Катрин Каултър
Дивият барон (13)

13

— Наистина вече се чувствам много по-добре, мадам — отвърна с привидно спокойствие Сузана на своята събеседничка, лейди Хаксл, но баронът усети, че в действителност й се искаше да закрещи. — Толкова сте мила, че се интересувате от здравето ми. Признавам, че известно време не бях в особено цветущо състояние.

Лейди Донтри беше изпратила напред част от войската, за да омаломощи неприятеля. Сега вече можеше да атакува; оръдието бе насочено и готово за стрелба. Усмихна се мило и убийствено на младата жена.

— Виждам, че скъпата Шарлот е успяла да прикрие синините на лицето ви.

— Да.

Трите дами я бяха заобиколили и двамата не можеха да я видят от прага. Това бе странно. Какво ли искаха тези жени?

— Колкото до останалото — продължи лейди Донтри, — видях, че го давахте доста бързо с младия Питър Брайър, бедното момче. Той всъщност не е чак толкова опитен… имам предвид вашия тип опитност.

За какво говореше тази жена?

— Да — отвърна Сузана, — бях доста задъхана, когато свърши танцът. Та защо Питър Брайър е „бедното момче“?

— Както казах, давахте го прекалено бързо.

Лейди Карингтън разбра, че събеседничката й намеква нещо. Искаше й се да излезе веднага, но другите две буквално бяха завардили изхода.

Мисис Хаклс, очевидно близка приятелка на лейди Донтри, нямаше търпение да продължи разискването на темата.

— Но вие не за първи път го давате така бързо, нали? Всички ви видяха гола в обятията на барона. Дланта му лежеше върху бедрото ви. Всички ви видяхме. Мисис Гудгейм бе направо шокирана, както и лейди Донтри, и аз самата. Той ви бе увил в ризата си и в горната си дреха. Явно ви беше видял гола.

— Но мен ме отвлякоха — отвърна младата жена, като вдигна длани в знак на протест и може би с надеждата да ги отпрати, но ги свали миг по-късно, разбрала, че това е безполезно. — Наистина бях отвлечена. Моят похитител е тук, в къщата. Попитайте когото и да било от лакеите. Попитайте Шарлот. Или пък барона.

— Не става въпрос за това, скъпа — обади се мисис Гудгейм. — Искам да кажа, че баронът дори ви докара дотук и ви сложи в леглото. Откъде знаем ли? Ние знаем всичко. Той вероятно дори си е поискал обратно жакета и ризата; това е напълно в неговата природа. Той ви е опознал, бедна ми мисис Карингтън, опознал ви е.

— Да — намеси се лейди Донтри, отдавна забравила за неискрената си учтивост. — На всички ни е ясно, че една наскоро овдовяла млада жена не внимава чак толкова за репутацията си.

— Но аз съм вдовица от една година.

— Една година е нищо за жена като вас. Ами да, в присъствието на смайващия си девер вие изгубихте и последния морал, за който сте могла да претендирате. Прелъстихте ли горкия барон? Но това всъщност е без значение.

— Не — обади се мисис Хаклс, първия хор от гръцката трагедия на лейди Донтри, — него няма да можете да излъжете да се ожени за вас, както вероятно сте сторили с бедния Джордж Карингтън — толкова жалко за родителите му. Не, един мъж не може да се ожени за съпругата на брат си. Такъв е законът. На вас очевидно този факт не ви е бил известен. Е, сега вече го знаете. Най-добре си вземете детето и оставете на мира горкия барон и милата му майка. Натрапихте им се по най-вулгарен начин.

Сузана ги съзерцаваше прехласнато. Главата, която не я бе боляла от два дена, започваше да пулсира заплашително. Очите я боляха от взиране в трите натрапници, които я бяха наобиколили и я гледаха с ентусиазма на жесток съдия в пълна с крадци зала. Искаше да се измъкне оттук, но знаеше, че ще трябва да ги събори, преди да й позволят да излезе.

Не й оставаше друго, освен да се опита да ги вразуми. Изгледа ги подред и разтвори ръце.

— Но какво съм направила?

