Катрин Каултър
Дивият барон (16)

16

— Мисля, че ще направя блестяща саможертва.

— Това не е шега, Роухън. Джордж явно не е желаел нито мен, нито дъщеря си. Просто не сме били достатъчно важни за него. Защо ти би искал нещо, което не е имало никаква стойност за твоя брат?

— Джордж е сторил нещо отвратително. То няма нищо общо с нас. Чуй ме, Сузана. Няма да ти позволя да казваш, че не струваш нищо…

— Това е истина. Струвам по-малко от която и да било прилична любовница. Имам и доказателство. Само десет лири на тримесечие за такива като мен. Кажи ми колко ти струва на тримесечие една твоя любовница? Или пък просто не е имало късметлийка, удържала цели три месеца с теб?

Младият мъж я сграбчи за раменете и я разтърси. Завря лицето си в нейното. И произнесе съвсем бавно.

— Няма да те оставя да ме предизвикваш. И повтарям отново: „Ти струваш наистина изключително много.“ И не смей да гледаш пак към проклетите си обувки. Погледни мен! За мен е удоволствие дори само да те гледам. С огромно удоволствие слушам как Мариан си смуче пръстчетата. Огромно удоволствие ми доставя, когато Тоби ми обяснява, как никога не се е отдавал на необуздани лудории. Ти си една интелигентна, любяща жена. Искам те за моя съпруга. Нека да остареем заедно, да родим и да отгледаме десетина деца.

— Човек с твоята репутация не би искал десетина деца — заяви бавно тя, като го гледаше право в очите. След това направи пауза и се намръщи. — О, сега разбирам. Ако съм бременна непрекъснато, тогава няма да идвам в Лондон и да ти преча на удоволствията.

Баронът сдържа гнева си. В крайна сметка човек с неговата репутация трябваше да приема някои преценки за своя характер. Само Господ знаеше колко усилия бе положил, за да накара хората да направят тези преценки. Пое си дълбоко въздух и заяви спокойно, с безкрайна увереност:

— Всъщност, изобщо няма да ходя в Лондон. Ще се разхождам, като те потупвам леко по корема и ще разказвам приказки на детето си. И вероятно ще се движа с вечна идиотска усмивка на лицето.

— Не те разбирам — отвърна сериозно Сузана, като го гледаше все така право в очите; всичко, което чувстваше, бе изписано пределно ясно и върху неговото лице. — Прочут си като голям женкар, като човек с неутолими сатирски апетити. Всички ти се възхищават за това така, както се възхищават и на майка ти. И както са се възхищавали на баща ти. Ти си прочут познавач на жените. Джордж казваше, че няма по-похотлив мъж от теб. А след това се засмиваше и потриваше ръце. Естествено сега разбирам защо се е смял. Опитвал се е да те надмине. Питам се дали аз съм била първата жена в живота му? Не, стига толкова по този въпрос. Защо, за Бога, би искал да се ожениш за мен и да имаш десетина деца?

— Щеше ли да ми повярваш, ако ти бях казал, че нищо от това, което изброи, не е вярно?

— Не.

— Но нали откакто ме познаваш, не си ме виждала да се втурвам да свалям жени?

— Познавам те малко повече от седмица.

— Да, но мъж с моята репутация трябва да има жена поне два пъти дневно. Може би дори не същата жена. Нали разбираш, една сутринта и друга — вечерта. Не си ли чувала точно това?

Сузана преглътна с усилие. Ето това се казваше откровено изразяване.

— Значи проявяваш известен самоконтрол. Ценя това. — В този момент очите й се разшириха. — Но почакай… шегуваш се, нали? Два пъти дневно? Това е невъобразимо, нелепо. Ами да, би трябвало да е грешно. Дори най-големият женкар на всички времена със сигурност не е имал различна жена за своите удоволствия два пъти дневно.

Роухън се изкушаваше да се разсмее, но не го направи.

— Би ли се съгласила да повярваш ако ти кажа, че съм се налудувал за десетима и съм готов да създам семейство с една жена и тази жена си ти?

На това вече не можеше да откаже толкова бързо. Можеше само да се взира безпомощно в него.

— Но защо с мен? Аз съм нищо, по-малко от нищо. Струвам само десет лири на тримесечие. Вече имам дете от по-малкия ти брат. Защо с мен? Не би ли желал млада девица с бляскаво потекло и зестра? Чувала съм, че развратниците предпочитали девиците, че…

— Откъде си чула всичко това за развратниците?

