Константин Величков
IV. О, славей мили, престани…

О, славей мили, престани, не пей.

Не пей таз песен весела, любовна.

С песните си в душата ми тъжовна,

о, славей мили, нова скръб не лей.

 

Не пей, не спомняй тия дни честити,

когато от любов пияна бях.

Защо, кат улетяха, от гърдите

не улетя и споменът им с тях?

 

На друга той копней сега в гърдите,

на друга се кълне в любов сега.

Смили се, славей, и между стените,

 

де вкусвах щастието, що бега,

нек екнат песни ядни, жаловити,

кат клетвите на моята тъга.