Беа Нади
От светлина родени (9)

Вятър раздвижваше короните на старите дървета. Изсъхналите есенни листа шумяха. Няколко се откъснаха и се понесоха заедно с повдигнатите от земята из въздуха. Аниор седеше между двете млади дървета на малката поляна. Бяха пораснали, но още бяха далеч от размера, който някога имаха преди отсичането им. Аниор се беше превърнал отново в момичето Ю и си спомни щастливите дни на детството. Въпреки че оттогава аританите бяха доста напреднали и вече не вярваха във вълшебната сила на тази гора, те все още встъпваха в нея с благоговение и забраняваха сечта. От време на време момичетата се отправяха към свещените дървета, за да ги помолят тайно да им помогнат в сърдечните им дела. Аниор се усмихна. Дали дърветата наистина им помагаха? Реши на шега да опита. Отправи се към дъба, прегърна го и се заслуша в нежните думи на Сатара. След това мислено помоли дървото да бъде някога отново в прегръдката му. Нещо силно разтърси дървото из корен и нежен трепет мина по цялата му кора. Аниор изплашено отскочи назад. Въобразяваше ли си или наистина бе усетил Сатара в това дърво? Отново се хвърли към дъба, но вече нищо не трепваше в него. Само повтори нежните думи.

Силно смутен, Аниор се обърна към бука. Подвоуми се дали да повтори експеримента с него. После се засмя на глупавата си нерешителност. Пристъпи енергично напред и прегърна дървото. Чу нежната песен на Боар и си спомни последната им раздяла. Оттогава нищо не бе чул за Боар. Измъчваха го лоши предчувствия. Затвори очи и попита бука дали Боар е добре. Дървото изстена. Аниор можеше да се закълне, че точно това беше чул. Изтръпна целият. Какво означаваше това?

Изплашен и с натежал от мъка сърдечен център, той се върна в царството си. Превърна се в ариатанското момиче със сините очи и потърси Тимон. Трябваше да говори с някого за това странно преживяване. Малко го беше страх, че Тимон ще му се изсмее, но нямаше към кой друг да се обърне.

Тимон изслуша учуден разказа на Аниор и пое ръцете му в своите. Не се присмиваше на суеверната му постъпка. Гледаше го сериозно и тихо попита:

— Какво искаше да предприеме Боар, когато се видяхте за последен път?

— Искаше да разбере откъде е дошъл този лъч антиматерия — отвърна Аниор, още повече изплашен от сериозния въпрос на Тимон.

Тимон въздъхна и каза:

— Не е трябвало да прави това.

Можеше да каже на Боар откъде е този лъч, но той едва ли би му повярвал. Сега това вече беше без значение. Боар явно някъде бе закъсал и може би имаше нужда от помощ. Не искаше да плаши излишно Аниор. Но знаеше, че дървото и създателят му винаги оставаха свързани и че страховете на Аниор бяха напълно основателни.

Усмихна му се и каза:

— Не се тревожи. Ще се преместя на нивото на теорите и ще опитам да разбера нещо за Боар.

Аниор се хвърли в прегръдката му, потънал в червена мъгла и промълви:

— Страх ме е, Тимон.

Тимон го притисна силно до себе си, като го галеше по косата. Откакто Аниор реши да приеме за постоянно този вид на момиче, той като че ли се бе променил. Проявяваше все повече женските си качества и стана по-чувствен, по-нежен. Тимон все повече го обичаше. Но предчувстваше, че щастието му да го прегръща нямаше да трае още дълго. И това му причиняваше разкъсваща болка.

Той нежно целуна Аниор и го залюля в ръцете си, докато червеният облак не се разсея.

* * *

Тимон се върна от горното ниво. Нищо не можа да разбере за Боар. Беше заминал отдавна. Тимон нямаше възможност да проследи сам този лъч. Най-вероятно Боар не бе стигнал до източника му. Със сигурност възможността да бъде проследен лъчът беше предвидена от пратеника му и някъде по пътя той бе заложил капан. Но какъв можеше да бъде той и къде се намираше? Беше ли стигнал Боар до него?

