Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Елена Николова

Източник: Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

В полето затихва,

без ехо замира,

далечният вечерен звън,

звезда се усмихва,

с лъчите допира

разсветнали рани на сън.

 

Видения сепва

(о, дни занемяли!)

уханният лъх на нощта,

и тайно пришепва

на струни заспали

за бели далечни цветя.

 

В тъга богомолно

потъват полека

долини и тихият свод,

сърцето неволно

затърсва пътека

към своя изгубен живот.

Край
Читателите на „Вечерен звън“ са прочели и: