Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мартин Вейл (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Primal Fear, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 38 гласа)

Информация

Допълнително сканиране и корекция
hammster (2008)
Сканиране и разпознаване
?

Издание:

Уилям Дийл. Първичен страх

Американска

 

Превод: Володя Първанов, 1994

Редактор: Ани Николова

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка ИК „Бард“, Линче Шопова

Формат: 84/108/32. Печатни коли: 29

ИК „Бард“

История

  1. — Добавяне

31.

Както винаги, когато имаше някой шумен процес, около съда се създаваше карнавална атмосфера в деня, в който той започваше. Но Вейл никога не беше виждал такъв спектакъл, който приветства колата, когато свиха към площада пред съда. Беше светъл, необичайно топъл за сезона ден и тълпата се беше събрала рано, за да заеме места в Осма съдебна зала на втория етаж на Кралския окръжен върховен съд. Половин дузина телевизионни коли бяха паркирали безредно под ъгъл срещу бордюра пред историческата сграда. Тротоарът и широките мраморни стъпала бяха задръстени от радиорепортери, телевизионни коментатори, фотографи и писатели.

— Това е велик момент, Аарон — каза Вейл, докато колата бавно минаваше през веригата чакали от медиите. — Насрочването беше нищо в сравнение с това, на което ще бъдеш свидетел.

Стемплър, който носеше спортно сако от туид и вълнен панталон — облекло, избрано от Наоми, махна през прозореца навън, когато пресата се сля и заобиколи колата.

— Ще казваш само две неща — каза Вейл.

— Да, сър. Щастлив съм, че най-накрая процесът ще започне и аз ще мога да докажа невинността си. И се чувствам добре.

— Страхотно. Нека им покажем.

Те изскочиха от колата и с мъка си пробиха път нагоре по стъпалата покрай гората от микрофони и камери, насочени в лицата им. Отвсякъде се сипеха репортерски въпроси. Вейл водеше отпред. Зад себе си чуваше Аарон, който отново и отново повтаряше:

— Наистина се чувствам добре. Щастлив съм, че най-накрая процесът започна.

В кулоара Боби, чийто щанд за вестници стоеше в ъгъла на извисяващото се фоайе от времето, преди някой от действащите съдии да бъде избран, беше удвоил поръчката си за ябълки и портокали, както и цигари, дъвки, бонбони и препечени сандвичи със сирене. Боби се молеше процесът да продължи дълго.

Зала Осма на съда беше най-горещото място в града. По-горещо от петия ред в центъра на хоров рефрен или първия ред на шоуто „Донахю“. Залата събираше двеста души и беше пълна един час преди представлението. Отвън чакаха поне още петдесет души. Тълпата беше наелектризирана: малки стари дами с плетивото си, домакини с издути пазарски чанти, типове от стоковата борса с техните куфарчета в скута си, за да хванат един-два часа от цирка, преди да докладват в стъклените си кантори, поне две богати вдовици, пристигнали с лимузини, и обикновените зяпачи в съда, които обикновено обикаляха от стая в стая да видят какво става.

Съдебният пристав на вратата, като оберкелнер в луксозен ресторант, държеше присъствения списък. Когато някой си тръгваше, друг влизаше.

Маргарет Буут, старшата на стенографската група, която имаше гласа на Кейси Стингъл и беше галено известна между обичайните посетители от пресата като лейди Макбет, надникна от офиса си и се оплака:

— Това е като битката при Армагедон. За последен път имахме такава тълпа, когато Джери Гайслер защитаваше кмета от морални обвинения. И това беше през ’52 г.

