Робърт Асприн
Митична бъркотия (5)

ГЛАВА ПЕТА:

Единственото нещо, дето е по-лошо от някой магьосник, е чиракът на магьосника.

М. МАУС

Като за начало успешно потиснах порива си да се паникьосам. Както го нямаше Аахз да удържа положението, докато аз се успокоя, не можех да си позволя истерики.

Вместо това размишлявах… и размишлявах. Бях загазил с двата крака и колкото и да го въртях в ума си, пак не беше достатъчно, за да ми помогне да се измъкна.

Помислих си за Маша.

Сетне си помислих за самоубийство.

После отново си помислих за Маша.

С твърда решимост и меки колене направих своя избор. Въпросът беше как да открия дебелата магьосница. Отговорът пристигна по петите на въпроса. Да замествам краля засега си бе само мъчение. Крайно време беше за разнообразие да се захвана с това приликата да заработи в моя полза.

— Стража!

Един войник в униформа се материализира до трона с впечатляваща скорост.

— Да, Ваше величество?

— Кажи да предадат на генерал Злабрадва, че искам да го видя.

— Ммм… моля Ваше величество да ме извини. Точно в този момент той е с една дама.

— Хубаво. Тоест доведи и двамата.

— Но…

— Веднага.

— Да, господарю!

Стражът изчезна със същата скорост, с която се беше появил.

Постарах се да не се ухиля. Никога не се бях разбирал много добре с военните в Посилтум. Естествено фактът, че ги срещнах за пръв път, когато Аахз и аз бяхме назначени да водим тяхната война вместо тях, може би имаше някаква връзка с това. Както и да е, мисълта, че на някой беден почетен страж ще се наложи да прекъсне въпросната интимна среща на своя генерал, бе достатъчна, за да ме накара да се усмихна — за сефте от няколко дни.

Все пак възможността да изпратя човек да докара личността, която исках да видя, беше явно за предпочитане пред туй сам да търча да я търся. Навярно царуването наистина си имаше известни предимства.

Два часа по-късно още чаках. Дотогава разполагах с предоволно време да преразгледам изгодата от издаването на кралски заповеди. Тъй като аз бях пратил да доведат Злабрадва, бях принуден да го изчаквам в тронната зала, докато се появи.

В един миг заобмислях ужасната вероятност да е отвел Маша на езда и че може би ще минат дни наред, преди да ги открият. След малко допълнителни разсъждения отхвърлих идеята. В цялото кралство нямаше жребец, включително Глийп, който би могъл да отнесе Маша на повече от няколко метра, преди да се сгромоляса.

Все тъй съзерцавах мислено образа на пищната Маша, седнала величествено на земята, и гротескно стърчащите изпод задника й конски нозе, когато вестителят влетя.

— Идва генерал Злабрадва… с приятелка.

Подир тези думи човекът застана встрани. Всъщност за да застане там, трябваше да направи няколко крачки.

Вече ви описах туловището на Маша. Е, Хю Злабрадва не й отстъпваше много. Което не му достигаше като обиколка, го наваксваше с мускули. Първоначалното ми впечатление от генерала не се бе променило: че е извоювал поста си, като е хвърлил ръкавицата на останалата армия… и е спечелил. Разбира се, той носеше официалната си мечешка кожа — онази чистата, която го правеше да изглежда още по-едър. Макар че навремето присъствах на тяхното запознаване, никога досега не бях виждал Злабрадва и Маша да стоят един до друг. Цялостният ефект от гледката вдъхваше страхопочитание. Двамата можеха да минат за жива картина на някакво варварско нашествие, превърнало се в декаданс^[1]… ако не беше брадвата на генерала. Неговият адаш, огромна двуостра ръчна брадва, се клатушкаше уютно на обичайното си място — десния му хълбок — и отблясъците, дето мяташе, съвсем не бяха декоративни. Ако не друго, той бе варварин, който не е позволил на декаданса да завладее оръжието му.

— Ваше величество!

