Димчо Дебелянов
Криза

Шум се дига, шум до Бога,

шум и крясък, шум и бяс,

цяла София в тревога —

ето кризата у нас.

 

Шефове дебели, мазни

край палата се въртят,

с новини разнообразни

вестникарите крещят.

 

Тоз погалил, тоз зарязал,

тез ще дойдат! Не! Онез.

Входът някому показал,

другите поканил днес.

 

Всички ощ неуморими

три нощи веч как не спят.

Мигат ли и пред очите им

все се кокали въртят.

 

Ходят, питат като в съне,

не усещат глад, ни мраз.

Всички днес са кат на тръне —

ето кризата у нас.

 

Само ние хич нехаем

със оръфаний балтон,

само ний не щем да знаем,

че в червения салон

 

разни планове се сплитат

зарад нов за нас ярем…

Хатовете там се ритат,

ний „магаретата“ мрем!.