Димчо Дебелянов
От фронта

И тук, на новия бивак,

пак стария живот захвана —

ще се придвижваме ли пак,

или ще готвиме отбрана?

 

Не сме виждали сума дни

ни „Българан“, нито „Военни

известия“, а с тях сме ний

се не дотам осиротени.

 

А пръскат разни слухове —

агенция „Обоз“ не дреме —

ту близък мир ще изкове,

ту вест за боеве големи.

 

Французите били се уж

с бетон на „Круша“ укрепили,

а нейде вдясно от Кукуш

дошли им на̀м какви си „сили“.

 

В Швейцария се сбрали пак

мнозина тежки дипломати

и мислили кога и как

да кажат: „Стигате гранати,

 

да почнем с думи да гърмим,

та ако ни остане време,

ще поразмислим и решим

какво решенье да се вземе!“

 

О-хо-хо-хооо! Ще има край

на края — стари хора викат…

Стоиле, матарата дай,

че ми засъхна пак езикът.

 

А после тичай и речи

на подпоручик Българанов

да дойде тук да излечи

и той сърцето си продрано.

 

Със тоя балсам от Петрич,

т.е. черничева ракия,

че и без тоя „теферич“

нас няма да ни има хич

в таз кървава неуправия…