— Съблякла си си дрехите и си се опитала да прелъстиш бедния барон, като си се престорила, че онзи те е ударил — заяви без капчица колебание лейди Донтри. — Вече обсъдихме това. Тук не си добре дошла. Всъщност дори се питаме дали наистина си била женена за горкия старомоден Джордж. Скъпият барон ще открие всичко за теб и тогава ще те изрита оттук, заедно с момчето и малкото копеленце.

Сузана бе готова да се нахвърли върху събеседничките си. Надяваше се, че ще им счупи я ръката, я крака, с късмет дори главата. Как смееха да наричат Мариан копеле! От войнствените й намерения я възпря мъжки глас.

— Дами, надявам се, че не ви притеснявам.

Това бе Роухън, който се придвижваше грациозно покрай нейните неприятелки в стаята за отдих на жените, за чието съществуване по принцип един джентълмен дори не би трябвало да подозира. Снаха му изправи гръбнак, вперила поглед в него. Откога беше тук? Колко бе чул? О, Боже, какво ли щеше да направи?

Той продължи да говори все така невъзмутимо.

— Приятно е човек да има толкова грижливи съседи, нали, Сузана? Изглеждаш ми малко преуморена. Постарах се да те накарам да останеш в леглото, но ти настояваше, че не можеш само да лежиш, а и костите ти започнали да гният. Виж сега какво стана. Ще трябва да кажа на майка си да дойде веднага, за да се погрижи за теб. Мили дами, радвам се, че всички сте тук, тъй като щяхте да се погрижите за Сузана, ако бе припаднала. Благодаря ви за вашата загриженост, за вашето великодушие.

— Милорд, мисис Карингтън определено все още не е чак толкова добре, за да танцува с такава жар — обади се лейди Донтри. — Вече й го казахме.

— Да, струва ми се, че чух нещо такова — отвърна баронът. — Знаете ли, след като ви послушах, започнах да се чудя за някои неща. Нима предполагате, че след като лицето й изглежда така, случилото се е станало по неин замисъл? Нима мислите, че изглежда така зле благодарение на грима? Питам се дали всичко това не е някаква хитрост?

Мисис Хаклс се произнесе с толкова гръмък, изнесен глас, че би могла да оглуши цял кон на петнайсет метра разстояние.

— Бихме предположили, че се шегувате, милорд. Наистина сарказмът в думите ви е прекалено голям, за да бъде шегата ви успешна, но въпреки това ние ще го приемем като опит за шега. Тя бе съвсем гола само преди три дни…

— И вие я носехте — додаде лейди Донтри. — Скъпият ми съпруг забеляза, че ръката ви е върху крака й… върху горната част на крака й. На разголения й крак. И, естествено, това не му повлия добре.

— Завиждаше, така ли?

— Милорд!

— Умишлено отклонявате темата — заяви лейди Донтри.

Затова пък те трите очевидно бяха готови да я разискват до безкрайност. Именно в този момент младият мъж осъзна, че това нямаше да има край. Сузана щеше да бъде отлъчена от обществото. Било си е само мечта, когато се е надявал, че всичко ще се нареди, че съседите му ще приемат нещата. Вероятно просто трябваше да й даде нейните двайсет хиляди лири стерлинги и да я прати да си върви по живо по здраво. Да, най-добре беше да направи така. Това бе единствената почтена постъпка. Тя го заслужаваше, независимо стореното от Джордж. Така щеше да се освободи от нейното присъствие, да разреши всички проблеми, които бе донесла със себе си. Да, точно така и щеше да постъпи.

— Всъщност, дами, вие сте напълно прави — каза в крайна сметка баронът. — Чух като питахте дали изобщо е била омъжена за брат ми и дали детето й не е незаконно. Позволете ми да бъда откровен с вас, тъй като ме познавате от малък и интересите ми винаги са ви лежали на сърцето. — Пое си дълбоко въздух и изрече: — Бяхте абсолютно прави. Мисис Карингтън никога не е била омъжена за брат ми Джордж.

До този момент Сузана го бе наблюдавала с възхищение, което се полага за велик оратор, който разбива на пух и прах другите претенденти. Но изглежда сега не го бе чула правилно. В момента бе способна само да го гледа като отровена, както впрочем правеха и трите вещици. Кръвта пулсираше болезнено в главата й, повдигаше й се. Успя да се добере до един стол и да се отпусне на него. Затвори очи. Може би ако ги подържеше така, всичко щеше да изчезне.

