Константин Величков
I. Днес изново аз виждам…

Днес изново аз виждам тез места,

де дните ми детински са минали,

де на живота ми над пролетта

мечти са толкоз някога сияли.

 

Сияли са с ненадминуем зрак,

сияли са кат звезди на небето,

фар чуден на живота във морето,

светило в бурите и в нощний мрак.

 

Със рой избликват спомени в душата.

Как живо, как пленително светлей

на миналото паметта благата!

 

И как сърцето горестно копней

и мъчи се да сътресе съдбата,

и миг поне един да се засмей!…