Димчо Дебелянов
В утрен час из прашний полски път…

В утрен час из прашний полски път

вихрен кон размята буйна грива —

млад юнак си в родний край отива.

Ах, къде е моят роден кът?

 

В полский шир хей там далеч в мракът

трепна огън — пътници нощуват, —

с глъч и смях за родний кът пътуват.

Ах, къде е моят роден кът?

 

Три дни веч не спира ощ дъждът,

мрачна есен висне над земята —

мрак и мъка стягат ми душата.

Ах, къде е моят роден кът?