Злабрадва избоботи приветствието си и се отпусна на едно коляно с лекота, която противоречеше на големината му. Почти можеше да чуеш как черепът на някой паднал враг изпращява рязко под това спускащо се коляно. Бързо-бързо прогоних мисълта от ума си.

— Поздрави, генерале. Няма ли да ме запознаеш с твоята компаньонка?

— Аз… разбира се, Ваше величество. Разрешете да ви представя Маша, дворцова магьосница на Та-хоу и приятелка на мен и лорд Скийв, магьосник в собствения ви двор тук в Посилтум.

— Очарована съм, Ваше величество.

С уплах осъзнах, че Маша се кани да се опита да подражава на Злабрадва, като също се отпусне на коляно. Дори и да бе в състояние да изпълни подобен маньовър, той щеше да погълне предостатъчно усилия, така че да предизвика насмешка от страна на другите присъстващи царедворци… което някак не ми се искаше.

— Ах… Не е необходимо — вмъкнах бързо. — Нашето намерение не беше да съберем церемониално двора, а да направим по-скоро една неофициална социална сбирка.

Туй причини известна тревога сред обкръжението ми, включително у генерала, който се начумери леко объркан. Но тъй като вече бях се обвързал с дадена линия на поведение, подкарах по-нататък:

— В действителност това беше единствената причина да ви призова. Исках да се запозная с тази дама, която е достатъчно ослепителна, за да прилъже нашия генерал от обичайното му място до мен.

— Ваше величество ми даде разрешението си да отсъствам днес — възрази Хю Злабрадва.

— Напълно вярно. Както споменах, предвиждам само неофициална социална среща. Всъщност тук има прекалено много народ за един обикновен разговор. Нашето желание е дворът да бъде разпуснат за остатъка от деня и залата прочистена, така че да мога да приказвам свободно с гостуващата сановничка.

Отново последва всеобща вълна от изумление, обаче кралската заповед си е кралска заповед и царедворците захванаха да се кланят или да правят реверанси към трона и да се запътват навън.

— Ти също, генерале. Ще говоря с Маша насаме.

Злабрадва понечи да възрази, ала Маша го сръга с лакът в ребрата — удар, който би бил достатъчен да размаже повечето мъже, но едва-едва успя да привлече вниманието на военачалника. Той се навъси свирепо, после отмери къс поклон и напусна заедно с другите.

— Значи ти си приятелка на нашия лорд магьосник? — попитах, когато най-накрая останахме сами.

— Имам тази чест… Ваше величество — предпазливо отвърна Маша. — Надявам се, че той е… добре.

— Фактически в тоя момент Скийв се бори със значителни неприятности.

Маша тежко въздъхна.

— Опасявах се от това. Нещо общо с последната му задача?

Не обърнах внимание на въпроса.

— Генерал Злабрадва, изглежда, много те харесва. Сигурна ли си, че искаш да останеш в магьосническия бизнес? Или смяташ да си опиташ късмета с нов начин на живота?

Тя ме изгледа начумерено.

— Откъде сте научили пък това? Нали не сте подлагали на мъчения собствения си магьосник?

Долових лекото движение, с което нагласяваше своите пръстени, и реших, че времето за игрички е приключило.

— Задръж, Маша! Преди да направиш каквото и да е, трябва да ти покажа нещо.

— Какво?

Вече бях затворил клепачи, за да отстраня маскировъчната магия… по-бързо, откогато и да било.

— Себе си — рекох, отваряйки отново очи.

— Да ме вземат… Наистина ме метна.

— Просто заклинание за преобразяване — махнах небрежно с ръка.

— Чудесно. Насмалко да те изпържа заради него. Защо не ми даде да разбера, че си ти?

— Преди всичко исках да видя дали моето маскировъчно заклинание е достатъчно добро да измами някой, който го очаква. За пръв път се опитвам да преправя и гласа си, а не само външния вид. Второ… ами беше ми любопитно дали не си променила решението си да станеш мой чирак.

— Не можа ли просто да ме попиташ… аха, схващам. Май наистина не си се майтапил за неприятностите? Сигурно са големи, за да не искаш да ме завличаш заради едно старо обещание. Много благородно от твоя страна, Скийв, Както ти казах по-рано, действията ти са от класа.