Още отсега го болеше от представата как Аниор щеше да приеме тази вест. Но единствено Аниор можеше да открие Боар.

Намери го в централата. Говореше с Гивок, който сега стърчеше над Аниор с цяла глава. Диабата с веселие бяха приели новия вид на Аниор, но бързо свикнаха с него. А на рутезите той много се харесваше и те се стараеха още повече отпреди да му угодят. Бяха му измислили ново прозвище: наричаха го „момата“. Като разбра, Аниор им се закани да се превърне отново в диабо и да ги налага собственоръчно, но тази заплаха естествено не можа да спре шегаджиите. И Аниор трябваше да се осланя на чувството си за хумор и да се примири.

Когато видя Тимон, Аниор веднага прекъсна заниманията си и го погледна с питащи очи. Тимон, както винаги, си бе сложил непроницаема физиономия. Каза му да приключи с работата си и после да се видят насаме в зоната за размисли.

Чак после усети, че се бе държал, като че ли той е Шеф на тази общност. В последно време той все по-често поемаше командването. Ставаше някак естествено и Аниор не възразяваше. Изглежда, се отдръпваше постепенно от водачеството. Едва ли го правеше съзнателно. Това бяха първите признаци, че се готвеше за сливането с второто си Аз. Нова болка нахлу в сърдечния център на Тимон. Знаеше, че скоро щеше да загуби любимия си, и страдаше още отсега.

 

Аниор бързо бе приключил и гледаше с очакване Тимон в зоната за размисъл. Досещаше се, че новините не бяха много радостни. А когато Тимон взе да го прегръща и нежно да го гали, той вече направо се разкъсваше от тревога. Откъсна се от ръцете му и погледна в черните му очи. Видя там напразните му търсения. Обвил се в червена мъгла, Аниор отново се притисна до Тимон. Тихо попита:

— Нищо ли не може да се направи?

— Може — отговори Тимон и го откъсна нежно от себе си. Трябваше да накара Аниор да се концентрира. Аниор го погледна с нетърпеливо очакване.

— Единственият начин да открием Боар е някой да влезе в телепатична връзка с него и да я проследи. А това само ти можеш да направиш.

— Той има непрекъсната връзка с мен — отвърна Аниор, — но аз никога не съм имал такава с него. Как да създам такава връзка?

— Малко вероятно е ти да не си имал. Просто никога не си успял да се концентрираш върху тази връзка.

— Понякога съм опитвал и съм получавал отговор от Боар. Но може би той просто е прочитал мислите ми и е решавал да се свърже с мен.

Тимон го погледна изучаващо и предложи:

— На първо време трябва да опиташ с нещо по-леко. Това умение може да се тренира. Предлагам ти да го изпробваш с мен. Аз ще се преместя в друга зона, а ти опитай да ме намериш. Ако не успееш, ще се обадя. Ако успееш, ще се преместя пак и ще повторим всичко.

— Добре — отвърна усмихнат Аниор. Спомни си как бе усетил Тимон при пристигането му в това царство, нищо че тогава не бе изтълкувал усещането си правилно.

Тимон изчезна. Аниор затвори очи и се концентрира. Мислено тръгна от зона в зона, но нищо не се получаваше. Беше обходил всичките, когато изведнъж прие мисълта на Тимон: „Не подхождаш правилно. Сега аз ти се обаждам. Не трябва методично да търсиш навсякъде, а просто да приемаш без определено ограничение.“

Аниор въздъхна и отново опита. Освободи съзнанието си от тревогите и желанията си и се рееше неопределено над царството си. И тогава усети Тимон. Проследи това усещане и стигна до него.

