Дамян Дамянов
Печатар

Цял живот — гърмеж на ротативка.

Газеник с опушено шише.

Каса с тежки букви. И усмивка.

Но неясна като на клише.

Цял живот — брошури нелегални,

позиви във здрачното мазе,

тайни и гръмливи „Наковални“

и подбити в карцера нозе…

Цял живот. Живот като наука.

Преживя го — дълъг като век.

Но и днеска пак ще пита внука:

„Синко, с проста или с главна буква —

как се пише думата «човек»?…“