— Всеки би го направил — възразих аз, опитвайки да прикрия объркването си от нейната похвала.

Тя шумно изсумтя.

— Ако вярваше в това, нямаше да оцелееш толкова дълго, колкото си оцелял. Нейсе, чирак или не, приятелят си е приятел. Сега изплюй камъчето. Какво е станало?

Седнал на стъпалата пред трона, аз й разказах всичко за наближаващата сватба и за моите подозрения относно така удачно насрочената отпуска на краля. Постарах се гласът ми да звучи спокойно и както винаги, но към края тонът ми се получи съвсем унил.

Когато приключих, Маша тихо подсвирна в израз на симпатия.

— Това вие, големите играчи, щом загазите, май не се шегувате, а? Ще ти призная, че след като ме въведе в нещата, съм леко изненадана, че все още си тук.

Изкривих лице.

— Понякога загрявам малко бавно, но не е необходимо два пъти да ме учиш на едно и също. Ако за кралството е лошо да прекара дори ден без крал, изчезването му за постоянно би било катастрофално. Във всеки случай онова, от което се нуждая в момента, е някой да проследи истинския монарх и да го върне, докато аз продължавам да блъфирам от трона.

Маша се намръщи.

— Е, имам тук едно украшенийце — то би могло да го открие, стига да ти се намира нещо, дето го е носил, обаче…

— Ти шегуваш ли се? Да не си мислиш, че в Посилтум дворцовите магьосници се обличат така? Всичко, което е на мен, плюс още две гардеробни с дрехи принадлежи на краля.

— … обаче не мога да разбера за какво ти трябвам. Къде е обичайният ти партньор… как му беше името… Аахз? Струва ми се, че за такава работа би следвало първо към него да се обърнеш. Където и да се намира, не можеш ли просто да отскочиш до това измерение и да го дръпнеш за малко при нас?

По липса на каквато и да било друга възможност реших да прибягна до истината — както по отношение на трайното отсъствие на Аахз, тъй и по отношение на собствената ми неспособност да пътувам през измеренията без И-скачач. Щом привърших, Маша поклати глава.

— Значи си съвсем сам, заседнал си тук и въпреки всичко продължаваш да ми отказваш, вместо да ме притискаш да ти помогна? Добре, господине, имаш моята помощ, а в добавка не ти се налага да ме подкупваш с чиракуване. Ще ти намеря твоя крал… преди тази сватба. Сетне ще си говорим за чираци.

Сега аз поклатих глава.

— Интересна идея, но в погрешен ред. Не съм се канел да те подкупвам с чиракуване. Казах ти, че не зная много магия, обаче ще бъда щастлив да те науча на онова, което ми е по силите… без значение дали ще намериш Родрик, или не. Не съм сигурен, че туй е чиракуване, но щом го искаш, твое е.

Тя се усмихна — усмивка, съвсем различна от обичайния й прелъстителски маниер.

— По-късно ще си поговорим за това. В момента трябва да открия един крал.

— Чакай малко! Преди да си тръгнала, ти не беше ли доста добра с разните му джаджи? В моето жилище имам И-скачач. Бих желал да ми покажеш две настройки… настройката за Дева и настройката за Буна. Нали разбираш, не съм чак толкоз благороден. Ако нещата загрубеят твърде много или ти потрябва повече от седмица да откриеш краля, искам да си осигуря мъничко място за бягане. Няма ли ме, когато се върнеш, можеш да потърсиш твоя „благороден“ Скийв в гостилница „Златният полумесец“ на Пазара на Дева.

Маша изсумтя.

— Пак се самопринизяваш, трепачо. Преди да напуснеш полесражението, се каниш отново да опиташ, а това е повече, отколкото мога да кажа за почти всички в нашата професия. Слушай, каквито и да мислиш, че са ти мотивите, те са по-дълбоки от онуй, което си въобразяваш. Ти току-що ме помоли да ти покажа две настройки. За да избягаш, ти е нужна само една.