Младата жена се изчерви в много красив нюанс на червеното и на Роухън му се прииска да я целуне. Всъщност искаше да направи много повече неща с нея, но желаеше да започне с целувка… или по-скоро — с няколко целувки.

— Ъъ, може би от мисис Бингли, местната шивачка. В младостта си работила като камериерка при една дама в Лондон.

— Е, може би това би предпочел един обикновен развратник — заяви Маунтвейл, като я издигна от дупката, която бе започнала да си копае сама и от която, ако я бе оставил, щеше да падне чак в Китай. — Аз не съм от обикновените. Поне три степени над тях съм. Следователно и моите предпочитания би трябвало да са по-различни от техните. Аз искам теб. Искам Мариан. Искам Тоби. Ще бъда обаче откровен с теб. Не искам проклетия ти баща.

Сузана беше упорита, не можеше да й го отрече. Беше стиснала въжето между зъбите си и дърпаше ли дърпаше. Ръцете й масажираха раменете му. Беше му приятно, че го правеше несъзнателно.

— Нямаше да спреш погледа си върху мен и за секунда, ако не беше тази крайно неприятна ситуация. Нямаше да ме погледнеш дори да бях марширувала пред теб без дрехи.

Очите му се кръстосаха; той обаче не бе някое зелено момче, за да си позволява подобно нещо. Баща му винаги бе повтарял, че мъж, който не контролира сексуалните си желания, не струва и пукната пара.

— На твое място не бих разчитал на това. Казвал ли съм ти, че харесвам носа ти? Хубав, тесен и вирнат съвсем леко в края, точно колкото трябва. — Целуна я по върха му. — Щях да те погледна поне три пъти. А ако бе марширувала пред мен гола, щях да благодаря на Бога за това голямо благоволение и да сложа незабавно край на маршируването. Ти си наистина много красива, но хубостта ти е необичайна. Затова заслужаваш и необикновен мъж. Омъжи се за мен, Сузана. Ще те науча на много неща за удоволствието. Заедно можем да разберем кое е важно за нас и кое не е. Ще управляваме заедно живота си. Няма да те карам да се смущаваш, когато се любим. Няма да те унижавам. Кълна ти се, че поне половината пъшкания ще бъдат твои. Нека да се потим заедно, Сузана.

Проклетият му глас я разтърсваше до основи. Думите му… да, той определено знаеше да си служи безупречно с тях и в устата му те звучаха напълно сериозно; тя обаче вече се бе хващала на подобна въдица, и то не пусната от майстор като него. Беше се хванала на приказките на един съвсем млад човек. Абсолютно безпроблемно, като най-голямата глупачка на земята. Да, истинска лудост бе да му вярва. Не можеше да го слуша, още по-малко — да му се доверява. Той я държеше все така в прегръдките си и я галеше по гърба.

На Роухън му се прииска да я удуши, когато тя заяви с присъщата си упоритост, макар да си даваше сметка, че не звучи убедително дори за собствените си уши.

— Трябва да ме послушаш. В крайна сметка ще ме намразиш. Казах ти, че ненавиждам всичко онова, което мъжете правят на жените. То ме отвращава, мразя го. Става ми зле само при мисълта за това. Да трябва да се съблечеш и то не пред кого да е, а пред някакъв мъж, който има законното право да прави с теб всичко, което поиска. Това е истински кошмар и не желая да го преживявам отново. Така, вече ти казах истината. Знам, че сексът е от значение за мъжете, е, със сигурност не чак по два пъти на ден, поне за един разумен мъж. Но в такъв случай колко време ще измине, преди да отидеш в Лондон, за да се позабавляваш с някоя жена, на която й допадат подобни занимания?

Сузана потръпна. Ето ти резултата от репутацията на женкар!

— Ще направя едно обещание. Обет.

Целуна я бегло по устата.

Устните му бяха топли. Младата жена премигна и опита да се измъкне от прегръдките му, но той не я пусна.

— Какво обещание? Какъв обет? Не обичам пот. Не можеш да обещаеш да не се потиш върху мен.

Баронът се разсмя; не можеше да не го направи.

