Читателски коментари (за „Техану “ от Урсула Ле Гуин)

Не разбрах — конкретното произведение ли имаш предвид, или целия цикъл за „Землемория“? Защото „Магьосникът…“ е съвършено различна книга от „Техану“. Мисля си, че четирилогията кореспондира по любопитен начин с една стара молитва: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога; смирение да приема онова, което не мога да променя и мъдрост, за да направя разлика между двете!“ :) „Магьосникът от Землемория“ е вълнуващо приключение и интелектурално предизвикателство, повдигащо интересни въпроси: доколко наистина наричането на нещата с истинските им имена ни дава власт над тях; възможно ли е да съществува „език на сътворението“, в който между символ и денотат има причинно-следствена връзка (митът за „ангелския език“, на който не може да бъде изречена лъжа и който дава власт над назованото е разпространен във всички мистични практики); колко истина има в семиотичния позитивизъм, обясняващ всички социални проблеми с несъвършенства на знаковата система, която използваме за общуване; дори ако щеш — аналогия с психоанализата, където човек трябва да престане да бяга от изтласканите в id-а фрустрации и да тръгне срещу тях, по пътя на максималното съпротивление, за да достигне до катарзис, т.е. освобождаване. От друга страна — в „Техану“ читателят е принуден да осъзнае границите и преходността на съществуването си; да се примири с наличието на проблеми, които принципно не е в състояние да реши; да се изправи лице в лице с екзистенциалния абсурд. Затова книгата оставя леко неприятен привкус у по-младите читатели, вътрешно убедени в своето безсмъртие и безкрайни възможности :) Първата е книга за почитателите на Толкин, Азимов и Лукяненко; последната — за тези, които вече оценяват по достойнство Камю и Макс Фриш… Затова се учудвам, че ги поставяш под общ знаменател.

P.S.

Етикетът в мрежата (т.нар. „нетикет“) е по-либерален от класическия и допуска общуване в ед.ч. между непознати. Учтивата форма тук се използва най-често в ироничен контекст или като форма на дистанциране от събеседника. Единствено затова, а не с цел да заема позиция на превъзходство, продължавам дискусията на „ти“.