Прочетох всички книги от поредицата.
Обикновено избягвам да правя анализи и критики, но ще се опитам да отговаря на въпроса Ви/ти.
Когато започвам книга аз имам някакви очаквания и същевременно желание да бъда изненадан. То е като да чуеш нова песен, опера, видиш картина , пластика или просто цветенце на пролет…
Фантастиката, Фентъзи, Утопия и Антиутопия, Магически реализъм, са стилове, от които очаквам да ме пренесат в един друг свят-красив, грозен, добър, лош, вълшебен , нереален, просто друг. Карат ме да погледна на моя около мен с други очи и да се опитам да го направя по хубав. Такава една книга често ми отговаря къде, сред какви същества, обичаи и нрави би ми се искало да живея или не. Изключва реалността…
„Землемория“ почти е такава. Почти ме пренесе в един вълшебен свят, но не съвсем, почти беше със социална насоченост, но не винаги, почти се докосваше до магическия реализъм, ама и там не достатъчно…
Все едни недоразказани приказки.
Вашият-твоят анализ остави у мен много повече от колкото всички книги взети заедно!!!
Така го чувствам!
А те, те ми оставиха липси, като загубени парченца пъзел. Знам, че картината би могла и да е хубава, но ми липсват твърде много от тях и то на важни места ( Мона Лиза без усмивка, Пиетата без глава, Травиата без Виолета…)
Други са очакванията и изживяванията ми, разбира се, когато чета Щайнер, Лау Дзъ, Фройд и тн. Но това е друг вид литература.
Не искам да идеализирам или низвегвам. Не обичам да не обичам.
За това ще опитам с още книги от авторката и току виж някоя ми проговори?!?
П.п.
Не знаех за правилата за изразяване.
Благодаря ти! :-)
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.