Иван Вазов
Мамино чедо

Страшлив Дойчин се показал,

присмяла му се дружина,

Дойчину жалба паднало,

та свойта майка проклина:

 

„От бога, мамо, да найдеш,

задето мен си родила,

кат пусто сърце плашливо

в гърди ми ти си турила!

 

Във люлка йоще — умът ми

с плашила, с мечки… пълн беше

и мойто сърце незлобно

със страх го, майко, поеше.

 

Когато аз се разплаквах,

синът ти сплашен да биде,

безумно ти му крещеше:

«Мълчи! Че турчинът иде!»

 

Снага си мъжка аз имам

и младост йоще, и сила;

но с сърце, мамо, юнашко

защо не си ме дарила?!“

 

1875, септември 26