Реймънд Чандлър
Невадски газ (8)

8

Минаха по балкон, който гледаше към салон за хранене и дансинг. До ушите им достигнаха леките звуци на динамичен джаз, изпълняван от гъвкаво полюшващи се музиканти. С музиката долетя миризма на храна, цигарен дим и пот. Балконът беше висок и гледката долу имаше вид на декор, заснет с издигната камера.

Плешивото крупие отвори врата в дъното на балкона и влезе, без да се обръща назад. Русият, когото Де Рюз беше нарекъл Ники, го последва, сетне Де Рюз и Франсин Лий.

Озоваха се в къс коридор, осветен от лампи с матирани глобуси. Вратата в края му беше като от боядисан метал. Крупието натисна някакъв уговорен сигнал с дебеличкия си пръст върху малък звънец отстрани. Разнесе се жужене като при освобождаване на врата с електрическа ключалка. Крупието побутна ръба и влезе.

Приветливата стая беше нещо средно между кабинет и канцелария. Срещу вратата под прав ъгъл бяха разположени камина и зелено кожено канапе. Мъжът, седнал на канапето, остави вестника си настрани, вдигна очи и физиономията му. Внезапно стана морава. Беше дребен, с кръгла главичка и изопнато мургаво лице. Черните му очички без блясък наподобяваха бакелитови копчета.

По средата на стаята имаше голямо бюро и от едната му страна стоеше много висок мъж с шейкър за коктейли в ръцете си. Главата му бавно се извърна и той погледна през рамо към четиримата, които влязоха в стаята, без да престане ритмично да разклаща съда. Имаше изпито лице с дълбоко хлътнали очи, отпусната сивкава кожа и късо подстригана червеникава коса без път в нея. На лявата му буза се открояваше тънък белег, подобен на пречупен кръст.

Високият остави шейкъра, обърна се и се втренчи в крупието. Човекът на канапето не помръдна, ала в неподвижната му поза се долавяше напрегната готовност за скок.

— Май се канят да ни обират — съобщи крупието. — Нищо не можех да сторя. Изкараха от строя Големия Джордж.

Русият жизнерадостно се усмихна и извади от джоба си четирийсет и пет калибровия пистолет. Насочи го към пода.

— Тоя пък си мисли, че било обир — възкликна той. — Как да не се пукнеш от смях!

Де Рюз затръшна тежката врата, Франсин Лий се отдалечи от него в срещуположния на камината ъгъл на стаята. Той не я погледна. Мъжът на канапето обаче я огледа, а след нея и останалите. Де Рюз тихо обясни:

— Високият е Запарти. Дребният е Мопс Паризи.

Русият отстъпи встрани, като остави само крупието да стърчи в средата на стаята. Четирийсет и пет калибровият пистолет държеше под прицел мъжа на канапето.

— Точно тъй, аз съм Запарти — потвърди високият и хвърли любопитен поглед към Де Рюз.

После се обърна гърбом, отново взе шейкъра, извади запушалката и напълни плитка чаша. Пресуши я на един дъх, избърса устата си с тънка ленена кърпичка и много внимателно я нагъна в джобчето си така, че трите й крайчета да се показват.

Де Рюз пусна тънката си студена усмивка и докосна с пръст края на лявата си вежда. Дясната му ръка беше в джоба на сакото.

— С Ники разиграхме малка сценка — рече той. — Налагаше се, та да не се чудят момчетата отвън, ако се вдигне малко повечко шум при влизането ни тук.

— Интересно звучи — съгласи се Запарти. — За какво искахте да ме видите?

— За оная кола с газа, с която разхождате хората — поясни Де Рюз.

Човекът на канапето направи рязко движение и ръката върху коляното му отскочи като ужилена.

— Недейте… или давайте, ако повече ви харесва, мистър Паризи — рече му Ники. — Въпрос на вкус.

Паризи отново замръзна. Ръката му се отпусна върху късото дебело бедро.

Де Рюз излезе напред в средата на стаята, близо до крупието. Полюляваше се, отделил пети от пода. Сивите му очи проблясваха сънливо, но лицето му беше уморено и изопнато, вече не младо.

— Може и неволно да си се оказал забъркан в тая история, Запарти, но не ми се вярва. Говоря за синия линкълн номер пет „А“ шест, на предната седалка с контейнер с невадски газ. Нали го знаеш, Запарти, оня газ, дето в тоя щат го пускат на осъдените на смърт за убийство.

Запарти преглътна и голямата му адамова ябълка подскочи нагоре и надолу. Той изду устни, сви ги и отново ги изду.

Мъжът на канапето се изсмя високо, сякаш всичко това го забавляваше.

Глас, който не принадлежеше на никого от присъстващите в стаята, рязко отсече:

— Русият, я пусни патлака. Другите да вдигнат ръце горе.

