Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Digital Fortress, 1998 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Златарски, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 220 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Бард“, 2004
Оформление на корица: Петър Христов, 2004
Издание:
Автор: Дан Браун
Заглавие: Цифрова крепост
Преводач: Иван Златарски
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски (не е указан)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-585-922-9
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2553
История
- — Добавяне
- — Допълнителна редакция от Mandor
Статия
По-долу е показана статията за Цифрова крепост от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Цифрова крепост | |
| Digital Fortress | |
| Автор | Дан Браун |
|---|---|
| Първо издание | 1998 г. САЩ |
| Издателство | Бард |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| Следваща | Шестото клеймо |
| ISBN | ISBN 9844831039 |
„Цифрова крепост“ е роман, написан от американския писател Дан Браун. В книгата се разкриват тайните на АНС (Агенция за национална сигурност на САЩ). Тази тайна организация всъщност се оказва известна на едва 3% от американските граждани. Убит е бивш служител на АНС, който се слави със своята гениалност в областта на компютърните технологии. Създал е неразбиваем шифър за защита на електронните пощи, който застрашава работата на АНС и сигурността на САЩ.
49.
Бекър припълзя по пода на автобуса, надигна се с мъка и рухна на една от празните седалки.
— Добър ход, задник — изхили се хлапето с трите кичура. Бекър се вгледа в полумрака. Беше точно детето, което едва бе успял да догони. Той мрачно изгледа морето от прически в червено, бяло и синьо.
— За какво ви е тази коса? — изпъшка Бекър и посочи останалите. — На всички…
— Червено, бяло и синьо? — услужливо подсказа хлапето. Бекър кимна и се опита да не гледа инфектиралата перфорация в горната устна на хлапето.
— Джудас Табу — небрежно подхвърли хлапето. Бекър не разбра нищо.
Хлапето се изплю презрително на пътеката между седалките, видимо отвратено от невежеството му.
— Джудас Табу! Най-великият пънк след Сид Жестокия! Пръсна си черепа тук на днешния ден преди една година. Годишнина, разбираш ли?
Бекър кимна неопределено, защото връзката му се губеше.
— Когато се пръждоса от този свят, Табу си беше направил косата точно по този начин. — Хлапето отново се изплю. — Всеки негов поклонник, който е пич, днес си е боядисал косата в червено, бяло и синьо.
В продължение на няколко безкрайни секунди Бекър не каза нищо. После бавно, сякаш му бяха били инжекция с успокоително, се обърна напред и внимателно огледа групата в автобуса. Всички до един бяха пънкари. Повечето го гледаха с неприязън.
„Всеки фен днес си е боядисал косата в червено, бяло и синьо“.
Бекър стана и дръпна жицата за спиране на стената на автобуса. Време беше да се маха оттук. Но нищо не последва. Дръпна я пак. Отново нищо. Опита трети път… Пак нищо.
— На 27-и номер я откачат — обади се хлапето. — За да не се ебаваме с тях.
Бекър се обърна.
— Искаш да кажеш, че не мога да сляза?
— Не и преди крайната спирка — изсмя се хлапето.
След пет минути автобусът се понесе с друсане по неосветен селски път. Бекър се обърна към хлапето и попита:
— Това нещо някога ще спре ли?
— След няколко километра.
— И къде отиваме?
Хлапето се усмихна широко.
— Искаш да кажеш, че не знаеш?
Бекър сви рамене.
Този път хлапето се изсмя истерично.
— О, мамка му! Ако знаеш колко ще ти хареса!