Хариет Бичер Стоу
Чичо Томовата колиба (40)

Глава XL
МЪЧЕНИКЪТ

Легри, който и без това беше разгневен, се вбеси до крайна степен от бягството на Каси и Емелин. Неговата ярост, както можеше да се очаква, се стовари върху беззащитната глава на Том. Когато той съобщи на своите роби вестта за бягството, очите на Том светнаха и той неусетно вдигна ръце. Легри забеляза. Той видя също така, че Том не се присъедини към преследвачите. Той помисли да го застави да върви с тях. Но като знаеше от личен опит, че когато е заставял Том да участвува в някое безчовечно дело, не е успявал, Легри, за да не губи време, реши да не влиза сега в разправия с него.

Легри се върна от гонитбата побеснял. Разочарованието му от неуспеха разгоря до крайност насъбралата се от по-рано в сърцето му омраза срещу Том. Та нали този роб бе го предизвикал още първия ден и продължаваше постоянно, силно, неудържимо да упорства. Той не можеше повече да търпи неговото мълчаливо упорство.

— Мразя го! — крясна същата вечер Легри, когато беше вече в леглото си. — Мразя го. А той не е ли моя собственост, моя вещ? Не мога ли да правя с него, каквото искам? Кой може да ми попречи? Никой. — И Легри размаха юмрук, като че искаше да смачка нещо.

Том беше ценен и предан работник, което караше Легри да го мрази още повече, но едновременно го и възпираше да даде израз на своята ненавист.

На следващата утрин Легри реши да си мълчи, да събере хора от съседните плантации с кучета и пушки и да почне систематично преследване. Ако успее, добре, ако ли не, ще повика Том и тогава — при самата мисъл кръвта му кипна и той стисна зъби, — и тогава той ще смаже този негър или…

— Виж — каза Каси на следния ден, като гледаше през пролуката на таванското помещение, — гонитбата почва днес наново.

Трима-четирима ездачи разхождаха конете си пред къщата. Негрите едва удържаха кучетата, които се дърпаха и лаеха.

Двама от ездачите бяха надзиратели в съседните плантации, а другите бяха приятели на Легри от кръчмата в близкия град, които бяха дошли като любители на лов за негри. Едва ли човек би могъл да си представи по-груби и жестокосърдечни хора от тях. Легри черпеше изобилно с ракия както тях, така и негрите, подбрани за такава работа от съседните плантации.

Каси прилепи ухо до пролуката и тъй като утринният вятър духаше към къщата, тя можа да чуе голяма част от разговорите. Тъжното й лице доби мрачен, презрителен израз, когато чуваше как се разпределяха на групи за действие, хвалеха качествата на своите кучета, даваха нареждания за стрелба и как да постъпят с бегълците, ако бъдат заловени.

Каси се отдръпна, скръсти ръце и с дълбоко вълнение каза:

— Милостиви боже, ние всички сме грешни. Но какво сме сторили по-лошо от другите, че така постъпват с нас? — После добави, като погледна към Емелин. — Ако не беше ти, дете, бих отишла да им се предам и бих благодарила на онзи, който би ме застрелял. Защото за какво ми е на мен свободата? Може ли тя да ми върне децата или да ми върне предишното положение?

Простодушната като дете Емелин се плашеше от мрачните настроения на Каси.

Тя изглеждаше объркана, не отвърна нищо, взе само ръката й и я помилва.

— Недей — каза Каси и се дръпна. — Ще ме накараш да те обикна, а аз бях се зарекла никого вече да не обичам.

— Бедната Каси — прошепна Емелин, — остави тези мисли. Ако господ ни дари свобода, може би ще ти върне и дъщерята. Във всеки случай аз ще ти бъда като дъщеря. Знам, че няма вече никога да видя нещастната си майка. Аз ще те обичам, Каси, без да се питам дали ти ме обичаш, или не.

Кротката детска душа победи. Каси седна до нея, прегърна я и почна да милва меката й кафява коса.

— О, Еми — каза Каси, — да знаеш как жадувам за моите деца и как тъгувам за тях. Очите ми се изгледаха. Ето тук — тя се удари по гърдите, — тук всичко е пусто.

— Не бива да се отчайваш, Каси — рече Емелин. — Имай вяра…

Гонитбата бе продължителна, оживена и внимателна, но безуспешна. Каси бе мрачна, но ликуваше. Тя иронично наблюдаваше Легри, който слизаше от коня, уморен и отчаян.