— За това ще видим. Обетът ми е следният: първо трябва да се омъжиш за мен. Ако решиш, че не можеш да понасяш моята особа или мъжкото ми тяло, както и изискванията ми към теб, ако не ти харесва да живеем заедно, тогава ще те оставя на мира. Ще имаш защитата на името ми и ще разполагаш с достатъчно средства да задоволиш и презадоволиш своите желания и нужди. Мариан също ще получи защитата на моето име и полагащото й се място в обществото, когато му дойде времето. Няма да й липсва никога нищо. Ще й осигурим чудесен брачен съюз. Аз ще се погрижа за това. Ще се погрижа и Тоби да получи отлично образование. Ще го изпратим в Итън, после — в Кембридж. Не в Оксфорд. Това е моето обещание.

Божичко, та той все едно й предлагаше целия свят! Защо? Не, тук възникваше огромен проблем.

— Но ти трябва да имаш наследник.

— Да, вярно, че би било прекрасно освен дъщеря, да имам и син. Да, Мариан ще бъде моя дъщеря. Ще ме нарича „татко“. Ако, все пак… — младият мъж преглътна мъчително при тази мисъл, — …не можеш да ме понасяш, тогава никога няма да имам наследник. Но родът ни няма да изгасне благодарение на по-малкия ми брат Тиболт. След моята смърт той ще наследи титлата.

— Това не е справедливо. Само едно презряно същество би се съгласило на подобно нещо, така че аз няма да приема. Освен това, какво ще стане, ако ти родя наследник и след това пожелая да си тръгна? Не бих могла да взема своя син със себе си.

Как, по дяволите, успяваше да измисли толкова много доводи? Тази жена бе непресъхващ дяволски извор. А последният аргумент бе достоен за награда. Доколко уверен в себе си бе той? Не, по-точният въпрос бе: „Как бе стигнал дотам, че изобщо да се усъмни в себе си?“. Човек с неговата репутация бе самоуверен в най-голяма степен, това се подразбираше от само себе си.

— Ако ми родиш наследник и след това пожелаеш да си идеш, тогава синът ни ще остане при теб, докато стане на възраст да ходи на училище. Аз обаче винаги ще вземам активна роля в живота му. Съгласна ли си?

— Не, прекалено е жестоко. Не съм съгласна. Аз не съм чудовище. Не, изобщо забрави за това.

Тя си играеше изкусно с всички свои доводи. С наслаждение би наблюдавал умелото й изпълнение, ако не бе заложил доста много на резултата. Тя обаче сама му носеше развръзката.

— Какво предлагаш в такъв случай? Не, сега ще говорим само за брака. За нищо друго. Забрави намерението си да избягаш от мен с Мариан и Тоби. Това няма да стане. Няма да го позволя. Забрави и за идеята да ме напуснеш с моя наследник.

При тези дума Сузана прехапа горната си устна. Беше спечелил, знаеше го, но въпреки това въпросите и съмнението в погледа й му бяха омразни. Най-сетне тя каза точно това, което бе очаквал да чуе от нея.

— Искаш да кажеш, че изобщо нямам избор по този въпрос, така ли?

— Да, нещо такова.

— В такъв случай няма смисъл да бъда разумна, нали? Ще приема обещанието ти. За какъв период от време?

— Петдесет години.

Младата жена го стисна за гърлото и опита да го раздруса.

— Не вземаш на сериозно нищо от онова, което казвам.

Погледна го право в очите. Те бяха красиви, зелени като гъстата трева по краищата на градината в имението Маунтвейл.

Но какво общо можеха да имат две очи с цялата тази работа?

— И дори няма да признаеш, че всички изложени от мен причини да не се омъжа за теб не са основателни?

— Не са. Сещаш ли се за някоя основателна?

Отпусна ръце върху раменете му. Взря се в шалчето около врата му. Изглеждаше прекрасно, също като него; той обаче бе женкар. О, Боже милостиви. Сузана преглътна с усилие.

— Поне мислех, че обичам Джордж.

Роухън усети прилив на гняв, но той премина бързо, тъй като Джордж вече го нямаше и животът се бе променил, като бе създал други възможности. Нищо не беше същото, слава Богу. Застана в позата на разумния мъж, какъвто знаеше, че е.

— Сузана, знам, че не ме обичаш… още. Познаваш ме само от една седмица. Аз също не те обичам. Как бихме могли да изпитаме чувства един към друг за такъв кратък период от време?

— В такъв случай това ще бъде брак по сметка, като всички предимства ще бъдат за мен, така ли?

