Пейо Яворов
Майчина любов

Аз всичко съкруших, до сетнята мечта в сърцето,

и всичко угасих, до сетнята звезда в небето:

сред тишина и мрак политнах сетнем към леглото,

разтласкал вече с крак руини от добро-и-злото.

 

И рекох: сетен мра. Но ей продума в тишината,

ти, майчина любов, и ей застана в тъмнината

неспомнена пред мен: глава изправих в изненада,

повгледах се смутен и леден ужас ме облада.

 

Аз всичко съкруших, но ето всичко оживява

вдън твоите очи — и тям живее в глъбините;

аз всичко угасих, но ето всичко засиява

от бликнали лъчи, на твоя поглед от лъчите.

 

Аз с мисъл те допрях — и пулса ти навеки бие:

лицето ти видях, сърцето кой ще ми открие!…

На свет скрижал кивот за цялата вселена —

на смърт и на живот съзвучност, химна вдъхновена.

 

Аз всичко съкруших, но ти стоиш несъкрушима,

и всичко угасих, но ти блестиш неугасима:

загадка от гранит — по-непрозрачна то гранита,

и пламък страховит — и в пламък бездна страховита!