Реймънд Чандлър
Невадски газ (3)

3

Застанал под стъкления навес пред страничния вход на „Чатъртън“, Де Рюз огледа „Айрълоу стрийт“ в двете посоки, а после насочи очи към припламващите светлини на „Уилшър стрийт“ и към тихата тъмна пресечка отстрани.

Дъждът валеше косо и почти безшумно. Една капка се стече от навеса, падна върху огънчето на цигарата и то изсъска. Той вдигна куфара и тръгна по „Айрълоу стрийт“ към колата си. Тя беше паркирана чак на съседния ъгъл — лъскав черен пакард, дискретно украсен с хромирани лайсни.

Спря, отвори вратата и от вътрешността на колата към него мигом се насочи пистолет. Оръжието опря в гърдите му и глас се обади:

— Стой! Горе лапите, пиленце.

Де Рюз едва различи човека в колата. Слабо лице с орлов профил, което не се виждаше добре на оскъдната отразена светлина. Усещаше болка в гръдната си кост от натиска на пистолета. Зад него приближиха бързи стъпки и друг пистолет го подпря в гърба.

— Доволен ли си? — попита различен глас.

Де Рюз пусна куфара, вдигна ръце и ги опря в покрива на колата.

— Добре де — уморено изрече той. — Какво е това… обир ли?

От колата се чу зъл смях. Отзад го фраснаха по гърба.

— Отстъпи… бавно!

Де Рюз отстъпи, като държеше ръцете си вдигнати много високо.

— Не толкова високо, заплес! — заплашително из ръмжа мъжът отзад. — Само до раменете.

Той смъкна малко ръцете си. Човекът от колата излезе и се изправи пред него. Отново опря пистолета си в гърдите му, протегна дългата си ръка и разкопча палтото му. Де Рюз се наклони назад. Дългата ръка пребърка джобовете и го опипа под мишниците. Трийсет и осем калибровия пистолет в кожен кобур, прикрепен на пружина, престана да му тежи под едната ръка.

— Намерих един, Чък. Нещо откъм теб?

— На кръста няма.

Мъжът отпред отстъпи настрани и взе куфара.

— Мърдай, пиленце. Ще се повозим в нашата бричка.

Тръгнаха надолу по „Айрълоу стрийт“ към голяма лимузина, син линкълн със светла ивица през средата. Мъжът с орловия профил отвори задната врата.

— Влизай!

Де Рюз се подчини примирено, като приведе глава под покрива на колата и изплю фаса от цигарата във влажния мрак. В носа го лъхна слаба особена миризма, сякаш на презрели праскови или на бадеми. Седна вътре.

— Ти до него, Чък!

Линкълнът се понесе по „Ривърсайд“ и подмина входа на Грифит Парк.

— Къде отиваме, младши? — небрежно попита Де Рюз.

— Кротко — изръмжа Чък. — Ще видиш.

— Нещо като въоръжен обир, а?

— Кротко — отново го сряза Чък.

— Да не сте хора на Мопс Паризи? — прозвуча бавно и глухо въпросът на Де Рюз.

Бандитът с червеното лице трепна и надигна пистолета си от коляното.

— Предупредих те, кротко!

— Прощавай, младши — измърмори Де Рюз.

После подпря пистолета на крака си, бързо го насочи към човека до себе си и дръпна списъка с лявата ръка.

Оръжието издаде тъп приглушен звук — съвсем незначителен.

Чък изкрещя и ръката му отскочи нагоре в рязка конвулсия. Пистолетът отхвръкна от нея и падна на пода. Дясната ръка на бандита се стрелна към лявото рамо.

Де Рюз премести маузера в дясната си ръка и здраво опря дулото му в кръста на Чък.

— Полека, момче, полека. Не давай на ръцете си да палуват. Ритни сега оня патлак насам. Бързо!

Чък ритна по пода към него големия автоматичен пистолет. Де Рюз пъргаво се пресегна и го вдигна. Слаболикият шофьор метна бърз поглед през рамо и колата изви леко встрани, после отново пое правата линия.

Де Рюз замахна с големия пистолет. Маузерът беше твърде лек, за да послужи за зашеметяване. Удари силно Чък по слепоочието. Той изстена и се свлече напред, дращейки с нокти по стъклената преграда.

— Газът! — изскимтя. — Газът! Той ще пусне оня газ!

Де Рюз го удари повторно, още по-силно. Чък се стовари на пода и замря, подобен на безформена купчина.

Линкълнът отби от „Ривърсайд“, мина през един мост и по алея за езда излезе на тесен черен път, пресичащ игрище за голф. Движеха се сред дървета, в пълен мрак, с голяма скорост, занасяйки се ту вляво, ту вдясно, сякаш шофьорът точно това целеше.