— Не, той ще бъде от изключително значение и за моето семейство. Като защитим името на Джордж, ще запазим името и на Карингтънови. Не се съмнявай и за момент, че онзи, който заподозре нещо за брака ти с моя брат, няма да открие светкавично истината. Този мним свещеник, Блай Макноли, е добре известен. Не, това е единственото решение. Аз ще защитя Джордж, а по този начин — и репутацията на Карингтънови. А ти ще станеш наистина член на това семейство. Всичко ще бъде както трябва. — Погледна я и се усмихна ослепително. — И ще имам дъщеря и син, ако пожелаеш да направиш това за мен, а може би и няколко деца.

— Ще ме пуснеш ли да си отида?

В първия момент му се стори, че става дума за след петдесет години. Но не. Тя говореше за сега, за днешния ден, просто искаше да си отиде от живота му. Пусна я от обятията си, но не се отдръпна от нея.

— Не.

Младата жена закрачи напред-назад, също като майка му, с дълги и сигурни стъпки, смръщила замислено чело. Нямаше красотата на майка му, но притежаваше нещо дълбоко, тайнствено и силно. Беше неповторима. И безкрайна скъпа, поне за него. А какво друго имаше значение, за Бога? Желаеше я, беше толкова просто. В главата му нахлуха мисли за капризния характер на съдбата; Роухън разтърси глава. Каквато и да бе тази жена, тя му подхождаше. Господ я бе създал само и единствено за него.

Наблюдаваше я, изпълнен със задоволство. Тя продължаваше да крачи, като правеше пауза на всеки няколко крачки, очевидно потънала в дълбок размисъл, след което поклащаше глава и тръгваше отново. Добре, това означаваше, че отхвърля доводи. Още по-добре за него самия. Баронът седна на един стол, облегна се назад. Подпря глава върху стиснатите си длани. Гледаше я как се движи. Беше много грациозна. Щеше да се поти по привлекателен начин.

Внезапно Сузана се завъртя рязко и застана с лице към него.

— Видях те. Усмихваше се. Защо?

— Ако ти кажа, може да ме атакуваш. Може да се втурнеш в библиотеката, да грабнеш грозната китайска ваза и да я хвърлиш върху главата ми.

— Вероятно някоя отвратителна мъжка мисъл те е накарала да се усмихнеш.

— Точно така.

Младата жена седна и приглади полите си. Едва сега Роухън забеляза, че тя носеше една от трите си грозни рокли — светлосивата, избеляла почти напълно от много пране. Проклетата дреха стигаше почти до брадичката й. И не беше скроена както трябва. Падаше право върху гърдите й, без да ги оформя, без да моделира фигурата й. В този момент тя закърши ръце. При тази гледка баронът изви едната си вежда.

— Кажи, каквото имаш да ми кажеш, Сузана.

— Все още мисля за онази работа с наследника. Бих те оставил да направиш с мен онези неща… колко ли пъти ще трябва, за да забременея?

— Това се нарича любене, поне при нас ще бъде така. Жалко, че не го вярваш. Но след това ще го повярваш. Имай ми доверие.

Гласът й прозвуча язвително и хладно, когато отговори:

— Любене ли? Това най-вероятно го е измислил в древни времена някой мъж, за да привлече дадена жена в леглото си.

— Не мисля така. Но, честно казано, не съм специалист по древния Египет, така че мнението ми не е меродавно.

Ако китайската ваза бе някъде наблизо, щеше да я запрати върху главата му.

— И не може да има гаранция, че ще бъде момче. Може да се наложи да се подлагам в продължение на години на това, преди да се сдобиеш с наследник.

— Така е. — Погледът му отново се премрежи. — Доста ми се нрави мисълта да имаме пет момичета преди да направим момчето. Не изпадай в меланхолия, Сузана, това няма да отнеме чак толкова дълго време; не повече от двайсет години.

Младата жена потръпна. Какво, по дяволите, бе сторил с нея Джордж? Всъщност се досещаше. Много мъже нямаха и представа за женското тяло. Други пък го познаваха, но това не променяше поведението им. Баронът смяташе, че за всеки представител на силния пол е задължително да премине сериозно обучение за това, как да люби както трябва една жена. И баща му се бе погрижил той самият да получи тези знания.