— Всичко е наред, любов моя — усмихна й се Роухън, а гласът му прозвуча гальовно и успокоително.

Изумлението й бе такова, че дори успя да отвори отново очи. „Моя любов ли?“ Какво бе замислил пък сега? О, Боже, чувстваше, че то нямаше да й хареса, каквото и да беше.

— Да. Разбирате ли, мили дами, тя никога не се е омъжвала за Джордж. Аз съм онзи Карингтън, за когото се е омъжвала. Сузана е моя съпруга от четири години и половина. Да, така е. Мариан е нашето законно дете.

Трите съседки се бяха ококорили така, сякаш току-що бяха изгълтали по една сурова херинга.

— Това е абсурдно!

— Това няма никакъв смисъл!

— Продължаваш с ужасните си шегички, момчето ми!

Баронът разтвори ръце. Наистина изглеждаше смутен, дори се бе изчервил.

— Да, нека да бъда напълно откровен с вас, вие го заслужавате. Разбирате ли, исках първо майка ми да свикне с нея, да я възприеме. Скъпата ми майка не желаеше да се женя толкова млад и действително бях съвсем млад и зелен, когато срещнах Сузана и се ожених за нея. Но, нали разбирате, влюбих се до уши в нея. Знаех, че не мога да я имам като любовница. Тя е дама. От друга страна пък не исках да разбивам сърцата на моите родители. Те толкова мечтаеха да се превърна в сладострастник, на когото да се възхищава цялото общество и знаеха, че за това са нужни продължителна многогодишна практика и усъвършенстване. Освен това не желаех баща ми да мисли, че не мога да контролирам… ъъ, похотливите си младежки инстинкти. Той, както знаете, смяташе, че един джентълмен трябва да се владее винаги, за да може да дава на дамите най-доброто от себе си.

— Казаното за скъпите ви родители я вярно, бароне — обади се мисис Гудгейм, — но да се ожените за това момиче? И то само на двайсет и една годишна възраст? Не разбирам нищо.

— И да не кажете на родителите си? — додаде мисис Хаклс, извила нагоре невъобразимо дебелите си вежди. — Те със сигурност биха подразбрали нещо, ако се бяхте оженили за това момиче. Казвате, че е дама, а? Само я погледнете — широката рокля, всичкия този грим по лицето й.

— Това е рокля на майка ми. И пак тя й сложи грима, за да прикрие синините й.

— Е, съвсем друго е, когато скъпата Шарлот носи такава рокля. Тя би била истински ангел в нея, не повлекана като това момиче.

Сузана бе така зашеметена от сцената, която се разиграваше, че можеше само да наблюдава. Искаше й се да се развика, че е дама, че бедният й баща-комарджия бе наполовина ирландец, но майка й бе от благороден произход, макар да бе отритната безцеремонно от собственото си семейство, след като се бе омъжила за човек под нейното ниво. Знаеше, че ако отвори уста, ще се разкрещи и след това ще й стане зле. Но какво можеше да направи? И какви ги вършеше Роухън с приказките си, че бил женен за нея? Може би не го беше чула добре. Или пък всичко това бе просто игра за него.

Младият мъж се приведе още по-близо към дамите, които го гледаха така, сякаш току-що бе избягал от лудницата.

— Виждам, че и трите ми желаете най-доброто. Искате да ме предпазите. Тук обаче не е нужно предпазване. Дали не бихте могли да убедите скъпата ми майка, че обичам моите съпруга и дъщеря и че е крайно време да ги покажа пред света, така да се каже? Аз измислих историята за брака на Сузана с Джордж. Погледнете само трогателното й личице, мили дами. Даже без грима, прикриващ синините й, тя пак изглежда трогателно. И, питам ви, може ли такова лице да предизвика някакъв скандал? Тя е нежна и е майка на моето дете. Аз съм отговорен за нея. Не мога да я изритам оттук. Да, мили дами, мога ли да разчитам на вас да ми помогнете, ако скъпата ми майка все още не е готова да приеме Сузана?

Лейди Донтри се намираше пред най-сложната дилема в живота си. Езикът й бе прекрасно наточен, но какво можеше да накълца с него?

