Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Уейвърли (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ivanhoe, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 49 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
sir_Ivanhoe (2008)
Корекция
NomaD (2008)

Издание:

Издателство „Отечество“, 1980

Превод: Мария Райкова и Теодора Атанасова, 1980

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Айвънхоу от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Айвънхоу
Ivanhoe
Черният рицар и монахът Тък
Черният рицар и монахът Тък
АвторУолтър Скот
Създаване1819 г., Обединено кралство
Първо издание1819 г., Великобритания
ИздателствоArchibald Constable and Co.
Оригинален езиканглийски
Жанррицарски роман, исторически роман
Видроман
НачалоIn that pleasant district of merry England which is watered by the river Don, there extended in ancient times a large forest, covering the greater part of the beautiful hills and valleys which lie between Sheffield and the pleasant town of Doncaster. The remains of this extensive wood are still to be seen at the noble seats of Wentworth, of Warncliffe Park, and around Rotherham.
КрайWith the life of a generous, but rash and romantic monarch, perished all the projects which his ambition and his generosity had formed; to whom may be applied, with a slight alteration, the lines composed by Johnson for Charles of Sweden—His fate was destined to a foreign strand,/A petty fortress and an ‘humble’ hand;/He left the name at which the world grew pale,/To point a moral, or adorn a TALE.
Айвънхоу в Общомедия

„Айвънхоу“ (Ivanhoe) е исторически роман от Уолтър Скот, издаден през 1819 година. Действието в романа се развива в средновековното Кралство Англия. Повествованието съдържа описания редица типични за периода обществени явления, като рицарски турнир, живот на хора извън закона, съдебно изпитание във връзка с дело за вещерство, противопоставяне между християни и евреи. Романът поражда повишен интерес към рицарството и средновековните порядки.

Сюжет

Действието се развива през 12 век във феодална Англия (под властта на херцозите на Нормандия след Норманското нашествие в Англия през 1066 г.) и е свързано с приключенията на млад рицар, наречен Уилфред Айвънхоу, по името на имението си, дадено му във владение от английският крал Ричард Лъвското сърце от династията Плантагенет, чийто привърженик и войник е, участвайки заедно с него в Третия кръстоносен поход. Това противоречи на желанията на баща му – богатия саксонски (от сакски произход и потомък на местната англо-саксонска аристокрация) феодал Седрик Саксонеца. Старият тан крои планове да отхвърли властта на норманите над страната. За да възроди могъществото на саксонците, за чийто неофициален лидер се счита, той се възнамерява да постави начело на местните апатичния по отношение на политиката сър Ателстън от Кънънгзбърг, който има това преимущество, че е потомък на англосаксонския крал Алфред Велики, а за да го убеди да ги оглави и за да може след това да го контролира, смята да го ожени за своята повереница, лейди Роуина. Това става още една причина да се скара със своя син, тъй като младежът и хубавата благородничка се влюбват помежду си. Така Уилфред който се присъединява към кръстоносната войска на крал Ричард без съгласието на своя баща, а и пречи на династичните му замисли, бива прогонен от дома си от него.

След войната, подобно на това на много други рицари, завръщането му дълго се бави. Всъщност това се случва и със самия крал, който на връщане към Англия, попада в плен у австрийския херцог Леополд V Бабенберг. Принц Джон се възползва от отсъствието на брат си и започва еднолично да управлява страната, като разпалва, с помощта на своята свита, враждите между нормани и саксонци и плете интриги срещу краля, надявайки се да получи короната. Айвънхоу и Ричард се завръщат в страната по едно и също време и участват инкогнито в рицарски турнир. Уилфред го печели и като първенец избира една от присъстващите дами за кралица на любовта и красотата. Той определя за тази роля лейди Роуина, след което разкрива самоличността си публично, с което окончателно срива надеждите на Седрик да я омъжи за Ателстън. На свой ред Ричард Лъвското сърце още известно време се прави на неизвестен и бездеен, макар явно доста силен и сръчен рицар, който изпъква в турнира най-вече с оцветената си в черно в броня и с това, успешно избягва решителни сражения, благодарение на което поне не влиза в числото на загубилите.

По-нататък в книгата става дума за перипетиите на Айвънхоу и неговите близки и приятели, свързани с няколко нормански войни, сред които – кондотиерът де Брейси, тамплиерът Брайън де Боа Гилбер и владетелят на замък Фронт дьо Бьоф. В хода на действието алчните нормански благородници са разгромени от свободолюбивите английски селяни (включително разбойническата дружина на горския стрелец Робин Худ).

В края на романа Уилфред Айвънхоу излиза победител в двубой, устроен като изпитание в процеса срещу обявената за вещица еврейка Ребека, дъщеря на лихваря Исак от Йорк – голяма красавица и много способна народна лечителка. Като негов противник и застъпник на позицията тамплиерите излиза нейният обожател Боа Гилбер, който фактически я спасява, загивайки от ръката на кръстоносеца. Последният успява да се ожени за лейди Роуина, след като крал Ричард I отново сяда на престола. Двамата влюбени впоследствие живеят дълго и щастливо.

Край на разкриващата сюжета част.

Издания на български език

  • „Айвънхоу“, София, изд. „Ив. Г. Игнатовъ & Синове“, 194_ г., 374 с.
  • „Айвънхоу“, София, изд. „Народна култура“, 1963 г., 538 с.
  • „Айвънхоу“, София, изд. „Отечество“, 1980 г., библиотека „Световна класика за деца и юноши“, 464 с.
  • „Айвънхоу“, София, изд. „Отечество“, 1988 г., 460 с.
  • „Айвънхоу. Книга 1“, София, изд. „Прозорец“, 1992 г., 270 с.
  • „Айвънхоу. Книга 2“, София, изд. „Прозорец“, 199_ г., ... с.
  • „Айвънхоу“, София, изд. „Труд“, 2009 г., библиотека „Златна колекция ХІХ век“, 446 с.
  • „Айвънхоу“, София, изд. „Труд“, 2011 г., библиотека „Златни детски книги“ № 56, 520 с.

Филмови екранизации

  • Ivanhoe, американски игрален филм, 1913, режисьор: Herbert Brenon, с участието на King Baggot, Leah Baird и Herbert Brenon.
  • Ivanhoe, американски игрален филм, 1952; режисьор: Richard Thorpe, с участието на: Robert Taylor, Elizabeth Taylor, Joan Fontaine и George Sanders, номиниран за Оскар.
  • Ivanhoe, американски игрален филм, 1982; режисьор: John Gay, с участието на: Anthony Andrews, James Mason и Sam Neill
  • Баллада о доблестном рыцаре Айвенго, съветски игрален филм, 1983, режисьор: Сергей Тарасов, с 4 балади на Владимир Висоцки, в ролите: Петерис Гаудинш, Тамара Акулова и Леонид Кулагин.

Вижте също

Външни препратки

Ту юлара наглася, ту с колата напред, сбогува се често, да тръгне не ще![1]

Матю Прайър[2]

Бележки

[1] Този девиз се отнася за автор, който често се появява отново, след като се е сбогувал. — Б. а.

[2] Матю Прайър (1664–1721) — английски поет, известен с епиграмите си. — Б. пр.