Александър Мирер
Главното пладне (26)

Пак сам

Впоследствие Стьопка си спомни този спор и разбра, че още тогава Портнов вече всичко бе решил, но в момента беше съвсем объркан. Добре де, нека Благоволин да не ходи при телескопа — той няма „гол охлюв“ и личен номер и охраната ще го пипне още на портала. Но от друга страна, никак не е приятелски да оставя Портнов сам. Колкото до идеята му — да надвие „хипнозата“, — Стьопка, разбира се, се съмняваше. Сурен Давидович не можа да я надвие… Степан гледаше към улицата и човъркаше с нокът боята на перваза.

Изсъскаха гуми. Пред общежитието бавно приближи и спря зелен ГАЗ–69. Слязоха двама и тръгнаха към входа.

Вероятно тилът на Стьопка бе настръхнал — Благоволин в миг се озова до прозореца, погледна и нареди с твърд шепот:

— По дясната стълба, през задния вход и на двора!

Стьопка и Портнов изскочиха в коридора. Веднага щракна ключалката и зад вратата нещо затрополя и заскърца.

— Мести шкафа — прошепна Вячеслав Борисович и тихо се придвижиха по хладния коридор към дясната стълба.

На площадката Степан каза: „Ако има нещо, ще свирна“ и затича напред. Качиха се в колата, без да се срещнат с ония двамата. Вячеслав Борисович включи двигателя и потегли рязко, като с тласъци превключваше скоростите. Сви по улица „Ленин“ и уморено проговори:

— Ще слезеш на завоя при совхоза. Тръгни към високоволтовата линия, там прочети инструкцията и действувай.

— Нека с вас — замоли се Степан и провери дали пистолетът е в пазвата му.

— Не може с мене.

— Вие ще развалите ли този… усилвател?

— Сега вече в апаратната и мишка не може да се промъкне. — Инженерът се огледа и колата тръгна накриво. — А, по дяволите! Наистина трябваше да го…

— В никакъв случай — рече Стьопка.

— Не зная. Подсказа ми една добра мисъл… Не зная… Слушай, Стьопка, ако ме срещнеш — бягай. Гледай да не ми се мяркаш пред очите дори повече, отколкото на другите.

— Защо?

— Ако отново ме обработят, аз самият ще те предам.

Колата отново зави. Стьопка попита:

— А той защо е „сантиментален боксьор“?

— Той е добър човек — с мъка каза Портнов. — Много добър. Не би могъл дори да удари човек, какво остава да убие. Спирам. Стигнахме.

„Ехе, такъв чичко, отгоре на това боксьор, пък не можел да удари човек — как ли не!“ — помисли си Степан и тъй като му се искаше да вярва, че вече ги преследват и няма да има закога да спират, ами двамата с инженера трябва да хвърчат към телескопа и там да ги „подредят“, бавно попита:

— А кой е този ейч-бомб?

— Водородна бомба на английски — рече инженерът и натисна спирачката.

Стьопка сви глава в раменете си.

— Хайде, върви. Върви спокойно, аз на всяка цена — на всяка, разбираш ли? — ще издържа, а ти действувай спокойно. И се пази, всичко зависи от тебе.

— Не отивайте там! Защо отивате?

— За да ги заблудя. Благоволин не знае за тебе, а пък мене ще ме търсят. И във всички случаи ще ме намерят. Сбогом.

Млясна Стьопка по челото и го изблъска от колата, викна:

— Ще се опитам да ги изпреваря! — И замина. На завоя се поднесе наляво, моторът изрева и Степан отново остана сам.