„Браво. Така е добре. Опитай сега да локализираш къде се намирам.“

Аниор се откъсна от него и отново се издигна над това място. Люшкаше се малко насам-натам и видя цвета на зоната. Беше розова. Тимон се намираше в зоната за хранене. Изпрати му това откритие. Тимон се премести. Аниор го откри в зоната за изкуствата по същия начин. След още два опита Тимон се появи отново пред него в зоната за размисъл и се усмихна.

— Предлагам да продължаваме обясненията на глас, иначе ще се умориш много бързо.

Той се отпусна удобно в пространствен хамак и продължи:

— Дотук добре. Но ти няма да знаеш нищо за областта, където се намира Боар. Заради това най-добре е да тренираш да проследиш тази връзка с тялото си. Това е доста по-трудно, отколкото да я следиш с мисълта. Сега ще се преместя и ти се опитай, след като ме откриеш, да се преместиш при мен, без да си даваш сметка къде се намирам.

Той пак изчезна. Аниор бързо го откри. Но веднага разбра в коя зона се намираше и се ядоса. Не можеше да изключи веднъж придобитото умение. Тимон се върна.

— Явно така няма да стане. Тук всичко ти е много познато. Ще се преместя извън царството ти.

И отново изчезна. Аниор се издигна мислено над царството си, реейки се над границите му. Но не успя да открие Тимон. Тогава престана да го търси. Опита само да приема всичко отвсякъде. Изведнъж го усети. Веднага го изгуби и повтори всичко отначало. Пак го хвана и този път успя да поддържа стабилно тази връзка. Проследи я мислено и стигна до Тимон. Той заповяда: „Добре, сега се върни мислено до местонахождението си и после се движи по тази връзка. Чакам те.“

Беше по-лесно казано, отколкото сторено. Аниор просто не знаеше накъде да се насочи. На два пъти загуби връзката въобще. После реши да се мести на малки интервали. Но щом се придвижваше, връзката изчезваше.

Почти се бе отчаял. Тимон не се обаждаше, за да му помогне. Вече бе готов да се откаже, когато помисли за Боар и за това, че само той можеше да му помогне. Стегна се и започна отначало. Намери отново Тимон. Така силно пожела да бъде до него, че тялото му като че ли от само себе си се премести. Просто изведнъж стоеше пред него и се хвърли в прегръдката му от радост. Получи една страстна целувка и веднага след това Тимон отново бе изчезнал.

Аниор се огледа. Въобще не знаеше къде бе попаднал. Но това нямаше значение. Трябваше да намери Тимон. Затвори очи и се настрои на приемане. Откри го доста по-бързо от миналия път. Но пак не знаеше как да стигне до него. След няколко неуспешни опита се сети за желанието. Искаше да бъде до него, искаше да почувства силата на ръцете му и завладяващата му целувка. И полетя.

Летеше надалеч, но успя да поддържа това желание през цялото време. Изведнъж чу смях и усети желязната прегръдка на Тимон. Притисна се щастлив към него. Тимон го погали нежно и се премести с него в зоната за почивка. Поддържаше го така, докато Аниор заспа изтощен на гърдите му.

 

По-късно Аниор разпита Тимон как е успял да постигне този успех. Тимон се усмихна:

— Има два начина да се проследи тази връзка. Първият е, като я поддържаш непрекъснато в съзнанието си и се движиш по нея като по пилотен лъч. Но ти успя да откриеш втория начин — да използваш силния си копнеж. В случая с Боар той напълно ще ти свърши работа, а освен това той не изисква чак такова умение и е по-бърз.

— Защо не ми обясни това от самото начало? — попита учуден Аниор. Тимон се засмя.

— Защото само щях да те смутя, ако изисках от теб да закопнееш по мен.

Аниор сведе глава засрамен. Беше усетил болката на Тимон и се почувства гузен. Тимон беше прав: той никога не би си признал, че може да копнее за него. Щеше да се почувства като предател на любовта си към Боар и Сатара, ако признаеше, че обича Тимон.

Тимон го гледаше разбиращо и прекъсна самообвиненията му:

— Трябва да опитаме на по-големи разстояния. Нямаме много време. Аз ще се преместя на нивото на теорите и оттам ще се прехвърля надалеч. Така ти няма да можеш да ме проследиш несъзнателно. Ще почакам цяло астрално денонощие, докато ме откриеш. Ако не успееш дотогава, ще се върна.

Той хвърли един бърз поглед към Аниор и се премести в зоната за изпращането. Аниор остана поразен от мъката и копнежа в тези очи. Изведнъж осъзна колко много го обичаше Тимон и какво нещастие очакваше в бъдеще този теор, когато щеше да се обедини с Боар. Обхвана го дълбока жал и силна любов към него.

Затвори очи и локализира Тимон много бързо. Беше се настроил на неговата вълна още предишния път. После помисли за болката му и закопня по него. Искаше да го утеши, въпреки че не знаеше как. И вече се носеше с огромна скорост към него. Всичко ставаше така леко и естествено, че Аниор дори не се учуди. Пристигнал, той се хвърли в прегръдката на Тимон и прошепна:

— Прости ми, Тимон. Обичам те, много те обичам.

Усети щастието, което заля Тимон, и чу нежния му отговор:

— Знам, Аниор, знам. Но вече си мислех, че няма да ми го кажеш никога.

Аниор усети устните му до своите и потъна в забрава от неговите ласки. Любеха се там, някъде в пространството, и знаеха, че може би никога вече нямаше да могат да го повторят.

* * *

Отчаян, Аниор отвори очи. Нищо не се получаваше. Не можеше да открие Боар. Търсеше го вече трети ден. Това, което се бе оказало така лесно с Тимон, с Боар не се получаваше. Уморен, се отпусна назад. Не го напускаше чувството, че Боар просто го нямаше никъде. Той би трябвало да приеме мислите му и да не го оставя да се мъчи така. Поне един лъч можеше да пусне до него, за да го успокои. Може би просто не искаше да бъде открит.

Тимон помоли да се види с него и Аниор даде зарадван разрешението. Трябваше да се разсее малко, преди да опита отново.

Седнал срещу него, Тимон изучаваше измъченото му лице.

— Не се преуморявай. Не може да е изчезнал от този свят. Ще го намериш.

Но бе започнал да се тревожи. Не беше нормално Аниор да не открие Боар толкова дълго време.

Аниор видя замисленото му лице и попита:

— Какво може да е станало с него? Може ли нещо да препречва пътя на тези вълни? Нещо да ги поглъща?

— По принцип да — отвърна Тимон, — но досега не съм чул за такъв случай. Освен някой да ги екранизира нарочно. Но това едва ли е по силите на един теор. Трябва да е много развито същество.

Тимон отвърна лице. Изведнъж се беше сетил какво би могло да е станало. Но и Аниор се сети:

— Същото, което изпрати този лъч антиматерия. То сигурно може да го направи.

— Да — отвърна тихо Тимон. Ако бяха прави, това би означавало, че съществуваше изход от тази ситуация. Този, който пращаше препятствия на Аниор, нямаше за цел да го унищожи, а искаше той да намери път към преодоляването им. Не можеше да обясни това на Аниор, без да разкрие всичко, което знаеше. А нямаше право да го разкрие.

— Не се отчайвай, Аниор — каза той меко, — ще намериш Боар. Просто търси, търси какво да е, нещо, което може да има връзка с него. Не се концентрирай само върху него. Може би пак ще намериш помощ.

Аниор го погледна учуден. Каква помощ? Откъде?

Но Тимон стана и си тръгна с думите:

— Ще успееш, сигурен съм.

 

Аниор пак затвори очи. Да намери каквото и да е! Ех, щом Тимон бе на мнение, че това можеше да му помогне — ще опита.

Отпусна се и остави съзнанието си да се рее в пространството. Превърна се в приемател. „Всеобщо приемане! Кой каквото има да каже, да го каже!“ Не очакваше никакъв отговор, но поддържаше това състояние.

