Алън Пийз, Барбара Пийз
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (6) (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)

Въпросът за „стереотипа“

От края на осемдесетте години на нашия век сме свидетели на истински бум в изследванията на различията между мъжете и жените и на начина, по който действат мъжкият и женският мозък. И все пак едва съвременните уреди за компютърно сканиране на мозъчната дейност ни позволиха да наблюдаваме този процес „на живо“. И именно това надзъртане в необятните простори на човешкия мозък ни даде голяма част от отговорите на въпросите относно различията между мъжете и жените. Проучванията, въз основа на които е написана тази книга, бяха направени според доказателства, събрани от редица научни, медицински, психологически и социологически изследвания. И всички те ясно и недвусмислено показват, че нещата не са еднакви при двата пола — тоест, че мъжете и жените са различни. През по-голямата част от XX век тези различия бяха обяснявани с ролята на обществената среда. Тоест, ние сме такива, каквито сме, поради поведенческите навици на нашите „родители и учители“, а те на свой ред отразявали общовъзприетото поведение на тяхното житейско обкръжение. Бебетата момиченца били обличани в розово и получавали кукли, за да си играят с тях; бебетата момченца били обличани в синьо и получавали оловни войничета и футболна екипировка. Малките момиченца били прегръщани и галени, а момченцата — катурвани по гръб и наставлявани да не плачат. До съвсем неотдавна всички бяха убедени, че при раждането бебешкият мозък е девствено чист — като училищна дъска, върху която учителите и възпитателите могат да напишат собствените си избрани правила и предпочитания. Но биологичните доказателства, с които разполагаме понастоящем, дават малко по-различно обяснение защо мислим така, както мислим. Те доказват убедително, че наборът от хормони в организма и ориентацията на мозъчните връзки предопределят нашите постъпки, предпочитания и поведение. Това означава, че ако момчета и момичета растат на самотен остров, без организирано общество или родители, които да ги направляват, момичетата все така ще се гушкат и галят, ще завързват приятелства и ще си играят на кукли, а момчетата ще се състезават помежду си умствено и физически и ще формират групи със строго съблюдавана йерархия.

Ориентацията на човешкия мозък, която става още в утробата, и ефектът от наличните в организма хормони предопределят начина ни на мислене и нашето поведение.

Както ще видите и по-нататък, специфичното ориентиране на нашия мозък и действието на хормоните в организма ни са двата фактора, които още преди да сме се родили, вече ни диктуват как да мислим и действаме. Нашите инстинкти — които всъщност не са нищо друго, освен собствените ни гени — предопределят реакциите ни при определени обстоятелства.