Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (95) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Летящата карта

Ние (авторите) обикаляме света девет месеца от годината и прекарваме голяма част от времето си в коли под наем. Обикновено шофира Алън, тъй като неговите умения за пространствено ориентиране са по-добри от тези на Барбара, но това пък означава, че тя трябва да му дава указания за пътя. Е, да, но способностите на Барбара в областта на навигацията са почти нулеви, поради което двамата с Алън години наред се караха и почти стигаха до бой, откривайки пътя си по света — от град на град и от държава на държава. Неведнъж към главата на Алън летяха пътеуказатели и карти, запокитени от разярената Барбара (а такива те имаха в изобилие, написани едва ли не на всеки език на Земята). На няколко пъти Барбара дори пращаше по дяволите и Алън, и неговите проклети карти, трясваше вратата на колата с ядното „Чети си ги сам!“ и хукваше да гони влакове и автобуси.

Барбара Пийз няма усет за посоките, но затова пък Алън Пийз е напълно неспособен да открие собствените си чорапи в собственото си чекмедже.

За щастие съвместните им проучвания относно човешката способност за пространствено ориентиране най-сетне им отвориха очите за природата на проблемите, които възникват, когато един от партньорите почти не притежава такава способност, а другият просто не разбира, че това е възможно. Днес вече Алън проучва картата, още преди да потеглят на път, а Барбара говори и му сочи разни интересни неща от пейзажа, които той обикновено пропуска да види. Те все още са щастливо задомени, а разни излитащи през прозореца на колата карти и дебели пътеводители вече не излагат на риск живота на минаващите мотористи.