Зрителите в съдебната зала говореха разгорещено и бяха агресивни като римляни, които чакат християните да бъдат хвърлени на лъвовете. Моли, която беше на първия ред с Том и съдията, реши, че около две трети от тях бяха съпруги, които убиват деня си. В задната част на залата имаше четирима проповедници и две монахини. Боксът за пресата беше вече почти пълен, въпреки че много репортери все още бяха навън и следваха Стемплър в съда. Трима художници вече работеха, като скицираха тълпата в елегантна махагонова стая; Джек Конърмън седеше на предния ред, портативният му магнетофон лежеше на парапета, а бележникът беше на коленете му. Той надраска една бележка за себе си. „Коментар върху времената и юридическия карнавал — когато убийците стават знаменитости“ и друга: „Възможно ли е да се намерят дванайсет души в този град, които все още да нямат мнение?“

В девет без пет Стемплър и Вейл влязоха в съдебната зала през страничната врата. В залата за момент настъпи тишина, после шума от разговорите се възстанови почти веднага. Двамата се присъединиха към Наоми на масата на обвиняемия и след момент Венъбъл и Чарли Шекълфорд влязоха в залата. Венъбъл кимна почти рязко към Вейл, който се усмихна и й изпрати въздушна целувка.

Моли почти не беше виждала Вейл след нощта в Дейзиленд, въпреки че той й беше изпратил цветя вечерта преди тя и Аарон да се върнат в града. Моли не беше очаквала нищо повече. Знаеше, че три дни преди процеса Вейл се уединява зад вратите на офиса си, обикаля стаята, измисля аргументи — наостря защитата си до последния момент. Моли щеше да тръгне за Джастин след процеса. Рейл беше подклаждал и либидото, и егото й по най-добрия възможен начин и тя не очакваше нищо повече от това.

Точно в девет часа, като господар във владението си, влезе с черната си роба, която се вееше зад него.

— Всички да станат — каза съдебният пристав.

„И нека играта започне“, каза си Вейл.

— Можете да седнете — каза Шоут и се намести зад скамейката. — Преди да започнем, бих искал да изясня, че този съд няма да толерира какъвто и да е изблик на зрителите. Никакви аплодисменти, нищо подобно. Моля да се държите както подобава. Пристав?

— Дело номер 80–4597, Щата Илинойс срещу Аарон Стемплър по обвинение за предумишлено убийство.

— Някакви предложения? — попита Шоут, адресирайки въпроса си към Вейл и Венъбъл.

— Да, Ваша светлост — каза Вейл. — Обвиняемият иска да промени защитата си.

Венъбъл беше изненадана. Промяна на стратегията в последната минута? Ох, добре, това няма да засегне представянето й. Делото й се пързаляше като по лед. Всичко, което Вейл имаше, беше грандоманщина.

— Мистър Вейл, към обвинението в предумишлено убийство предварително бяхте заявили, че подсъдимият не е виновен. Сега искате да промените защитата си?

— Да, сър.

— И какво твърди обвиняемият?

— Виновен поради умопомрачение.

Очите на Венъбъл се присвиха. „Боже мой, той ще продължи с тази защита за пориомания, помисли си тя. Трябва да не му е останало нищо друго!“

— Мистър Вейл, сигурен съм, че знаете, че трима професионалисти психиатри са стигнали до заключението, че клиентът ви е нормален.

— Знам това, Ваша светлост. Вярвам, че са сбъркали.

Шоут показа визулна болка при анализа на диагнозата от страна на Вейл.

— Искам също така почтително да изтъкна пред съда, че тяхното решение и обвинителният акт не означават, че клиентът ми е нормален или пък виновен — добави той.

— Е, разбира се — каза Шоут с безпокойство. — Аз приемам, че разбирате, адвокате, че вие трябва да докажете, че обвиняемият е бил умопомрачен по време на убийството на епископ Рашмън. Щатският психиатричен съвет е заключил, че мистър Стемплър е нормален. Не е длъжен прокурорът да доказва, че обвиняемият е бил нормален, ваше задължение е да докажете, че не е бил такъв по времето, когато постъпката е била извършена.

