Милан Асадуров
Мистерии (21)

I. Послеслов на дракона

Хич не се подлъгвайте по патетичните слова в последния цитат от дневника на Хък Хогбен в главата Литературни мистификации. И аз дълго време гледах сериозно на него. На дневника имам предвид, разбира се! Защото възприемах всичко, написано в този дневник, като сведения, размисли и оценки на очевидец и деен участник в събитията! Първите догатки и съмнения относно достоверността на записките възникнаха в главите ми един ден, когато неочаквано открих, че цели пасажи от дневника на Хък са цитирани (без позоваване на източника?!) в телевизионната поредица „Загадъчния свят на Артър Кларк“ и няколкото книги, написани въз основа на нея. Вярно е, че Хък и Артър са приятели, но още по-вярно е, че Артър Кларк пише фантастика, нали?… Въпросът е кой от кого е приписвал? Ако се окаже, че Хък е приписвал от Артър, ще трябва да преработя книгата си и да изхвърля всички цитати от дневника на Хък.^[1]

В същото време обаче, онези твърдения, които можеха да бъдат проверени, като ги съпоставях с други, много по-надеждни(!) от Хък източници, издържаха изпитанието. За същността на някои мистери (като историите на Снежния човек, на Огопого и на моя приятел — Чудовището от Лох Нес) пък се уверих със собствените си очи. Така че, признавам, съм малко раздвоен.

Най-сериозните ми съмнения са свързани със съдбата на съкровището от Оук Айланд (там явно Хък нещо ни будалка или поне не ни съобщава цялата истина!) и връзката на Хък с Мадарския конник (където той направо умаловажава своето участие и същевременно очевидно се надценява!). Що се отнася до отношенията му с Леонардо да Винчи и графиня Батори, моето скромно мнение е, че Хък се самозаблуждава или, иначе казано, лъже.

В случая с Леонардо той иска да се изкара по-гениален или най-малкото поне точно толкова гениален, колкото е бил великият да Винчи. Ако четете внимателно тази част от дневника му, непременно ще усетите, че той (имам предвид Хък) изобщо не е могъл да преодолее завистта си и дори на две места едва ли не се идентифицира със самия гений.

А с графиня Батори случаят е от ясен, по-ясен. Хък очевидно е бил неин любовник и партньор в кървавите й извращения, а когато полицията се е намесила и ножът е опрял до кокала, той просто е побързал да се дистанцира от нея и за всеки случай е фалшифицирал и дневника си.

А сега ще се спра само на десет неоспорими факта, които кой знае защо никой от специалистите на Хогбен Фаундейшънс Криптозуолъджи Рисърч не можа да открие в личния архив на Хък Хогбен:

Обещавам, че някой ден непременно ще намеря отговорите на тези въпроси.

II. Послеслов на Хък Хогбен
Вмъкнат от редакторите в осмото и всички следващи издания на „Мистерии“
по изричното настояване на Хък Хогбен. Бел. на ред.

Налага се да уточня някои неща, свързани с моя така превъзнасян и толкова обругаван от дракона дневник. Работата е там, че той съществува в две форми — личен (т.е. неприкосновен!) и за обществено ползване. Втората форма се появи преди много-много години, когато веднъж, скрит зад един скрин, спипах баща ми да чете записките ми. Не му се обадих, нито пък протестирах. Просто от този ден нататък започнах да си водя дневника в два екземпляра и вторият беше предназначен специално за стария Хогбен.

Любопитният като сврака дракон, разбира се, попадна на манипулирания екземпляр. И така му са пада, защото нахалникът си натика носовете в него, без да пита! Бързам да заявя: манипулациите с явния ми дневник съвсем не означават, че той е неистински. Просто в него липсва част от истината, а някои детайли за по-голяма „достоверност“ са предадени в хиперболичен вид — обичаен прийом, присъщ на всеки разказвач, участник в някое събитие, който желае да героизира това събитие и най-вече самия себе си. С две думи, нещата в публичния ми дневник са натаманени така, че да се харесват на баща ми или пък да го ядосват в зависимост от тактическите цели, които съм преследвал в дадения момент.

Що се отнася до съпричастността ми към някои мистерии на Земята, не само, че никога не съм отричал, а, напротив, винаги съм се гордял, че съм бил приятел и дори партньор на такива надарени личности като Роджър Бейкън, Барух Спиноза, Йеронимус Бош, Леонардо да Винчи, Влад Дракула и Сирано дьо Бержерак например. Пък и не само те са научили нещо от мен, а в известна степен някои от тях бяха мои учители. Никога не съм крил и не крия моето пристрастно отношение към борбата (а тя си е същинска борба!) за запазването на такива уникални животински видове на Земята като Снежния човек, Чудовището от Лох Нес, Огопого, Манипого, Чамп и техните братя и посестрими.

Проблемът е друг. Като чете книгата на дракона, човек няма как да не изпадне в заблуждението, че по един или друг начин аз съм забъркан във всички мистерии на Земята. Кълна се, че това не е вярно! Моята съпричастност към някои загадки на Земята е капка в морето в сравнение с бъркотиите, които е забъркал и продължава да забърква баща ми. Все пак аз съм живял само малко повече от 1300 години на Земята, докато баща ми е тук от няколко десетки милиарда години. Всъщност откакто Земята съществува, защото той е създал.

Та, за да разсея всякакви недоразумения, и аз по маниера на дракона ще ви предложа два списъка.

III. Допълнителен послеслов на дракона

Книгата ми трябваше да претърпи осем издания, за да разбира,

ЧЕ СЪМ БИЛ ИЗМАМЕН!

Опичай си ума, Хък!

Защото, холографният дракон още не е казал последната си дума!