Мисис Хаклс се съгласи с готовност, че момичето имало трогателен вид. Какво друго можеше да каже?

Мисис Гудгейм въздъхна, трогната въпреки волята си. Това бе наистина вълнуваща история. Наистина Роухън Карингтън ги бе разочаровал всичките, но се бе оженил за това момиче и то му бе родило дете. Какво да се прави? Матроната въздъхна отново. Тогава видя, че неоспоримата им водачка, лейди Донтри, има вид на прострелян в двата крака човек. Не й оставаше друго, освен да поеме нещата в свои ръце.

— Алмирия, Елса, чуйте ме — започна тя. — Не можем да оставим скъпото си момче в такова положение. Ако се наложи, ще помогнем на скъпата Шарлот да разбере, че просто трябва да приеме тук това момиче. Но, първо един въпрос, мило момче. Защо измисли цялата тази история, като намеси и Джордж?

— За да мога да доведа Сузана в дома си. За да мога да подготвя майка си за новината. Мариан е нейна внучка. Не мога да я лиша от контакта с това дете, което е плът от нейната плът.

— Подобна подготовка не винаги води до добър край, милорд — обади се лейди Донтри. — Такъв може да се окаже случаят и със скъпата Шарлот.

Баронът имаше наистина смазан вид. Усилията му не бяха напразни.

— Добре тогава — рече най-сетне лейди Донтри. — Ние не желаем да пострадаш от един евентуален неуспех. Ако скъпата Шарлот не успее да приеме този факт, тогава ще поговорим с нея. Заради теб, мило момче, само заради теб.

Момчешката усмивка, която озари лицето на Маунтвейл, издаваше огромно облекчение и благодарност; смаяна, Сузана реши, че деверът й е достоен за сцената на кралския театър.

Щеше да изчака дамите да си тръгнат, преди да го убие.

Лейди Донтри я изгледа, забеляза, че е много бледа, въпреки отвратителните гримове, които й придаваха такъв трогателен вид, както бе казал скъпият барон, бедното момче.

— Не изглеждате добре, миледи. Не ме зяпайте като малоумна. След като сте съпруга на барона, трябва да се държите достойно за титлата си.

„Миледи? О, Боже, о, Боже милостиви!“

— Да — продължи достойната матрона, отново поела контрола в свои ръце, — приемливо е съпругът да облече жена си в своите риза и сетре. Приемливо е и да я отнесе до спалнята й, поставил длан върху голия й крак, и то в горната му част. Добре, ще приемем това и ще накараме съпрузите си да престанат да ви гледат така, както се гледа една уличница. Ще приемем дори, че сте била отвлечена и че ви е спасило вашето скъпо момче.

Спря да говори и впери многозначителен поглед в мисис Хаклс.

— Да — поде без да се бави и с ентусиазъм въпросната дама, тъй като вече знаеше в каква посока да се движи. — Даже няма да придиряме за странната история, която ни разказа милото момче. Сигурна съм, че ако собственият ми син бе сторил подобно нещо, щях да пожелая да видя внучето си. Не знам обаче как ще реагира Шарлот.

— Тя прие Мариан, слава на добрия Господ — отвърна с готовност Роухън. — Въпросът е там, че тя все още мисли, че момиченцето не е моя дъщеря, а на Джордж.

— Това все пак е нещо — заяви мисис Гудгейм. — Проблемът е, че скъпата Шарлот не очаква подобно развитие на нещата. Тя сигурно се е надявала да се ожениш за избрана от нея самата дама, която или прилича на нея, или е мекушава душица и няма да каже и думичка, когато съпругът й я изоставя редовно, за да отиде при някоя от многобройните си любовници. В представите на Шарлот не може да има друга съпруга за теб.

Лейди Донтри впери проницателен поглед в Сузана.

— Ти като скъпата Шарлот ли си?

— В какъв смисъл?

Младата жена се чувстваше като изпълнителка на третостепенна роля в пиеса, която не знае думите си. Нито края на пиесата. Може би всички актьори трябваше в един момент да спрат да говорят и да избухнат в луд смях.

