Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (32) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Магията на докосването

Докосването може да бъде животоспасяващо. Опити в тази насока за първи път правят учените Харлоу и Цимерман с тестове върху маймуни и доказват, че при малките маймунчета липсата на докосване води до депресия, разболяване и преждевременна смърт. Подобни резултати са отчетени и при наблюдения над изоставени деца. Внушително изследване на бебета на възраст между десет седмици и шест месеца разкрива, че децата на майките, посъветвани повече и по-често да ги докосват и галят, изключително рядко настиват и хващат хрема, както и че много по-рядко повръщат и имат разстройство, отколкото децата на онези майки, които не ги докосват и галят толкова често. Друго проучване разкрива, че когато жени, страдащи от невроза и депресия, бъдат докосвани и галени, те се възстановяват много по-бързо, като подобрението в състоянието им е пряко свързано с това, колко често биват галени и с продължителността на докосването.

Антропологът Джеймс Прескот — пионер в изследването на зависимостта между начина на отглеждане на детето и насилието в обществото — доказва с редица свои проучвания, че в общества, в които децата рядко биват галени и докосвани ласкаво, насилието сред възрастните има най-високи стойности. Децата, отгледани от любвеобилни хора, обикновено израстват като по-добри, по-здрави и по-щастливи възрастни. Ранните години от живота на изнасилвачите и на насилниците на деца обикновено са белязани с отхвърляне, жестокост, липса на прегръдки и ласки, особено ако, както често става, са израснали в откъснати от обществото домове за изоставени деца. В много от човешките общности, в които докосването и галенето не са възприети, хората обичат и отглеждат кучета и котки, като галенето и игрите с домашните любимци им позволява да компенсират недостига от докосване. Доказано е, че терапията посредством галене на животни оказва ценна помощ на хора с депресии и други умствени и душевни проблеми, като им помага да преодолеят затрудненията си. Та погледнете англичаните — народ, при който се забелязва вероятно най-силна антипатия към гальовното общуване, те направо обожават домашните си любимци. Показателно за техния нрав е едно изказване на Джърмейн Гриър: „Дори притиснат към собствения си брат в претъпканото метро, средностатистическият англичанин отчаяно ще се преструва, че е сам.“