— Ей, Куимбо, иди и ми доведи тука Том веднага — каза Легри и се изтегна в гостната. — Този стар проклетник е на дъното на цялата работа. Ще изтръгна всичко от тази черна кожа!

Самбо и Куимбо, въпреки че се ненавиждаха един друг, еднакво мразеха Том. Легри бе им казал веднъж, още в началото, че е купил Том, за да го направи общ надзирател, който да го замества, когато отсъствува. Когато те разбраха че Том е изпаднал в немилост пред Легри, те със своите робски душици почнаха да го мразят още повече. Ето защо Куимбо с такава Охота отиде Да изпълни заповедта на господаря си.

Том се досети за какво го викат. Той знаеше целия план за бягството и мястото, дето сега бяха скрити жените. Той познаваше ужасния характер на човека, с когото имаше работа, и неговата деспотична природа. Но той бе по-скоро готов да отиде на смърт, отколкото да издаде двете беззащитни жени.

Том сложи кошницата с памука, вдигна очи и се остави да бъде грубо поведен от Куимбо.

— Ха да те видим сега — казваше великанът негър, като го влачеше след себе си. — Ще си получиш заслуженото. Господарят беснее, не можеш се измъкна. Не ще ти се размине, помни ми думата. Ще видиш ти сега какво значи да подпомагаш бягството на господарските негри. Ще видиш какво ще получиш.

— Аха, Том — каза Легри, приближи се до него и го хвана за яката; той говореше със стиснати зъби и в пристъп на бяс, — знаеше ли, че съм решил да те убия.

— Твърде е възможно, господарю — каза Том спокойно. Легри продължи със зловещо и ужасяващо спокойствие:

— Ще те убия, както ти казах, Том, ако не ми кажеш какво знаеш за двете жени. Том мълчеше.

— Чуваш ли — изрева Легри като разярен лъв и тропна с крак. — Говори!

— Нямам какво да кажа, господарю — каза Том бавно, но твърдо и обмислено.

— Ти се осмеляваш да ми кажеш, че нищо не знаеш! Том мълчеше.

— Говори! — ревна Легри и го удари бясно. — Нищо ли не знаеш?

— Зная, господарю, но не мога да кажа. Обаче мога да умра.

Легри тежко пое дъх. Той сдържа яростта си, хвана Том за ръката и като доближи лицето си до неговото, каза с ужасяващ глас:

— Слушай, Том, ти мислиш, че както по-рано и сега ще се изплъзнеш. Но този път съм решил да го сторя, без да ме е грижа за загубата. Ти винаги си бил против мен. Сега ще те подчиня или ще те убия. Едното или другото. Ще изцедя капка по капка кръвта ти, докато се предадеш. Говори!

Том продължи да мълчи.

Легри, разпенен от ярост, с един удар стовари жертвата си на земята.

Всяка проява на кръвопролитие и жестокост ни потриса и ужасява. Неприятно ни е да слушаме за отвратителните деяния на другите хора. Но уви, моя Америко, такива злодеяния се извършват под закрилата на твоите закони. О, боже, твоята църква вижда всички тези деяния, но остава почти безмълвна.

— Том като че ли е издъхнал, господарю — каза Самбо, трогнат против волята си от търпението на Том.

— Бий го още, докато ги издаде. Налагай го! — крещеше Легри.

Том отвори очи и погледна господаря си.

— Нещастнико — каза той, — от това нищо повече не можеш да ми сториш. — И загуби съзнание.

— Струва ми се, че издъхна — рече Легри и се наклони към него. — Да, свърши. Най-после си затвори устата завинаги, за голямо мое удоволствие.

Но Том още не беше издъхнал. Неговото чудно мъжество порази сърцата на оскотелите негри, които извършваха тези жестокости над него. И щом като Легри се оттегли, те изнесоха Том и направиха всичко, за да го съживят, като мислеха в своето невежество, че с това му правят някакво благодеяние.

— Наистина ние направихме нещо ужасно лошо — каза Самбо, — надявам се, че господарят ще изкупува греха, а не ние.

Те измиха раните на Том, приготвиха му грубо легло от отпадъци от памук и го сложиха на него. Един от тях се промъкна до къщата и изпроси Чашка ракия от Легри, като каза, че е уморен и че я иска за себе си. Той я донесе и наля в устата на Том.