Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- — Добавяне
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
84.
Джаба приключи с последната спойка и удовлетворено въздъхна. Изключи поялника, остави фенерчето и остана легнал в тъмнината на големия компютър, за да си отдъхне. Беше като пребит. Вратът го болеше. Работата в компютър винаги бе изпитание, особено за човек с неговите габарити.
„А ги правят все по-малки“, със съжаление помисли той. Затвори очи в напълно заслужен миг на отдих и в този момент някой го задърпа за обувката.
— Джаба! Излез веднага! — извика женски глас.
„Стига вече, Мидж“, простена той наум.
— Джаба! Веднага!
Той с нежелание започна да се измъква.
— За бога, Мидж! Нали ти казах… — Но не беше Мидж.
Джаба се ококори от изненада.
— Соши?!
Соши Кута бе четиридесеткилограмово шило. Освен това беше и дясната ръка на Джаба — випускничка на Масачузетския технологичен институт, сис-сек с мозък, който сечеше като бръснач. Често оставаше до късно с Джаба и беше една от малцината в екипа му, които не се страхуваха от него. Изгледа го и попита рязко:
— Защо не отговаряш на телефона си? Не реагира и на повикването ми…
— Повикването ти? — повтори тъпо Джаба. — Но аз мислех, че е…
— Няма значение. С главната база данни става нещо странно.
Джаба погледна часовника си.
— Странно? — Сега вече имаше повод за загриженост. — По-конкретно?
Само след секунди Джаба се носеше на пълна скорост по коридора към компютъра с базата данни.