабет и Сирина са много добри компаньонки.

— Давай нататък, тогава, Меридийн.

Тя улови погледа му и вирна брадичка.

— Отидох да се срещна с отец Томас.

Ривъс повдигна вежди, сякаш чакаше да чуе някакво откровение.

— Помолих го за анулиране на брака ни.

Погледът му стана по-остър, но той не помръдна.

— И смиреният ни свещеник отказа?

— Смирен ли? Говори ли с него?

— Не.

— Тогава откъде знаеш, че е отказал?

Той й отправи усмивката си, която тя вече бе на път да намрази и посочи с халбата към гардероба.

— Не си си опаковала багажа.

Меридийн кипна от ярост.

— Как смееш да се отнасяш с такова лекомислие към мен?

Ривъс застана до леглото и се облегна на един от стълбовете.

— Какво ти каза отец Томас?

Безгрижната му реакция я обърка.

— Каза ми, че никой в Хайлендс няма да ми помогне.

— По-правилно ще е да се каже, че всички в Хайлендс търсят щастието ти.

— Но само докато го намирам тук и с теб.

Той въздъхна и поклати глава.

— Откъде знаеш, че то наистина не е тук при мен?

Сърцето й желаеше единствено безопасността на Англия.

— Защото никога не бих могла да бъда щастлива на един хвърлей разстояние от баща си.

Един мускул трепна върху челюстта му.

— Баща ти иска никой в Хайлендс да не бъде щастлив — процеди той през стиснатите си зъби.

— Колко възхитително, че си намерил някого, когото да мразиш! По това напълно си приличаме.

— Той се закле, че по-скоро ще унищожи кралство отколкото да ме види с хайлендската корона.

Наранените чувства я накараха да каже:

— Не бих дала счупена игла за клановете, короните и менците от офика.

При тези нейни гневни думи той се стовари в едно кресло и отпусна глава назад. С увиснали ръце и затворени очи, той изглеждаше сякаш изтощен от собствената си ярост.

Меридийн се зачуди какво ще бъде следващото му действие. Заобиколи го и додаде:

— Ако лошият ти нрав те е убил, аз няма да съм сред опечалените.

Ривъс се усмихна и гърдите му се разтърсиха от сдържан смях.

— Ще ми направиш ли тази услуга? — добави тя.

— Имам ли право на последно желание?

Объркана от бързите промени в настроението му, тя се сопна:

— Само ако то не включва мен.

— Ни най-малко — рече той прекалено сърдечно. Бих искал да призовеш онези всемогъщи принцеси, които да ме отведат на Онзи свят. Човек с такова търпение като мен заслужава известна награда.

Най-сетне пред очите й просветна.

— Ти си пиян.

— Пиян? Х-мм — той превъртя думата в устата си. — Вярно е, че пийнах няколко халби от най-добрия ейл на Маккуин. В началото се изплаших, че острият ти език е изгубил ефекта си. — Той вдигна халбата в поздрав, към нея и рече: — Слава на светците, алкохолът е по-силен от думите. Аз съм неуязвим за презрението ти.

Пиян! Дни наред си бе мислила, че той набавя месо за трапезата и обмисля онази тяхна последна прегръдка. А той се е веселил с един от онези проклети Маккуинови.

— Махай се оттук.

Той пое дълбоко през носа си въздух, а челюстите му се стегнаха.

— Да извикам ли портиера? — добави тя.

Ривъс започна да барабани с пръсти. Възмущението, което къкреше в нея от неуспешната й среща с отец Томас най-сетне завря в истински гняв.

— Жалко, че подкупния ти свещеник е зает. Той би бил идеална бавачка за теб. Добре се справя с твоите дела.

Ръката му се сви в юмрук.

Доволна, че го е накарала да изгуби контрол, тя продължи нападението.

— Може би някоя от твоите двайсет жени ще те завлече обратно до пещерата ти.

Преди да е мигнала с очи доброто му настроение се бе върнало.

Добрите й надежди отлетяха.

— Признаваш ли си, че държиш тези жени?

— Ще ми повярваш ли, ако отговоря отрицателно?

— Ще ги махнеш ли, ако те накарам?