— Предполагам, че съвсем наскоро си се запознала със свекърва си — рече мисис Гудгейм. — Шарлот просто не прилича на нито една от другите дами в района. Прилича на самата себе си. Толкова е красива, че има право да върши всичко, което пожелае, с когото си пожелае. Истински парадокс. Скъпият й съпруг — бащата на барона — я обожаваше. За щастие и той имаше същите наклонности. Всичко вървеше добре, докато милото ни момче не се подхлъзна и не залитна в неправилната посока. Ти си само на двайсет и пет, Роухън, и вече имаш дете. Не бебе, а дете. Имаш съпруга. Акълът ми не може да го побере. Човек губи ума и дума от подобно нещо.

„Нищо не може да накара тези дами тук да изгубят ума и дума“ — помисли си младият мъж.

— Може би — додаде лейди Хаклс, като се приведе към Сузана и я потупа леко по кокалчетата на пръстите с ветрилото си, — ти си от мекушавите. Това също ще свърши работа. Просто няма как да си като Шарлот, дори да се стараеш. Не си достатъчно хубава. Несъмнено не си особено умна. Вероятно си скучна. Освен това не притежаваш нейната нежност, божественото й чувство за порочно и умно. Да, трябва да си от мекушавите. Това единствено е по силите ти, за да излезе нещо от тази работа.

Младата жена рязко скочи от стола си и изтича да повърне в легена зад паравана в ъгъла. Стомахът й се бунтуваше, а главата й се въртеше.

— Да — чу изпълнения със задоволство глас на лейди Донтри, — тя е мекушавка, така че си спасен, милото ми момче. Жена като Шарлот, с такъв дух и ум, не би се задоволила да живее в подобна неизвестност и неустановеност, с нищо или почти с нищо, ако бе омъжена за теб. Ако имаше поне капка ум в главата си, тя щеше да застане пред твоята врата с детето си на ръце и щеше да поиска да заеме мястото си в твоя дом. Но тя не е направила нищо подобно. Не, стояла си е там, където си я поставил. На теб една мекушавка ще ти бъде добре дошла. Така няма да се налага да изневеряваш на природата си, както впрочем правиш, макар да си се оженил за нея. Виж само какво си сторил през последните четири години. Ти оправда напълно надеждите и вярата, които имаха в теб твоите родители. Може бе не трябва да се отчайваме.

Роухън чу звуците на безплодно напъване за повръщане. Молеше се Сузана да продължи да повръща. Така щеше да си държи устата затворена, образно казано. Молеше се Тоби да остане в коридора, също със здраво стисната уста.

Обхвана дланите на лейди Донтри в своите.

— Вашите преданост и уважение ме трогват, мили дами. — Възнагради всяка една от тях с нежна усмивка. Човек с неговата репутация можеше да изобрази на лицето си подобна усмивка, дори в чест на най-киселите и неприятни особи. — А сега, може би ще се съгласите да се срещнете утре със скъпата ми майка. Със задружни усилия ще я убедите, че Сузана е подходяща съпруга за мен — с две думи, мекушава съпруга. Уверете се, че е готова да приеме брака ми. Благодаря ви.

И наистина се поклони, както видя сама Сузана, която в този момент надникна иззад паравана. Беше невероятен. Матроните си тръгнаха, като вече обсъждаха коя за какво щеше да говори на скъпата Шарлот.

Младата жена се изправи. Подпря се на паравана, който се разклати, и рече:

— Не съм трогателна. Мога да предизвикам скандал. И ще те убия още сега.

В същия миг Тоби влетя в стаята. Погледът му бе изцъклен.

— Не го убивай — възкликна той, — докато не ни каже защо разправяше на онези дами, че е женен за теб.

И двамата го гледаха строго. Баронът забеляза също така, че ръцете на Сузана бяха свити в юмруци. Беше все още бледа; пудрата бе паднала и вече нямаше какво да прикрива синьозелените петна по лицето й. Роклята й висеше накриво.

— Не искаш ли да си изчистиш устата, Сузана? — предложи нежно той.

— Не, не още. Кажи ни сега, Роухън. Побързай, преди юмруците ми да са се схванали.

Младият мъж погледна към намиращото се в плачевно състояние момиче пред себе си, после към Тоби, който беше шокиран като свещеник, попаднал в публичен дом, и се усмихна.

— Нямам ни най-малка представа защо го направих.