Мара Савова
От зори до мрак…

От зори до мрак,

в спомени живея аз.

От зори до мрак,

твоето лице да зърна искам аз.

 

От зори, щом слънцето изгрее,

твоята усмивка с мен живее.

През деня, щом стане ми тъжно,

вдъхва ми тя сили, нежно.

 

И до мрака, аз не съм сама,

щом усмивката твоя, ми е компания добра.

Когато мрака вън погълне всичко

знам си, че едно сърце отново ще е самичко.

 

В спомените си живея аз,

от зори до мрак.

Твоето лице единствено тогава виждам.

Мракът, споменът от мен поглъща.

Затова жадувам само слънце,

за да живее в мен твоето лице!