— А! — той я огледа над ръба на халбата. — Отново имаме удоволствието да разрешим едно малко спречкване.

— Любимото ти занимание.

— Второто ми любимо занимание — той й се усмихна широко. — Ти си ми първото.

Като пренебрегна гласа на разума, тя отвърна:

— Сигурна съм, че тези жени те желаят. Онази целувка в параклиса не значи нищо за мен.

Подобно на лъва, който беше негов символ, той скочи от стола и я притисна към стената.

— Тогава защо каза онази целувка? Меридийн, страстта ти не беше по задължение. Харесваш ме и това те плаши.

— Мразя те и това ме очарова.

Той се облегна към нея, като я притисна с гърди.

— Какво правиш?

— Познай.

— Освен, че ще ме размажеш върху стената нямам друга идея.

Гърдите му се разтресоха от смях.

— Има огън в теб, Меридийн, и това ми харесва. Но, знай едно, моя ревнива жено, относно брака съм непреклонен.

— Ревнива ли? — тя се противопостави на силата на волята му. — Ти ме искаш само заради меча.

Изражението му се смекчи, а погледът му стана нежен. Плъзна се надолу по лицето и към шията й.

— Освен това съм твърдо решен да те видя легнала гола до мен. Ще открия дали гърдите ти са така хубави, както си представям. След това ще ги целувам и когато им се наситя ще вкуся и други сладостни места по тялото ти. Ще ти хареса в сватбеното ни ложе.

В ума й се надигнаха живи картини.

— Съмнявам се, че ще можеш да ми отделиш време, а и аз няма да ти се отдам доброволно.

Усмивката му стана иронична. Той повдигна халбата към устните й.

— Всички отстъпват пред пивото на Маккуин. Искаш ли да го опиташ?

Ривъс възвръщаше доброто си настроение сякаш се намяташе с плащ. Трябваше да воюва за позициите си.

— Не, благодаря. След като си толкова решен да ме задържиш, мога ли да имам някакви мои пари?

— Мога ли да знам за какво ти са?

— За пратеници, който да занесат писмата ми. Писах на сестра Маргарет и на други.

— Сестра Маргарет знае къде си. Дръмънд й е казал.

Някак изведнъж изтощен, Ривъс опря чело на стената, така че бузата му почти се опираше в нейната. Миришеше на гора, на пушек и на дълга езда под слънцето.

— Рендолф ще иде да занесе писмото ти на сестра Маргарет. Утре тръгва за имението на брат си Дръмънд.

— Освен това написах писмо до папата.

— Това няма да ти донесе нищо. На два пъти Мори се обръща към църквата за възстановяване на годежа ти с него. И двата пъти му бе отказано. Нашият брак остава в сила.

По изрично желание на баща й Меридийн още с раждането си бе обещана на граф Мори. Годежът им бе официално обявен на петия й рожден ден.

— Папата не е изслушал моята молба.

— Много добре. Ако направиш нещо за мен, ще изпратя писмото ти до папата.

Сега, след като той бе отстъпил, тя реши да държи твърдо позициите си.

— Няма да се съглася на нищо, което засяга клана Чаплинг или меча.

— Както кажеш. Но ще се опиташ ли да се насладиш на престоя си, поне докато си тук?

Замисълът му бе прозрачен като дъждовна вода. Намислил бе да я съблазни да остане тук. „Ще бъде истинска наслада да те видя как се отдаваш на чара на Хайлендс.“ Ривъс бе казал това, малко след като я бе отвлякъл.

— Имам ли думата ти?

Беше се усъвършенствала в изкуството да се преструва на щастлива още от ранна възраст, а пък идеята да стане приятелка с прислужниците й харесваше истински. Надяваше се да говорят хубави неща за наставничката си, след като тя се върнеше в Англия.

— Кълна се.

— Значи сделката е сключена. Ако я нарушиш, ще те накажа.

— Вече обеща да ме набиеш и да ме хвърлиш в тъмницата си. Направо съм изплашена от твоя гняв.

— И ужасена от всичко останало — промърмори той.

Явно я мислеше за страхливка. Първият й порив бе да му докаже, че греши, но той беше прекалено близо до нея и това й доставяше удоволствие. Бе загубила малките си предимства в боя, особено когато раменете му й пречеха да вижда, а топлината му проникваше през дрехите й.

— Освен ако не събереш смелост — продължи той — да подпечаташ сделката ни с целувка.

Дали целувката щеше да бъде така разтърсваща както преди? Не, със сигурност.

— Става ти навик.

— Всички от клана Макгилвири отбягват сделките.

Семейството й бе чуждо за нея. Знаеше повече за Елън и Сирина, отколкото си спомняше за роднините си.

— Аз не съм като тях.

— Винаги съм твърдял, че е така.

Обзе я спокойствие и Меридийн изпита странното желание да му поблагодари. Бе дала дума да остави настрана задръжките си.

— Твърде късно е — промърмори той и впи устни в нейните.

Гърбът й инстинктивно се изви и ръката му без усилие се вмъкна около кръста й, за да я подкрепи. Интимността ги обгърна с лекотата, с която иглата пробива плата. Обзе я усещането, че му принадлежи, а мислите й полетяха назад към времето, когато едно момче и едно момиче стояха пред вражеския крал.

Образът я разтревожи. Тя се откъсна от устните му.

— Сигурна съм, че сега искаш да се върнеш при пияните си приятели.

Той я изгледа така продължително, че Меридийн бе сигурна, че ще откаже да си тръгне. Без да откъсва очи от нея, той се отблъсна от стената.

— Дай ми писмата си.

Преди да е променил решението си, тя грабна писмата и му ги подаде.

— Заклеваш ли се, че ще ги доставиш?

— Кълна се в честта си като старейшина на клана Макгиливри.

Той се насочи към вратата. Меридийн си спомни, че той също бе искал Да говори с нея.

— Какво искаше да ми кажеш?

Без да се обръща Ривъс подхвърли през рамо:

— Ана и Джон Съдърленд са изчезнали.

После излезе и затвори вратата. Целувката им бе прочистила като скок в студена вода ефекта от пивото на Маккуин. Той отиде в стаята си напълно трезвен и с тяло, напрегнато като пружина от желание. Главата му се въртеше от нейното признание и собствената му лъжа. Наистина щеше да изпрати куриер до папата, и щеше да даде на младия Лесли указание да се отбие по пътя във всичките фамилни имения във Франция. По времето, когато емисарът щеше да е отнесъл писмото, тя щеше да бъде прекалено заета да кърми третото или четвъртото им дете за да мисли за разтрогване на брака им.

Ривъс не можеше да избие от главата си усещането за устните й и начина, по който тя се бе отпуснала в ръцете му. Макар и скоро зародена, чувствеността й с всеки път ставаше по-силна. За стотен път той си спомни как бе коленичил до нея в църквата и как бе почувствал, че тя го гледа в отговор на неизказаната му молитва. Целувката го бе зашеметила, тъй като в този кратък интимен момент тя бе свалила бариерата на пътя към сърцето си и му бе дала възможността да зърне чаровницата, която се криеше там.

Тя искаше да го обикне. Можеше да почувства нуждата от ласка, но жестокостите на миналото бяха оставили все още пресен спомен в паметта й. Планът, с който смяташе да я спечели, беше съвсем прост. Сега тя му бе дала обещание да остави настрана непоносимостта си. Това беше някакво начало и ако целувката беше знак, значи се движеше в правилна посока. Поне щеше да успее да обедини хайлендските кланове. Най-голямата скъпоценност в съкровищницата на Макгиливри му принадлежеше. А тя се целуваше като жена, която е решена да разкрие загадката на любовта.

Окрилен от решителността си, той заповяда да му приготвят гореща баня. След това изкачи на бегом стъпалата към горния етаж. Завари шерифа Броуди да го чака пред заключената врата на стаята му.

— Докато те нямаше момичето се опита да я отвори поне дузина пъти — рече Броуди.

Ривъс не сдържа усмивката си.

— Така ли?

Броуди не скри загрижеността си.

— О, Ривъс! Какви грехове си извършил, та сега да ги изкупваш с тази жена?

— Не са мои грехове. Сигурно грешникът е бил Хейкън, съпруг на съименницата й.

— И на него Бог му е дал жена с характер.

