Пейо Яворов
Майска вечер

Забулена вечер, гадаеща младост,

с мечтателен шепот пристъпва едва:

— предчувствия смътни за скърби и радост

в гърдите ми ронят невнятни слова.

 

Зефири отбулят вълшебна съблазън,

целува я месец по тъжно лице;

— надежди възтържни и тайна боязън

отново вълнуват безсънно сърце.

 

И сянка припада край сянката в жажда —

преплитат се, чезнат по златни листа:

— мечта на мечтата се нежно обажда,

посреща мечтата позната мечта…