Де Рюз погледна към отворения капак в стената зад бюрото. През отвора се подаваше ръка с пистолет, но не се виждаше нито тяло, нито лице. Светлината в стаята отчетливо открояваше ръката с пистолета. Оръжието беше насочено, кажи-речи, право към Франсин Лий.

— Дадено — бързо каза Де Рюз и вдигна празните си ръце.

— Това трябва да е Големия Джордж — промърмори русият. — Отпочинал и свеж. — Той разтвори дланта си и четирийсет и пет калибровият пистолет тупна на пода пред него.

Паризи пъргаво се изправи и измъкна изпод мишницата си пистолет. Запарти също извади револвер от чекмеджето на бюрото и го стисна здраво.

— Изчезвай и не се показвай повече — изкомандва той към отвора в стената. Капакът се захлопна.

Запарти рязко направи знак с глава на плешивото крупие. Откакто беше влязъл в стаята, той не бе шавнал и на косъм.

— Връщай се на мястото си, Луис. И горе главата.

Крупието кимна, обърна се и излезе от стаята, като внимателно затвори вратата зад себе си. Франсин Лий глуповато се изкиска. Вдигна ръка и придърпа плътно наметката си около шията, сякаш в стаята беше студено. Но прозорци нямаше и огънят в камината пръскаше топлина.

Паризи изсвистя през зъби, с бърза стъпка приближи Де Рюз и пъхна пистолета си под носа му, тласкайки главата му назад. С лявата си ръка пребърка джобовете му и извади колта, после го опипа под мишниците, заобиколи го, провери за оръжие на кръста и пак застана пред него.

Сетне отстъпи малко и удари Де Рюз по бузата с дръжката на единия пистолет. Де Рюз остана съвършено неподвижен, само главата му малко се килна от удара с твърдия метал.

Паризи отново го удари на същото място. От скулата на Де Рюз лениво се проточи струйка кръв. Главата му увисна, а коленете му омекнаха. Бавно се свлече долу и се облегна на лявата си ръка, като разтърсваше глава. Тялото му се преви на две и краката му се подгънаха. Дясната му ръка се поклащаше, увиснала до левия глезен.

— Стига толкова, Мопс — обади се Запарти. — Не се настървявай на кръв. Тия хора трябва да говорят.

Франсин Лий отново се разсмя, съвсем нелепо. Тя се плъзна покрай стената, опряла ръка на нея.

Паризи задиша тежко и се отдръпна от Де Рюз с щастлива усмивка на кръглото си мургаво лице.

— Отдавна го чакам това — каза той.

Когато се отдалечи на около два метра от прилегналия на пода мъж, изпод левия крачол на Де Рюз проблесна малък и тъмен метален предмет, който мигом се озова в ръката му. Раздаде се рязък гръм и откъм пода се надигна оранжево-зелено пламъче.

Главата на Паризи се отметна назад. Под брадичката му се появи кръгла дупка. Почти веднага се уголеми и почервеня. Пръстите му се разхлабиха и изтърваха двата пистолета. Тялото му се олюля и той тежко се стовари на пода.

— Господи Боже! — промълви Запарти и се прицели с пистолета си. Франсин Лий пронизително изпищя и се нахвърли отгоре му с дращене, ритане и задъхани хлипове.

Пистолетът изтрещя два пъти и два куршума се забиха в стената. Посипа се мазилка.

Жената се стрелна към пода, опряна на колене и длани. Изпод роклята се оголи дългият й строен крак.

Русият, приклекнал на едно коляно, отново със своя четирийсет и пет калибров пистолет в ръка, изръмжа възхитен:

— Че тя го обезоръжи, копелето недно!

Запарти се изправи с празни ръце, а изражението на лицето му бе страшно. Върху опакото на дланта му имаше дълга червена драскотина. Револверът му лежеше на пода до Франсин Лий. Ужасените му очи го гледаха невярващо. Паризи изхърка веднъж и застина.

Де Рюз се изправи. Малкият маузер приличаше на играчка в ръката му. Гласът му, все едно много отдалеч, изрече:

— Дръж под око оня капак, Ники…

Извън стаята не се чуваше шум, отникъде нито звук. Запарти стоеше до бюрото вкаменен, с мъртвешки вид. Де Рюз се наведе и докосна Франсин Лий по рамото.

— Добре ли си, мила?

Тя подви крака под себе си, надигна се и застана права, загледана в Паризи. Тялото й се тресеше от нервни тръпки.

— Прости ми, мила — тихичко продума Де Рюз до ухото й. — Изглежда, съм отсъдил погрешно за теб.

Той извади носна кърпа от джоба си, наплюнчи я, после леко потърка лявата си буза и погледна кръвта върху кърпичката.

— Големия Джордж трябва пак да си е легнал — обади се Ники. — Глупак излязох, че не го застрелях.

Де Рюз кимна леко и промълви:

— Да-а. Цялото представление не го биваше. Къде са ви палтото и шапката, мистър Запарти? Искаме да ви поразходим с нас.