Не знаеше откога беше чакал така, без нито една мисъл в главата си, когато усети нещо. Веднага се отправи мислено по тази вълна. Източникът беше много далеч. Колкото повече го приближаваше, толкова по-отчетлив ставаше този зов. Това не беше Боар, но в него имаше нещо страшно познато. Вълнението на Аниор се увеличаваше и му пречеше. Накрая успя да стигне до него: — Нериф!

Аниор извика на глас и изгуби връзката. Скочи на крака и се заразхожда нервно напред-назад. Това не беше възможно! Как така приемаше Нериф? Та той вече не съществуваше!

Трудно се успокои. Спомни си как бе усетил Сатара, когато спасяваха Аритан. Нима сега Кадор-Нериф бяха наред да им помогнат? И как Тимон се бе сетил за всичко това? Но това сега не беше важно. Трябваше веднага пак да хване това излъчване. Трябваше да разбере какво искаше Нериф да му съобщи.

Отново се облегна в пространствения хамак и се концентрира. После се отпусна. Трябваше му доста време, докато повторно хване тази вълна. Тръгна пак по нея. Този път по-бързо, по-устремно. Знаеше кого търси.

Стигна го. Получи едно чувство на радост и една молба: „Ела тук, ела!“

Аниор се усмихна и закопня по срещата с Нериф с все сила. Понесе се. Летеше, безкрайно дълго летеше. Нямаше път, нямаше пространство, нямаше време. Имаше само желанието да стигне. Някъде там, някъде далеч …

 

Стигна и отвори очи. Пред него се издигаше бавно бяла светлина с безброй лъчи във всички цветове. Излъчваше радост и приятелство и малко неприязън. Това беше Кадор-Нериф. Аниор го гледаше с широко отворени очи. Но изведнъж светлинното същество изчезна. Зашеметен, Аниор се огледа. Къде беше попаднал?

Тогава видя голямата прозрачна сфера. И теора в нея.

— Боар! — извика той и се хвърли към него.

Боар се беше облегнал на повърхността на тази сфера и го гледаше с големи от мъка очи и нежна усмивка на уста. Аниор се прилепи изцяло до сферата, която го разделяше от Боар като тънка ципа. Никога досега не се бяха доближавали толкова, но и никога не бяха били така разделени. Гледаха се в очите, пълни с копнеж, и накрая Аниор чу гласа на Боар:

— Аниор, така се радвам, че ме намери.

Имаше нещо много неестествено в тяхната среща и накрая Аниор се сети какво. Не приемаше от Боар нищо друго освен този глас! Не излъчваше своята нежност, не излъчваше абсолютно нищо!

— Боар! Какво се е случило? Защо си в тази сфера? Защо не мога да те почувствам?

В очите на Боар се появиха сълзи и се стекоха по бузите му. Аниор изтръпна. Познаваше този поглед, пълен с мъка, от един много далечен сън. Тогава, когато бяха заедно на Сатариус. Потъна в червена мъгла. Всичко ли в този сън трябваше да се окаже вярно? Не можа ли да го отмине поне нещо от страшните му видения?

— Проследих лъча и стигнах дотук — отговори тихо Боар. — А тук изведнъж попаднах в този капан. Не мога да го напусна, през тази сфера не минава нито един лъч от мен, нито мисъл, нито чувство. Пропуска само звуковите и зрителните вълни на близко разстояние. А в нея освен тях прониква само енергията на една близка звезда, за да поддържа живота ми. И нищо друго. Откакто попаднах в тази сфера, аз съм напълно изолиран от света, а най-страшното е, че съм напълно изолиран от теб. Вече нищо не мога да приемам.

Той затвори очи, сви се в своята собствена синкава сфера и продължи да плаче. Аниор стоеше като ударен. Гледаше това плачещо момче и не вярваше на очите си. Пращаше цялата си любов към него и чак после се сети, че той вече не можеше да я приеме. Тогава тихичко му каза на глас:

— Боар, Боар! Не плачи. Обичам те. Ще те измъкна оттам. Няма да те оставя сам.

