Пейо Яворов
Павлета делия и Павлетица млада

Пенчу Славейкову

Неотседнал още коня доралия,

и заудря порти непознат делия.

 

А веднъж удари, дважди виком вика:

„Спиш ли, събуди се, отвори, Аглика!“

 

— Кой е? — „От Павлета, чак от Цариграда

много здраве нося, хубавице млада.“

 

Дявол се измамник в мъжка гръд потава;

ясен глас трепери и се не познава.

 

— Грешници проклети, станали от гроба,

и зломисли хора бродят в късна доба;

 

карай си низ пътя, слушаш ли, човече!

Или да повикам деверите вече?

 

Блесна орлов поглед, блесна халосия,

гръдно се провикна непознат делия:

 

„Порти да целуна, ще избухне пламък.

Либе, отвори ми! или си от камък?“

 

А сърце играе, чудом в гръд остава…

Ясен глас трепери и се не познава.

 

Шепотом Аглика, като в люта жажда,

зад кована порта бърже се обажда:

 

— Клетнико, лъжата нека бъде с мяра;

ако си Павлета, как да хвана вяра?

 

„Пет години ходих…гряха ми в премежди

две очи небесни под гайтани вежди.“

 

— Тия, що ги знае селото ни цяло…

Па кое да бъде, за Павлета гряло!

 

„Бялото кокиче — тебе на лицето

и снага топола — сам-сама в полето.“

 

— А, за тях ли… колко луди са лудяли

и попара жежка на прага ми яли!

 

„А на гръд отляво луна кадифяна…

И венче над луна откога остана?

 

Първа нощ, Аглика! първа и по слава:

нели ръб на устна имам оттогава?“…

 

Скръцна тежка порта, сепна се делия

и увисна либе на юнашка шия.