Пенчо Славейков
Тъмна нощ е…

Тъмна нощ е. Стръвно вихъра ехти.

Вихром низ полето колата лети.

 

Нещо си коларят мъмри неприветно.

Татък надалеко плахо пламък светна

 

и примами моя смрежен с дрямка взор.

Дали той не свети на някой прозор?

 

В тайна ли омая някой там копнее —

и сърце му нищо друго не жалее —

 

часовете само бързо че хвърчът?

Или пък самотен там в домашний кът

 

някой в ожидание бди сред нощта будно?

И вървят за него часовете мудно?

 

Кой знай, кой знай. Стръвно вихъра ехти.

И колата вихром в полето лети.