И осъзна какво трябва да представлява този затвор за Боар. Да е напълно изолиран! Да не приема вече нищо освен тези няколко нищо незначещи думи! Можеше да поддържа безкрайно дълго тялото си в тази сфера, но с нищо не можеше да поддържа духа си. Отколко ли време се намираше в нея?

Очакваше по навик Боар да отговори на мислените му въпроси. Но той вече не можеше да ги възприема. Аниор тръсна глава, за да дойде на себе си, и повтори въпроса си на глас.

— Не знам. Загубих чувството си за време — отговори Боар, който се бе стегнал и бе престанал да плаче. — Може би не толкова много, но ми се струва цяла вечност. И добре, че Кадор ме откри. Но не мога да общувам с него и с Нериф. Те не могат да приказват на глас.

Помълча малко и после пак се усмихна. Явно не искаше да се поддаде на слабостта си.

— Дойдоха тук да ме окуражат с присъствието си — продължи Боар. — И успяха да те извикат, въпреки че не знам как го направиха.

Аниор накратко му разказа за дървото, за упражненията си по телепатично преместване и за зова на Нериф.

— Добре са си разпределили ролите — засмя се Боар. Но после отново стана тъжен. — Но аз вече нищо не мога да направя.

— Кажи ми — помоли Аниор, — какво трябва да направя, за да те измъкна от тази сфера?

Боар го погледна тъжен и тихо отговори:

— Трябва да придобиеш по-голяма сила от мен, за да можеш да проникнеш отвън в нея. После трябва да се слеем и вече заедно можем да я напуснем.

Сърдечният център на Аниор се сви от мъка. Това нямаше да стане скоро. Щеше ли Боар да издържи, докато той натрупва толкова много сила? С изключение на Тимон Боар беше най-силният теор, когото познаваше. Кога ли щеше да стане по-силен от него?

Опря главата си до сферата там, където се намираше главата на Боар, който прилепи ръцете си до неговите. Бяха толкова близко и безкрайно далеч един от друг.

Боар се досети за мъката на Аниор и нежно каза:

— Вярвам, че ще успееш. Знам, че няма да ме оставиш в беда. Ще почакам толкова, колкото трябва. Само идвай от време на време. За да се порадвам на съществуването ти.

Те се спогледаха и изразиха любовта си вече само с очи. После Аниор тихо попита:

— Не знам как да те намеря. Не знам къде се намира това място и как се стига дотук.

— Следващия път пак трябва да разчитаме на приятелите си — отговори Боар. — Сигурен съм, че ще ни помогнат. Но те не винаги могат да стоят до мен. Затова доведи следващия път и Тимон. Нека донесе един емоционален маяк. Той знае какво е това. Така ще бъдем вече независими от Кадор-Нериф.

Погледна Аниор с такава любов, че той не искаше вече да си тръгне от това място. Боар се усмихна накрая и леко му напомни:

— Време е да се върнеш. Не можеш да натрупаш сила, като стоиш до мен. Обичам те и те чакам с нетърпение.

Но Аниор го погледна объркан и каза:

— Но аз не знам как да се върна!

Боар се засмя въпреки положението си. Отговори весело:

— Просто си помечтай да бъдеш до някого от царството си.

Аниор се усмихна смутен. Въпреки изолацията си Боар беше разбрал достатъчно от малкото думи, които си бяха разменили. Каза:

— Обичам те, Боар. Ще се върна колкото може по-скоро.

Изпрати му една въздушна целувка и се обърна. Седна, отпусна се и локализира Тимон. Намери го бързо. След това си пожела да бъде до него и полетя …

 

Тимон, усмихнат, го откъсна от прегръдката си. Аниор се огледа. Намираха се на горното стъпало в централата и стотина диаба и рутези се вглеждаха в тях с леки усмивки. Сконфузи се за момент, но после попита привидно сърдит:

— Какво сте се зазяпали така в нас? Не сте ли виждали как двама души се прегръщат? Хайде на работа!