Ривъс извади ключа от кесията си и отключи вратата, като отстъпи встрани, за да пропусне Броуди.

— Но е успял да предаде ината си на жена ми. — Той присви устни в одобрителна гримаса.

— Така е — съгласи се шерифа, като коленичи пред огнището и се зае да разпалва огъня. — Когато разбра, че не може да отвори вратата, тя я ритна с такава сила, че все още куца.

Ривъс бе забелязал тази нередност. Освен това разбра, защо тя не бе поискала да сподели с него, как се бе наранила. Инатът й. Особено, когато бе изправена пред дилема. Познаваше добре това състояние.

— Дочух мълва, че със Съдърлендови се е случило нещо лошо.

Ривъс посърна, защото животът му се движеше от едно затруднение към друго. Той събра смелостта си, защото беше уверен, че в края го очаква голяма награда.

— Дано Кътбърт не стои зад изчезването им.

— Нека оставим Съдърлендови да водят тази битка. Тук си изправен пред по-голяма цел…

— Моята цел е мира в Хайлендс. Ако съюзените кланове не могат да защитят братята си от клана Съдърленд, значи сме се провалили в намерението си да се обединим.

— Но всеки знае, че Кътбърт е на нож с тебе.

— Тогава да се надяваме, че Съдърленд е взел погрешен кораб.

— Какво се е случило с него?

— След като тръгнаха от Елджин са спрели в Кроматри. Джон и Ана слезли на брега.

— Ана не се е върнала.

— Да. Историята дойде от един моряк в Неърн, който се кълнеше, че са забелязали Макгиливри в Кроматри.

— Крал Робърт ще му даде да разбере.

— Да и ако Брус иска да управлява честно цяла Шотландия, ще трябва да се научи да си цапа ръцете в Хайлендските истории.

— Той очаква от теб да се справиш с Кътбърт.

Ривъс дръпна кесията от колана си и я хвърли върху масата.

— Тогава нашият крал трябва отново да си помисли. Веднъж вече тръгна срещу мен заедно с Кътбърт. — Ривъс вдигна ръка, за да покаже, че иска да сложи край на този раздор. — Достатъчно за Кътбърт. Самото му име е достатъчно да получа киселини. А в същото време само като си помисля за дъщеря му и сърцето ми се стопля.

Броуди избухна в силен смях.

Ривъс, който отново се бе развеселил, му показа писмата на Меридийн.

— Жена ми е написала писмо до папата с молба да разтрогне брака ни.

— И други са се опитвали, но са се проваляли.

— Така е. Младият Лесли все още ли копнее да посети роднините си във Франция?

— Да. Братовчедка му скоро ще се сгодява за едно от момчетата на краля на Бургундия.

Ривъс потисна чувството на вина, което го прободе и каза:

— Тогава ще отиде да я види и ще остане там, докато братовчедка му не роди първото си дете. Тогава ще продължи, за да даде на папата писмото на Меридийн.

— Братовчедката на Лесли е само на пет години.

— Значи Лесли ще стои там дълго, а пътуването му ще бъде изключително мудно.

— Не бих искал да съм на твое място, когато тя научи истината — подсвирна Броуди.

— Когато тя получи отказа на молбата си, моето място ще е в леглото й.

Едно почукване на вратата ознаменува появата на Сим, последван от върволица слуги, понесли кофи с изпускаща пара вода. Като подаде на Ривъс малко сандъче, стюардът рече:

— Цветните пенита на принцесата.

Според Завета цветните пенита, както ги нарекли в началото, били златни монети, но се превърнали в дървени. Оттогава ги използвали като символ на обич и ги давали за награда на децата. През гладните години дори ги използвали като разменна единица.

Ривъс вдигна капака на кутията. По-малки от сребърните монети, сечени от Едуард I, тези дървени пенита щяха да отбележат завръщането на принцесата на Инвърнес.

Дали Меридийн щеше да ги приеме и да ги раздава на добра воля? Дано, надяваше се той.

Когато слугите излязоха, Ривъс смъкна дрехите си и влезе във ваната. Броуди се излегне в креслото и се зае с изучаване на дървените монети.

Водата излекува Ривъс от мъките му.