— Разбирам това, Ваша светлост. Но ние не сме склонни да приемем диагнозата на тримата щатски експерти. Нашето твърдение ще бъде, че докторите Бескът, Сиафо и Соломон са поставили погрешна диагноза на обвиняемия.

— Имате намерение да оспорите показанията на трима вещи свидетели?

— Ако е необходимо — отговори Вейл. — Трима психиатри са изследвали обвиняемия, но според списъка на свидетелите прокурорът ще представи само един от тях да докаже диагнозата — каза Вейл.

Венъбъл отговори на атаката.

— Ваша светлост, един-единствен доклад с диагнозата е бил подготвен и е подписан от тези трима доктори. Д-р Бескът оглавяваше екипа. Той е напълно способен да свидетелства в негово потвърждение.

— Тогава да приема, че каквото и да каже д-р Бескът, се потвърждава без изключение от всичките трима доктори, така ли? — попита Вейл.

Тя се поколеба за момент и хвърли бърз поглед назад към Бескът, който седеше зад нея. Той съвсем леко помръдна в стола си.

— Е, мадам прокурор? — попита Шоут.

— Д-р Бескът? — попита Венъбъл, като погледна към психиатъра.

Бескът я погледна. За Вейл беше очевидно, че тя не беше подготвила Бескът за възможно оспорване твърдението на тримата щатски експерти.

Сега той трябваше да поеме отговорността за доклада и за това, което бяха заключили другите двама доктори. „Има ли някакви разногласия“, чудеше се Вейл.

Но Бескът кимна.

— Да — каза той накрая. — Ние го изследвахме по едно и също време. И тримата стигнахме до същото заключение.

— Доволен ли сте, адвокате? — попита Шоут.

— Да, Ваша светлост — каза Вейл. — Благодаря ви.

„Чудесно, помисли си Вейл, всичко, което трябва да направя, е да притисна Бескът и да поваля и тримата.“

Изненадите започнаха рано. Изборът на журито, което повечето от ветераните смятаха, че ще отнеме дни или дори седмици, беше станал за един ден, Вейл, обикновено обхванат от мания, когато идваше време за избор на жури, не проучи перспективата, Зададе един-два въпроса и махна с ръка, че е съгласен. Венъбъл и Шоут бяха изненадани от неговото почти кавалерско отношение към избора.

Седем жени, пет мъже. Всичките християни, двама от тях католици. Четирима чернокожи, осем бели. Една смес от изтъкнати бизнесмени, домакини и бюрократи.

На втория ден бяха готови за битката.

Встъпителното слово на Венъбъл беше безжалостно. Тя описа Стемплър като ревнив юноша, имащ сексуална връзка с по-младо момиче, което се е върнало при Рашмън, след като той го е изритал от Дома на Спасението.

— Вие ще видите снимките и те ще ви шокират. Ще видите поразителни материални доказателства. Ще чуете вещи свидетели да дават показания, че Арон Стемплър — и само Аарон Стемплър — може да извърши това порочно и безчувствено брутално убийство на почтения обществен лидер. Аарон Стемплър е виновен за хладнокръвно и предумишлено убийство на архиепископ Ричард Рашмън. Накрая, аз съм сигурна, че ще се съгласите, че по-малка присъда от смъртната ще бъде обида за правосъдието, както и за самото убийство.

„Не е лошо, помисли си Вейл. Малко сковано, но все пак добре. Нека шоковете останат за по-нататък.“

— Мистър Вейл? — каза Шоут.

Вейл отиде до бокса на журито и си разкопча сакото. Тръгна бавно по дължината на бокса, като гледаше всеки един от журито в очите.