* * *

Още на следващия ден Аниор се върна при Боар. Хвана Тимон, който бе приготвил някакъв странен уред, за ръка и те заедно потърсиха излъчването на Нериф. Аниор го откри доста бързо. Почака Тимон да се нагласи на същата вълна и те полетяха.

Пристигнали, Аниор се хвърли към Боар, който го чакаше усмихнат, и се опита да изрази с непохватни думи това, което чувстваше към него. Тези неща без думи се предаваха много по-добре.

Тимон се огледа и постави маяка на сферата. Укрепи го някак за нея. После си стоеше там със замислено лице.

— С какви вълни да го зареждам? — попита той.

— С мои не може — отговори Боар, въздъхвайки. — Може би с твои?

— Не е хубаво — възрази Тимон. — Моите трябват на Аниор за връщане. Само ще го объркат, ако има два източника.

— Ще помоля Нериф, когато се връща — отвърна Боар. — Кадор не ме оставя задълго сам. А и сигурно знаят за проблема ни.

Тимон се засмя:

— Говориш за Кадор, като че ли въобще не се е обединил с Нериф.

Боар се смути за момент. После повдигна усмихнат рамене.

— Какво да правя. Така го възприемам. Знам, че пред мен се намират и двамата. Но именно двамата, а не едно цяло. Може би просто така свикнах. Или така ми изнася.

Тимон се захили. Каза:

— И друг път съм срещал Делени. Интересен народ сте. Те също така реагираха на „слетите“ си приятели.

Аниор учуден го погледна. Защо Тимон никога не бе разказвал нищо за това? Но в отговор получи само един нежен поглед.

— Аз ще си тръгвам — каза Тимон. — Моето връщане ще трае доста по-дълго. Трябва да се ориентирам по вълните на Гивок. А за него не мога да копнея така, както Аниор за Нериф. Трябва да проследя връзката.

Обърнат към Аниор, добави усмихнат:

— Ще те чакам после. Но този път ме предупреди за връщането си, ако не искаш пак да попаднеш в неудобно положение. Ще си оградя лично пространство, преди да тръгнеш.

Той затвори очи и постоя малко така. После излетя. Аниор го проследи с очи, докато изчезна от погледа му. Движеше се много бързо.

— Ти се научи на едно от уменията на теорите — обясни Боар. — Астралните същества не владеят това целенасочено движение по емоционален източник на големи разстояния.

Аниор въздъхна:

— Все още владея само едната му част. А бих предпочел да не ми се бе налагало да го науча.

Обърна се към Боар и го гледаше тъжно. Боар се радваше на това, че го бяха открили, но това само малко подобряваше положението му. Кой ли им правеше всички тези мръсни номера?

— Ти успя ли да разбереш нещо за източника на лъча? — попита го Аниор.

— Не стигнах до него. Но разбрах, че лъчът се е въртял из вселената от много време. Сигурно още откакто Веова и Сатара се разделиха. И това е най-странното. Защо не са го пуснали по-късно? Така е имало опасност той да бъде случайно открит. От друга страна, изпращането му е изисквало страшно умение. Имаме работа с неприятел от много високо ниво. Тази сфера показва същото. Като че ли някой ми я приготви съвсем специално. Всичко това е доста странно.

Той се усмихна тъжно:

— Сега ще имам време да помисля върху тези неща.

На Аниор му се поиска да го погали. Минаваше с длан по повърхността на сферата. Беше толкова прозрачна, че се виждаше само по краищата си. Боар разбра мислите му и усмихнат положи ръката си отсреща. Аниор опита да усеща нещо, но нищо не успя да долови. Колкото и тънка да беше повърхността ѝ, сферата не пропускаше нищо друго освен това, което зрителните и слуховите им органи можеха да приемат. Въпреки това двамата се отдадоха на илюзията, че се докосват.