— Какво ново-вехто, докато ме нямаше? — попита той.

— Зидарят напусна. Снощи пристигна един колар от Абърдийн. Казват, че смятал да се установи тук.

— Има ли жена и деца?

— Не, но има добри инструменти и ковача смята, че чужденецът си разбира от работата.

За Ривъс семействата бяха добре дошли в Елджиншър. Необвързаните търговци и търсачите на приключения носеха само неприятности.

— Провери дали не прекарва повечето си време в пивницата.

— Ще накарам момчето на Грант да го държи под око.

Като загреба пълна шепа от любимия си сапун с аромат на бор, Ривъс се зае да сапунисва главата и тялото си.

— Как върви търговията?

Броуди върна цветните пенита в сандъчето и го затвори.

— Представителят на Гордън дойде да купува сол. Маклийн твърди, че овцете скоро ще започнат да се оагнят. Отец Томас се върна днес следобед. Лейди Меридийн го посети. Боя се, че срещата им е протекла зле за нашия свещеник. На два пъти се обърка но време на вечернята и се развика на клисаря, докато той раздаваше милостиня.

Ривъс можеше да си представи как верният и хладнокръвен отец Томас порицава Меридийн за желанието й. Още по-добре можеше да си представи яростта й. Щеше да каже на Томас, че въпроса е решен. Чакаха го по-приятни задължения.

— Старата ловна хижа е твоя.

— Благодаря ти. Винаги съм искал подобно местенце.

— Заслужаваш го, приятелю. Аз си строя нова при Змийския завой на реката.

— Мястото е хубаво. Чудех се защо се върна с толкова малко улов. Мислех си, че е било заради компанията на лорд Рендолф.

Идеята за строежа на новата хижа му бе хрумнала, докато препускаха през гората. След цял ден езда Ривъс не бе успял да се изтощи, така че се зае да сече дървета от яд. Размахва брадвата с надеждата, че ще заличи мислите за Меридийн, целувката им; страстното желание на тялото му за интимност. Веднъж започнат, строежът на хижата му даде нужното му развлечение. Работата бе прекъсната от пристигането на Рендолф Маккуин.

— Ще я нарека „Търпението на Макдъф“.

— Защо?

Ривъс изплакна сапуна от косата си, след това започна да търка тялото си.

— Защото там свърши търпението ми.

— Търпението ти към очарованието на една чернокоса дама?

Обещанието й да погледне благосклонно на новия си живот поддържаше доброто настроение на Ривъс.

— Да.

— Моли се тя никога да не стъпва там.

— Ако отиде там, тя ще загуби девствеността си, защото, кълна се, Броуди, силите ми да се съпротивлявам са на изчерпване.

— Но ще бъдеш богато възнаграден. Помисли си за синовете, които тя ще ти роди.

— И момичетата.

— Каза ли на Гиби за пристигането на принцесата?

Мисълта за десетгодишната му дъщеря накара Ревът да се усмихне.

— Да. Когато й споменах, че дърводелецът прави дървените пенита, тя ме помоли да получи най-първото.

Броуди се вгледа във вече яркопламтящия огън и се усмихна с любов.

— Кога ще кажеш на лейди Меридийн за Гиби?

Ривъс се пресегна за кърпа и излезе от ваната.

— Скоро. Принцесата ще избере името на нова прислужница. Ще поканя Гиби на церемонията.

— Моли се да не сложи името си в купата.

— Не се бой. Гиби обича силно баба си и дядо си. Няма лесно да изостави грижовното отношение, на което се радва при тях. — Той седна край огъня и навлече гащите си. — Така. Имам перверзното желание да видя лицето на Рендолф, когато зърне жена ми.

— Ако той има желанието да я поздрави както подобава, първо ще трябва да се отърве от младата Елън.

— Девойчето ще открие още утре, че някое друго момче е взело ума й.

— А дали утрото ще завари лейди Меридийн с изгубен по тебе ум?

Обзет от добродушно спокойствие, Ривъс се протегна.

— Подозирам, че тази вечер край масата ще има усмивки.

Самохвалното му твърдение се потвърди. Почти. Но усмивките бяха не такива, каквито се бе надявал да получи.