Де Рюз възстанови равновесието си и опипом потърси дръжката на вратата. Нямаше дръжка. Той сви устни и фрасна преградата с пистолета. Дебелото стъкло бе сякаш каменен зид.

Мъжът с орловия профил се наклони встрани и се раздаде съскащ звук. Миризмата на бадеми бързо започна да се изостря.

Де Рюз трескаво измъкна носна кърпа от джоба и я притисна до носа си. Шофьорът отново се беше изправил и караше приведен напред, сгушил глава между раменете си.

Де Рюз приближи дулото на пистолета до стъклената преграда, точно зад шофьора, който се опита да се дръпне по-встрани. Стреля четири пъти в бърза последователност, затворил очи и извърнал глава като някоя нервна жена.

Никакво стъкло не се разхвърча. Когато Де Рюз погледна отново, видя назъбена кръгла дупка в преградата и на същата височина — звездовидна пукнатина в предното стъкло на автомобила, без да е счупено. Стовари пистолета върху ръбовете на дупката и успя да откърти парче стъкло. Газът вече влизаше в носа му и през кърпичката. Усещаше главата си като балон. Пред погледа му всичко играеше и се размазваше.

Слаболикият шофьор се сви на топка, отвори вратата от своята страна, изви волана в обратната посока и изскочи навън.

Колата прехвърли ниския насип край пътя, измина криволичейки няколко метра и се блъсна странично в дърво. Корпусът се изкриви и една от задните врати се отвори.

Де Рюз се хвърли навън през нея с главата напред. Ударът в меката земя за миг изкара въздуха му. После дробовете му се изпълниха с чист въздух. Запълзя по корем и лакти, като държеше главата си ниско, а ръката с пистолета — вдигната нагоре.

Слаболикият беше застанал на колене на няколко метра. Де Рюз го видя как измъкна пистолет от джоба си и го вдигна.

Пистолетът на Чък затрещя и заподскача в ръката на Де Рюз, додето пълнителят се изпразни. Човекът насреща бавно се свлече и тялото му се сля с тъмните сенки и мократа земя. Далеч по „Ривърсайд драйв“ профучаваха коли. От дърветата се стичаха дъждовни капки. Единствено хълмът на Грифит Парк се очертаваше на прихлупеното небе. Всичко друго тънеше в мрак и тишина.

Де Рюз пое дълбоко дъх и се изправи. Хвърли празния пистолет, извади фенерче от джоба на палтото си, вдигна яка и плътно я притисна към носа и устата си. После отиде до колата, изключи светлините и насочи лъча на фенерчето към мястото на шофьора. Бързо се наведе вътре и завъртя вентила на меден цилиндър, подобен на пожарогасител. Свистенето на газа престана.

След това приближи мъжа с орловия профил. Беше мъртъв. В джобовете му не намери портфейл, но имаше пръснати банкноти и монети, цигара, рекламен кибрит на клуб „Египет“, два резервни пълнителя и трийсет и осем калибровия му собствен пистолет. Той си го прибра където му беше мястото, изправи се и се отмести от проснатото на земята тяло.

Погледна отвъд тъмата над речното корито на Лос Анджелис към светлините на Глендейл. Малко преди тях мигаше самотен зелен неонов надпис: „Клуб Египет“.

Де Рюз се подсмихна и се върна при линкълна. Измъкна тялото на Чък върху мократа земя — червеното му лице сега изглеждаше синьо на светлината на фенерчето. Отворените очи бяха пусти. Гръдният кош не помръдваше. Де Рюз остави фенерчето до себе си и пак се залови с пребъркване на джобове.

Откри обичайните неща, които човек носи у себе си, включително и портфейл с шофьорско свидетелство, издадено на името на Чарлз льо Гран, хотел „Метропол“, Лос Анджелис. Намери още рекламни кибрити на клуб „Египет“ и хотелски ключ, към който беше прикрепена пластинка с надпис: „809, хотел «Метропол»“.

Пусна ключа в джоба си, затръшна отворената задна врата на линкълна и седна зад кормилото. Колата запали и той даде на заден, за да освободи сплесканата броня от дървото, после мина по меката пръст и излезе на пътя. Щом стигна „Ривърсайд“, включи светлините и подкара обратно към Холивуд. Паркира автомобила под вечнозелени дървета пред тухлена жилищна сграда на Кенмор, половин пресечка северно от булевард „Холивуд“. Блокира запалването и извади куфара си. Тъкмо се отдалечаваше, когато светлина от входа на сградата падна върху предния регистрационен номер.

Де Рюз се запита защо бандитите бяха използвали кола с номер 5А6 — един от даваните на малцина привилегировани.

От една дрогерия се обади за такси. Таксито го откара обратно в „Чатъртън“.