Щом Роухън навърши четиринайсет години, неговият родител бе потрил доволно ръце, бе го ударил приятелски по гърба и го бе предал на грижите на най-опитната си любовница, Мери Клер от Уексфорд, Ирландия. Тя му бе давала уроци три пъти седмично в продължение на шест месеца. Всъщност, както сама бе признала няколко години по-късно, след третата седмица той повече не се нуждаел от уроци, но компанията му й доставяла удоволствие, а и баща му, бе добавила със смях, й бил платил щедро и прещедро, за да бъде момчето във форма. Сега младият мъж опита да си спомни дали някога бе изпитал смущение в присъствието на Мери Клер. Според него подобно нещо не се бе случвало никога.

Все още от време на време се виждаше с нея. Тя бе прекрасен приятел. Смъртта на баща му я бе разстроила толкова много, че майка му бе отишла да я утеши. И оттогава двете жени се бяха сближили доста.

Колкото до двамата му братя, те също бяха получили прилично обучение. Нямаше причина Джордж да се е държал като дръвник. Неговата учителка не бе Мери Клер, но баща им не би го оставил в ръцете на някоя неопитна жена. И въпреки това брат му очевидно се бе проявил като тъпанар. Защо ли? Трябва да е бил от онези мъже, които не дават и пукнат грош дали доставят удоволствие на жената, която любят. Подобно нещо се струваше недопустимо за барона.

— Майка ми беше дъщеря на баронет — заразказва в това време Сузана. — По време на престоя си в Америка дядо ми очевидно направил нещо, което се понравило на Джордж III и бил възнаграден по този начин. Колкото до баща ми, той е втори син, наполовина ирландец, без стотинка към името. Дядо ми лишил майка от наследство, задето се омъжила за баща ми. Както виждаш, произходът ми не е особено привлекателен.

— А, значи твоето семейство не може да открие корените си до Уилям Завоевателя, така ли?

Младата жена набърчи вежди.

— Нямам и най-малка представа. Би трябвало да го знам. Мога да пиша на дядо си. Никога не съм го виждала, но може би сега, след като от смъртта на майка ми са минали толкова години, той няма да иска да ме лиши от наследство. Майка ми повтаряше често, че той носел най-колосаните вратовръзки, които е виждала някога на врата на който и да било джентълмен. Казваше, че едвам мърдал главата си. Затова му било невъзможно да погледне надолу и да види собствената си дъщеря. Съмняваше се, че изобщо някога я бил виждал отблизо.

— Това звучи доста ексцентрично. Може би не е бил с всичкия си. — Младият мъж вдигна припряно длани. — Не, дори не помисляй да хвърлиш отново отгоре ми тази ваза. Така, ето какво ще направя, за да не се чувстваш виновна заради неподходящия си произход. Просто ще намаля сумата за твоята издръжка, за да получа компенсация за всичко, което липсва в родословното ти дърво.

— Ще пиша на дядо си — заяви твърдо тя. — Все трябва да има някакви записки за родословното ни дърво, нещо, което ще подобри мнението ти за моите предци. — И тогава, за огромно задоволство на Роухън, сведе поглед и прошепна: — Не искам да се срамуваш от мен.

Приятно развълнуван от стремежа й да му се хареса, лорд Маунтвейл попита:

— Кой е дядо ти?

— Сър Франсис Барет от Кодингтън, Йоркшир.

— Звучи съвсем добре. Ще проверим. Не си ли се сетила за още нещо, с което да измъчваш себе си или мен?

— Предполагам, че няма да кажеш цялата истина на майка си.

— Вече го направих. Майка ми е сила, с която човек трябва да се съобразява. Събуди ме в шест тази сутрин и до шест и трийсет вече бе изстискала всички подробности от нещастната ми особа. — В този момент младият мъж осъзна, че тя току-що му бе предложила най-мощното оръжие да я убеди. Вгледа се за миг в ноктите на ръцете си. А след това вдигна очи и се усмихна. — Майка ми мисли, че трябва да се оженим колкото се може по-скоро, дори незабавно. Потресена е естествено от онова, което е направил Джордж, и желае двете с Мариан да бъдете защитени. Напълно е съгласна, че най-добрият начин да направим това, е като се омъжиш за мен. — Направи съвсем кратка пауза и добави: — Знаеш ли, Сузана, майка ми има превъзходно усещане не само за това, което е подходящо и редно, а и за точния момент на неговото осъществяване, така че да се получи желаният резултат.

Младата жена въздъхна дълбоко.

— Бракът ни е необходимост.

Последва нова въздишка, дори още по-дълбока.

Най-после бе успял.