Трябваше да се разделят. Но им беше трудно да изразят това, което чувстваха един към друг. Само се гледаха тъжно в очите.

После Аниор затвори своите. Концентрира се върху Тимон. Проследи връзката първо мислено и го предупреди. Въпреки болката от раздялата с Боар не му беше трудно да закопнее по Тимон. Дойде на себе си в прегръдката му.

* * *

Аританите навлизаха в техническата ера и Аниор имаше доста работа. Не можеше да посети Боар няколко дни. Но после вече не издържа. Представата за неговата самота го измъчваше неимоверно. Надяваше се маякът да е вече зареден, съобщи на Тимон за намерението си и се оттегли в зоната за почивка. Отпусна се в пространствен хамак да потърси връзка с Нериф.

Но не я намери. Паника се надигна у него. Какво беше станало? Зачуди се какво да прави. И тогава реши отново да мине на режим на приемане. Освободи съзнанието си и се заслуша в пространството. Почти веднага усети силно излъчване. Не беше Нериф, а някой друг. Но този друг така силно го привличаше, че Аниор въобще не можа да устои на копнежа си да стигне до него. Понесе се със зашеметяваща скорост напред. Когато стигна, отвори очи и видя сферата с Боар. Но не намери този, който бе излъчвал сигнала, и усети известно разочарование.

Сигурно му личеше, защото Боар се разсмя. Аниор дотича до него.

— Няма да го намериш, ще трябва да се задоволиш с моята компания.

— Кой излъчи този сигнал — попита Аниор объркан.

— Маякът — отговори Боар, все още засмян.

— Но това не беше Нериф! — извика Аниор.

— Не — отвърна Боар, — не беше Нериф. Я се досети кой може да те докара тук най-бързо?

Аниор все още не разбираше. Беше като зашеметен от обзелите го чувства към неизвестния изпращач.

— Не знам — отговори той и чу отново звънкия смях на Боар. Той реши да му помогне:

— Кажи, кого обичаш най-много.

— Теб — отвърна Аниор и видя как Боар от удоволствие притвори очи — и Сата … Сатара!

Радостта нахлу в Аниор като избухнала вселена. Изведнъж разбра, че не само Кадор-Нериф се грижи за Боар. И че новото му умение му позволяваше да локализира в пространството не само Нериф. Беше толкова изпълнен от щастие и радост, че почти забрави за Боар. А той се обади с леко язвителен тон:

— Имам чувството, че трябваше да обърнеш тази поредност.

Аниор отрезвя от тази забележка и сведе засрамен очи. Но Боар отново се изсмя:

— Отдавна се примирих, че трябва да деля любовта ти със Сатара. А в последно време май и с Тимон.

Аниор го погледна притеснен. Държеше се отвратително. Боар беше съвсем самотен, заключен в тази сфера, а той се бе замечтал за Сатара. Чувстваше се ужасно. Обичаше и Боар, и Сатара, и Тимон. Но Боар сега имаше най-много нужда от него.

Боар го погледна нежно. Обичаше Аниор включително заради това, че той успяваше да обича и други. В него имаше толкова много любов, че само един обект не беше достатъчен, за да я поеме. И той я раздаваше докрай. Прошепна топло:

— Обичам те, Аниор, и не ме интересуват другите. Знам, че ти ще направиш всичко за мен и че никога няма да позволиш на някого да ме измести от твоята душа.

Аниор се покри с гъста червена мъгла. Нямаше какво да отговори на нежните му думи и само мечтаеше да го прегърне някога така, както бе прегърнал Сатара и Тимон. И въпреки че Боар не можеше да приема вече чувствата и мислите му, той ги разбра безпогрешно. Стояха притиснати към повърхността на сферата и мълчаха, всеки потънал в собствените си чувства. И се разбираха прекрасно.