— Дами и господа съдебни заседатели. Името ми е Мартин Вейл. Аз съм назначен от съда да представлявам обвиняемия Аарон Стемплър. Сега ние сме тук, за да решим дали обвиняемият, който стои пред вас, е виновен за отвратително и предумишлено убийство на един от най-обожаваните и почитани граждани на този град, архиепископ Ричард Рашмън. В криминалното право има два вида престъпления. Най-лошият е познат като malum in se, което значи лошо поради самото естество на престъплението. Убийството, изнасилването, тежките телесни повреди, осакатяващите рани — нарочните, планираните, предумишлените престъпления спрямо човешкото тяло, ако желаете. Това убийство на епископ Рашмън очевидно е malum in se. Обвиняемият не отрича това. Ще видите снимките от това престъпление, които ще ви поболеят. И ще бъдете помолени да раздадете правосъдие за това, което е познато като mens rea — което означава наистина ли обвиняемият е имал намерение да причини телесна повреда, с други думи, възнамерявал ли е Аарон Стемплър да извърши убийството на епископ Рашмън? Аарон Стемплър отрича, че е виновен за mens rea в този случай. И накрая ще бъдете изправени пред смекчаващи вината обстоятелства, понеже в това дело има смекчаващи вината обстоятелства, както при почти всички престъпления. Нека ви дам един пример. Един човек е обвинен, че е ударил друг човек с колата си и го е убил — един човек, който го мрази и го е заплашвал преди това. Прокуратурата обвинява обвиняемия, че нарочно е ударил жертвата. Но по време на процеса вие научавате, че обвиняемият е карал колата си в голяма буря. Че е бил заслепен от фарове, отразяващи се в прозореца му. После, когато намалил, колата му се подхлъзнала. И жертвата, която ходела покрай пътя, е била ударена и убита след тази поредица от случки. Mens rea. Имал ли е намерение обвиняемият да настигне жертвата и да я убие? Или това е било неизбежно и трагично, една случайност? Има ли приемливо съмнение — били ли са смекчаващите вината обстоятелства достатъчни да поставят под съмнение този случай? Смекчаващите вината обстоятелства в делото Щатът срещу Аарон Стемплър са от необикновено естество понеже са замесени психически разстройства. И така вие ще бъдете посветени в голямо количество психологическа информация по време на този процес. Ние искаме само да слушате внимателно, така че правилно да отсъдите mens rea, а за да направите това, ще бъдете помолени да обсъдите неговото поведение. Имало ли е недостатък в психиката на Аарон Стемплър? Действал ли е по непреодолим импулс? Способен ли е да разбере обвиненията срещу себе си и да помогне за собствената си защита? Тези и още много други въпроси ще бъдат поставени относно душевното здраве на Аарон по време на извършването на престъплението. И докато взимате тези решения, бих ви помолил също да имате предвид едно важно обстоятелство: ако Аарон Стемплър напълно се е владеел по време на престъплението, защо го е направил? Каква е мотивацията му да извърши такава отчаяна и ужасна постъпка? И ако го е направил, в същото време отговорен ли е психически? В крайния анализ това може да стане най-важният въпрос дами и господа. И така, вашата отговорност ще бъде да решите дали са правдоподобни доказателствата, които прокурорът и аз ще ви предоставим. На кого да вярвате? На какво да вярвате? И най-важното от всичко, приемате ли доказателствата като истина „извън всякакво съмнение“? Ние твърдим, че Аарон Стемплър е виновен за това престъпление, но е бил в умопомрачение. Мис Венъбъл, прокурорът трябва да докаже, че той е планирал и извършил престъплението „извън всякакво съмнение“. Това е нейното задължение. Аз трябва да ви докажа, че Аарон Стемплър е бил умо-помрачен или умствено болен, за да не устои на импулса да убие епископа. Това ще бъде моето задължение. Накрая, след като сте чули всички доказателства, аз искрено вярвам, че ще отсъдите в полза на моя клиент, Аарон Стемплър.

Вейл се усмихна и леко се поклони.

— Много ви благодаря — каза той и се завърна на бюрото си.

— Добре, мис Венъбъл — каза Шоут, — може да извикате първия свидетел от страна на щата.

— Нека извикат д-р Харкорт Бескът.